Решение № 2994 от 17.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2994 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20221100103618 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът В. И. Н. (освободена от такси и разноски на основание чл. 83, ал 2 от ГПК – л. 34 от делото) излага в исковата молба и уточняваща я молба следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 02.09.2021 в гр.

Шипка, Област Стара Загора, ПТП по вина на водача на автомобил Ауди с ДК № *******, управлявал го при неспазване на знак В-2 и при недостатъчно внимание към останалите участници; причинена смърт на нейната дъщеря С. Н., с която е съществувала връзка на близост и взаимопомощ, включително и след раждането на детето й – нейния внук, и необходимостта от осигуряване на възможност за продължаване на образованието й и осигуряване на издръжка на детето, което осиновили след загубата и на баща му; причинени от загубата й болки, страдания и психическа травма, справедливото обезщетяване на които възлизало на 150000 лева; наличие задължителна застраховка ГО при ответника за виновния водач и предявяване на претенция пред него на 01.11.2021 г. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от 01.02.2022 г. и разноските по производството.

Ответникът ЗАД А.Б. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпването на процесното ПТП, а и липсвало причинна връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди. Навежда възражения за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан от пострадалия като пътник на автомобила и за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал.

1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника. Когато пострадалият е починал, увредени лица се явяват най-близките му лица, кръга на които е посочен в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и допълнен с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като в този кръг са включени и възходящите (родителите) на пострадалия. Следователно те са материално легитимирани да искат и получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на делинквента.

От представена по настоящото производство влязла в сила на 22.03.2023 г. присъда от 06.03.2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора се установява, че В. К. е признат за виновен, че на 02.09.2021 г. на кръстовището на път I-5 (км 174 + 800) с път II-56, гр. Шипка, област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка Ауди А6 с ДК № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не спрял и не пропуснал движещото се по път с предимство моторно превозно средство – лек автомобил Тойота РАВ4 с ДК № *******, и по непредпазливост причинил смъртта на С. Н. и средна телесна повреда на Г.С.Б. – престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, чл. 343, ал. 1, чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК.

Съдът намира, че с влязлата в сила присъда е проведено пълно и главно доказване от ищеца В. Н. на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на автомобил Ауди А6, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Влязлата в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, установява наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, 2 дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което в гражданския процес е изключена свободната преценка за осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, и относно които присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо.

Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество е налице в разглеждания случай. Няма значение дали се касае за деянието на страната по гражданското дело или за деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на страната по делото. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. Изложеното прави ненужно обсъждането на изводите на заключенията на автотехническите експертизи, които също установяват по несъмнен начин вината на водача на автомобил Ауди А6, отговорността на който е застрахована при ответника А.Б. АД, и недостоверността на дадените от него показания за спиране пред пътен знак Б2 на кръстовище с път с предимство, изведена от данните по експертизите за липсата на спирачен път, необходимото разстояние за достигане на скоростта за Ауди А6 при настъпването на ПТП от спряно положение (с каквото автомобилът не е разполагал) и местоположението на превозните средства след удара.

В състава на престъплението, за което водачът на процесния автомобил Ауди А6 е признат за виновен с влязлата в сила присъда и което обуславя отговорността на ответника по настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата смърт на пострадалия С. Н., поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково производство.

Доказа се по настоящото исково производство наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца В. Н. срещу ответника ЗАД А.Б. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Ауди А6 при уговореното застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП. Този правнорелевантен факт се доказа от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, удостоверяващ с материална доказателствена сила наличието на застраховка Гражданска отговорност, преписи от застрахователна полица, общи условия и добавък, данните от Информационния център на Гаранционен фонд и уведомление от 12.11.2021 г. на застрахователя по предявената пред него претенция, съдържащо 3 извънсъдебно признание за този правнорелевантен факт.

От представените съобщение за смърт № 158 от 02.09.2021 г., преписизвлечение от акт за смърт № 02.09.2021 г. и удостоверение за родствени връзки, се установи по делото и че ищецът В. Н. има качеството на родител на починалата при ПТП – С. Н., и в това си качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата й смърт. Преди настъпването й, видно от представените удостоверения и решение по гр. дело № 867/2021 г. на Софийски окръжен съд, пострадалият С. Н. е живяла с малолетното си дете в гр. София, което след смъртта й е осиновено от нейните родители, един от които е ищецът по производството В. Н..

На 01.11.2021 г. ищецът В. Н. е предявила писмена претенция пред застрахователя, който с писмо от 12.11.2021 г. я е уведомил за образуваната от него преписка и за необходимостта да представи и декларация и преписи от изготвени от досъдебното производството материали, като експертизи и краен акт от образуваното наказателно производство.

Налице са следователно всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

С оглед разпределението на доказателствената тежест ищецът В. Н. следва да докаже неимуществените вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на нейната дъщеря С. Н., а ответникът твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като установяването на последното е основание за намаляване на отговорността му на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

За определянето на размера на обезщетението, доколкото неимуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и емоционалната сфера на индивида, следва да се съобразят събраните по исковото производство гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Г.Н. – съпруг на ищеца В. Н.. От показанията на свидетеля се установява, че въпреки местоживеенето им в различни населени места, но в близост едно от друго, връзката на родителите с пострадалата С. Н., която била и единственото им дете, била ежедневна и били изключително близки. Споделяли помежду си, подкрепяли се и се подпомагали, включително и при отглеждането на внучето им, за които насоки и помощ давала нейната майка - ищеца В. Н.. Близостта й с нейната дъщеря разкривала изключителни близки отношения на споделяне и подкрепа помежду им. При съобщаването на ищеца В. Н. за внезапната смърт на дъщеря им, вместо очакваното обаждане за пристигането й с детето на мястото на лятното им пътуване, тя изпаднала в шок и случилото се я променило изключително много и винаги при напомнянето й плачела. Утехата им била нейното дете, за което те се грижили понастоящем. Съдът цени за достоверни показанията на свидетеля, като съобразно чл.

4

172 от ГПК ги съпостави с всички данни по делото и доколкото същите почиват на непосредствените и трайни възприятия на свидетеля и не се опровергават от останалите доказателства, не намира основание да не им даде вяра.

Претърпените от ищеца В. Н. неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Релевантните обстоятелства за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от настъпила от деликт смърт на близък родственик са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при неговото определяне е обусловено от съобразяването с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и общото икономическо състояние на обществото към момента на увреждането, което намира отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по чл. 492 от КЗ. Изложеното за значимите обстоятелства, сред които и съдържанието на връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди и преживяването на тази загуба от последния, водят до извод за неотносими при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на обстоятелствата дали преживелият родител е само един и дали починалият от деликта е единственото му дете.