Решение № 5 от 13.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500512 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх. № 261195/29.01.21г., допълнена с уточняваща молба вх. № 261606/08.02.21г., подадени от БР. Д. Л. от гр. София чрез адв. Д. Д. от АК-Варна, против решение № 260711/30.12.20г. по гр. д. № 605/20г. на ОС-Варна, в частта му, с която по иска на ИВ. Г. В. от гр. Добрич против БР. Д. Л. от гр. София е унищожено саморъчно завещание от 12.08.16г. на В.И.А., ЕГН **********, б. ж. на гр. Варна, починала на 07.12.19г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.20г. на нотариус В. П., рег. № 205 на НК, район на действие – ВРС, с което В.И.А. е завещала на БР. Д. Л. собствеността върху цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта , тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава, на осн. чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН. Изложени са подробни съображения за недопустимост, евентуално за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Счита се, че за ищцата не е налице правен интерес от предявения иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, тъй като макар и същата да е законен наследник на завещателката, то по делото са налице 1 данни за наличието на предходно съставено завещание през м. 02.2010г., което е в полза на друго лице – също извън кръга на законните наследници, какъвто е и настоящият ответник. Поради това и ако второто завещание от 12.08.16г. бъде унищожено, както претендира ищцата, то на осн. чл. 38 вр. чл.

39 от ЗН и при липсата на изрична отмяна на предходното завещание от 2010г., то именно последното ще е запазило действието си. Това положение не се променя и след сключването на 06.04.11г. на договор за издръжка и гледане (с който е прехвърлена собствеността върху апартамента в гр. Варна), както и след постановеното неприсъствено решение № 1667/28.12.16г. по гр.д. № 1880/16г. на ВОС, с което е бил развален посоченият алеаторен договор (тъй като завещателката В.А. към м. 08.16г., когато е предприела и действията по подаване на исковата молба по гр.д. № 1880/16г. на ВОС, също не е била способна да извършва валидни правни действия). Поради това се счита, че на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд е длъжен служебно да изследва въпросите за допустимостта на обжалваното решение, преценено по критерия правен интерес с оглед очертаната по-горе „нормативна взаимовръзка“ на правните последици на двете сделки – завещанието и договора за издръжка и гледане. Поради това се поддържа, че е налице доказателство, за чието събиране не е настъпила преклузия по посочените погоре причини /служебното задължение на съда да следи за наличието на правен интерес от предявения иск/ - завещанието от 16.02.10г., което е приложено по ДП № 406/2020г. на ОД на МВР-Варна. Отправеното искане до настоящия съд е да се изиска цитираното завещание от 16.02.10г., приложено по посоченото досъдебно производство.

Отделно от това се поддържа, че решението на ВОС в обжалваната му част е неправилно, тъй като изслушаните заключения на комплексните психиатрични и психологични експертизи не са основани на събрания по делото доказателствен материал и направените от експертите заключения не кореспондират с писмените и гласните доказателства по делото, а съставляват общи теоретични медицински твърдения относно характера на заболяването на завещателката и обикновеното му развитие. Допълва се, че показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата страна са били тенденциозни, тъй като самите те имат интерес от унищожаването на завещанието от 12.08.16г.

Поради това и съдът не е бил длъжен да възприема заключенията на вещите лица на осн. чл. 201 от ГПК.

2

Сочи се, че са налице и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, тъй като не е било уважено искането на ответника да бъдат разпитани още двама свидетели след изслушване на заключението на повторната комплексна експертиза, чийто впечатления за състоянието на В.А. са били непосредствени и то за периода от м. 08.16г. до м. 02.2017г. – д-р В.Х., управител на дома, в който е била настанена А. и нотариус Р.Р., рег. № 104 на НК, от гр. София, заверила подписа на А. върху пълномощното от 06.02.17г. Отправено е до въззивния съд искане за допускане до разпит на посочените свидетели за посочените факти – че В.А. към посочения момент на 2016г. е била способна да разбира и да ръководи действията си.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, ведно с направеното й допълнение с уточняващата молба, подаден от ИВ. Г. В. от гр.

Добрич чрез адв. Сн. Л. от АК-Варна. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Направен е анализ на писмените доказателства по делото, вкл. и тези, съставляващи част от приобщената по делото прокурорска преписка № 15263/16г. по описа на ВРП /пр. № 436000-8942/16г. на ІІ РУ на ОД на МВРВарна/, от които може да се установи, че към м. 08.16г. и м. 09.16г. В.А. изключително под въздействието на ответника, е подписвала попълнени от други лица документи. Изложени са и подробни съображения защо съдът правилно е кредитира заключенията на вещите лица по медицинските експертизи. Споделя се становището на първоинстанционния съд, че доказателственото искане на ответника за разпита на още двама свидетели е било преклудирано, тъй като страната е имала възможност да иска разпита им още с отговора на исковата молба, а не по повод заключението на повторната комплексна експертиза. Освен това на практика чрез свидетелски показания се цели опровергаване на експертно становище. Счита се, че за ищцата е налице правен интерес от предявения иск, тъй като тя е законна наследница на починалата завещателка В.А.. Освен това е налице и стабилен съдебен акт, който обвързва със сила на пресъдено нещо, вкл. и ищцата на осн. чл. 298, ал.

2 от ГПК, че договорът за издръжка и гледане е развален по съдебен ред с влязло в сила решение. Именно поради това, че сключването на този договор за издръжка и гледане по отношение на апартамента в гр. Варна е станало 3 след съставянето на завещанието от 2010г., то последното на осн. чл. 41 от ЗН следва да се приеме за отменено, независимо от връщането на имота в патримониума на завещателката след решението по гр.д. № 1880/16г. на ВОС.

Счита се, че с наведените правни твърдения с уточняващата въззивната жалба молба, ответникът предявява чужди права – тези на Д.Н.. Наред с това наличието на твърдения, че В.А. не е била способна да завещава /както и да подава исковата молба през м. 08.2016г./, то се счита, че е налице признание на иска по настоящото дело от ответника. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото. Противопоставя се на допускането на доказателствата, посочени във въззивната жалба.

Въззивната жалба е била подадена в срок и констатираните от администриращия съд нередовности са били отстранени след връщането на делото от въззивната инстанция. Поради това същата е допустима.

Първоинстанционното решение не е било обжалвано и поради това е влязло в сила в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от ищцата против ответника иск по чл. 42, б. „б“ от ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване нищожността на пълномощното от 12.08.16г. поради неспазване на формата като ненаписано и неподписано от завещателката В.И.А..

В открито с.з. пред въззивната инстанция страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените съответно във въззивната жалба и в подадения й отговор становища.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

По предмета на първоинстанционното производство.

В подадената на 24.02.20г. искова молба от ИВ. Г. В., насочена против БР. Д. Л., се е твърдяло, че същата е законен наследник на В.И.А., бивш жител на гр. Варна, починала на 07.12.19г. След справка в данъчната служба установила, че ответникът се е легитимирал като собственик на имотите, притежавани от А., въз основа на нейно саморъчно завещание от 12.08.16г., което по искане на Л. е било обявено от нотариус В. П., рег. № 205, гр. Варна.

В наследствената маса са били включени два имота: апартамент № 16 в бл. 6, вх. Б, ет. 2, кв. „Чайка“ в гр. Варна и ¼ ид.ч. от апартамент № 5, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“, № 25, вх. Г, ет. 3. Ищцата е твърдяла, че 4 завещанието от 12.08.16г. е нищожно поради това, че не са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, тъй като същото не е написано и подписано лично от завещателката – на осн. чл. 42, б „б“ от ЗН. В условията на евентуалност се е твърдяло, че завещанието е унищожаемо, тъй като е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава – на осн. чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН. В условията на евентуалност е наведено и твърдението, че завещанието е нищожно, тъй като единственият мотив, поради който е направено завещателното разпореждане, е противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави – на осн. чл. 42, б. „в“ от ЗН.

Наведени са и съответни твърдения за наличието на факти от хипотезите на цитираните по-горе правни норми на чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН (за наличието на здравословни проблеми и прогресиращи промени в психиката, датиращи от 2013г., които са довели до неспособността на В.А. към 12.08.16г. да завещава) и на чл. 42, б. „в“ от ЗН – тъй като мотивът на завещанието е получаване на грижи /издръжка и гледане/, което противоречи на безвъзмездния характер на завещанието (тъй като последното по време и последователност е било съчетано с развалянето на сключения през 2011г. договор за издръжка и гледане на жилището в гр. Варна - по подаден от В.А. на 18.08.16г. иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е било образувано гр.д. № 1880/16г. на ВОС, по което е постановено решение за уважаване на иска, влязло в сила на 28.12.16г.); нарушението на добрите нрави пък се изразявало в това, че със завещанието наследодателката е лишила наследниците си по закон, които са в по-неблагоприятно материално състояние от ответника, от наследство на значителна стойност. Въз основа на така наведените твърдения са били отправени и съответните петитуми: да се признае за нищожно саморъчното завещание на В.А. от 12.08.16г. поради това, че не е написано и подписано от завещателката; в евентуалност – да се унищожи завещанието поради липсата на завещателна дееспособност; в евентуалност – да се признае за нищожно завещанието поради противоречието му със закона, обществения ред и накърняване на добрите нрави.

В първото по делото с.з. ищцата чрез процесуалния си представител е уточнила, че завещателното разпореждане е нищожно на осн. чл. 42, б. „в“ от ЗН поради противоречие на закона, евентуално – на обществения ред и в евентуалност – на добрите нрави /т. І, л. 109/.

В подадения от ответника отговор на исковата молба така предявените 5 искове са били оспорени по основание. Отречени са твърденията на ищцата, че завещателката не е написала и подписала саморъчно завещанието, че е била неспособна да разбира и ръководи действията си към момента на съставяне на завещанието. Изтъкнато е освен това, че в завещанието липсва посочен мотив за неговото извършване, а в действителност ненаписаният такъв е бил, че В.А. е била признателна на ответника, че той и семейството му се отнасят към нея като към свой родител и й помагат да живее спокоен и пълноценен живот, дават й сигурност, че лица с користни цели няма да й навредят.

С въззивната жалба се поддържа становище за недопустимост на уважения иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, тъй като за ищцата не е налице правен интерес, защото макар и същата да е законен наследник на завещателката, то по делото са налице данни за наличието на предходно съставено завещание през м. 02.2010г., което е в полза на друго лице – също извън кръга на законните наследници, какъвто е и настоящият ответник.