Решение № 17499 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17499 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110109179 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) № 261/2004г.) във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „ЮАБ С.“- дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република Литва с регистрационен ..........., съществува вземане от „Д.Л.“ АД- дружество, регистрирано в Германия, Окръжен съд- Кьолн, под № HRB 2168, действащ чрез търговското си представителство в Република България- „Д.Л.“, БУЛСТАТ: .......... за сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LH 1706 о т 24.08.2023г. по направление Mюнхен- София, предмет на сключен между ответника и В.Т.Т. договор за въздушен превоз на пътници, което вземане било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 26.08.2024г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 50918/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че В.Т.Т. сключил с ответното дружество договор за превоз на пътници, по силата на който превозвачът следвало да изпълни полет № LH 1706 от 24.08.2023г. по направление Mюнхен- София, което не сторил, тъй като полетът бил отменен. С оглед на това поддържа, че в правната сфера на пътника възникнало вземане за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. в размер на 250.00 евро, което вземане било прехвърлено в полза на ищеца, за което авиокомпанията била уведомена, но въпреки това не извършила плащане за погасяване на задължението си за обезщетение. С оглед на това ищецът претендира процесното вземане, законна лихва, както и разноските за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на 1 исковата молба, с който се оспорва процесуалната легитимация на ищеца с довод, че представената с исковата молба „форма за възлагане“ не установявала прехвърляне на вземането на пътника за обезщетение, а упълномощаване на ищеца да го представлява.

Независимо от това, искът се оспорва и като неоснователен, тъй като в случая причина за отмяна на процесния полет били извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година, а именно влошена метеорологична обстановка на летището в Мюнхен на 24.08.2023г., довела до множество закъснения в дадените слотове за излитане и кацане на летището, които обстоятелства били извън контрола на превозвача. В случай че се приеме, че в полза на пътника е възникнало вземане за обезщетение, искът се оспорва поради недоказаност това вземане да е надлежно прехвърлено в полза на ищеца, доколкото представената „форма за възлагане“ не притежавала характеристиките на договор за цесия, не съдържала данни относно вида и размера на прехвърляното вземане, както и достатъчно индивидуализиращи прехвърлителя данни. Освен това, оспорва се подписът за „клиент“ в представената форма да принадлежи на посоченото в нея лице- В.Т.. Наред с това, недоказано по делото било ответникът да е уведомен за прехвърлянето на спорното вземане за обезщетение. В условията на евентуалност спрямо така изложените доводи е релевирано възражение за погасяване на вземането, предмет на иска, по давност. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място, следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че неоснователни са доводите на ответника за липса на процесуална легитимация на ищеца, доколкото същата се извежда от изложените в исковата молба конкретни твърдения, а обстоятелството дали същите се установяват от представените по делото доказателства касае принадлежността на спорното материално право към правната сфера на ищеца, което има отношение към основателността, а не към допустимостта на претенцията.

Възникването в имуществената сфера на ищеца на спорното компенсаторно вземане, регламентирано в разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., е предпоставено от установяване от същия при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между В.Т.Т. в качеството му на пътник, от една страна, и ответника, в качеството му на опериращ въздушен превозвач, от друга, по договор за въздушен превоз на пътници; 2/ че авиационното разстояние между началната и крайната точка на полета, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е до 1500 км; 3/ че вземането на пътника за обезщетение е прехвърлено в полза на ищеца, за което длъжникът е надлежно уведомен.

С оглед конкретно изложените от страните твърдения и доводи с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между В.Т.Т. и ответника е съществувал договор за въздушен превоз на пътници с полет № LH 1706 о т 24.08.2023г. по направление Mюнхен- София, че този полет е бил отменен, както и че разстоянието между началната и крайната точка на полета, определено по метода на дъгата на големия кръг, е до 1500 км.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват от представените с исковата молба потвърждение за 2 резервация за процесния полет, както и издадена на пътника В.Т. бордна карта, чиято доказателствена стойност не се оспорва от страните, а и не се разколебава от останалата доказателствена съвкупност.

Спорът между страните по делото се съсредоточава на първо място върху въпроса доколко в конкретния случай са настъпили извънредни обстоятелства по смисъла на нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004г., регламентиращ хипотеза на изключване на отговорността на въздушния превозвач, респ. доколко ответникът е предприел необходимите и достатъчни мерки за предотвратяване настъпването на твърдените извънредни обстоятелства и на последиците от тях.

На първо място следва да се изясни, че в Регламент (ЕО) № 261/2004г. не се съдържа собствена дефиниция на понятието „извънредни обстоятелства“, а в съображение 14 и 15 от същия са възпроизведени и възприети за целите на създадената с регламента нормативна уредба разпоредбите на Конвенцията от Монреал, съгласно които „задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по- специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.“

Следователно, годни да изключат отговорността на ответника са такива обективни обстоятелства, които възпрепятстват въздушния превозвач да изпълни, вкл. точно във времево отношение, задължението си да превози пътника, които имат внезапен, извънреден и непредвидим за превозвача характер и последиците от които- голямо закъснение или отмяна полета, не биха могли да бъдат преодолени дори и ответникът да е взел всички възможни и необходими мерки за обезпечаване изпълнението на полета, респ. за намаляването на закъснението.

В трайно установената практика на СЕС, чиито разяснения съобразно нормата на чл.

633 ГПК са задължителни за националните юрисдикции, е прието, че така изложените хипотези в съображения 14 и 15 от Регламента са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а във всеки конкретен случай следва да бъде преценявано доколко същите са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства- в този смисъл т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008 г. по дело C-549/07/.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, за процесния полет № LH 1706, планиран да излети в 19:40 часа на 24.08.2023г., са били публикувани многократни съобщения за изменение на изчисленото време на излитане (Calculated Take- Off Time- CTOT), свързани с регулация EDMCS24A и причина, обозначена с код метеорологични условия (Weather- W), като впоследствие е публикувано съобщение за отмяна на полета. Вещото лице разяснява, че от наличните по делото ATFM- съобщения се установява последователно изменение на предоставения слот за излитане, като за полета са били публикувани различни СТОТ- стойности, включително 18:58 UTC, 19:06 UTC, 19:23 UTC, 19:29 UTC, 19:57 UTC, 20:00 UTC, 20:12 UTC, 20:23 UTC,

3

21:59 UTC и други последващи ревизии, като изяснява, че наличието на многократни изменения на СТОТ показва динамична оперативна обстановка и продължаващо влияние на фактори, ограничаващи наличния капацитет на въздушното пространство или летищната система. Вещото лице посочва, че от същите съобщения се установява, че приложимата регулация е EDMCS24A, като е посочен код за причина- метеорологични условия (WeatherW). Изяснява в писменото си заключение, че в авиационната практика този код се използва за обозначаване на ограничения, свързани с метеорологични фактори, оказващи влияние върху пропускателната способност на въздушното пространство, летищната инфраструктура или системата за управление на въздушното движение. А при изслушването му в проведеното на 17.06.2026г. открито съдебно заседание разяснява, че EDMCS24A е регулация, ограничение поради метеорологични условия, което засяга целия трафик на летището, като не се издава само за едно въздухоплавателно средство, а за района, за който важи, като в случая е засегнало абсолютно всички самолети, които е следвало да кацнат на или да излетят от летището в Мюнхен. Експертът допълва, че в представените по делото съобщения е посочен и код за закъснение 081, който е свързан с мерки за управление на въздушния поток (Air Traffic Flow Management- ATFM) и показва, че закъснението произтича от наложени ограничения в системата за управление на въздушното движение, а не от непосредствени технически действия по конкретното въздухоплавателно средство.