Решение № 15802 от 09.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15802 гр. София, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110146871 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 150 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът е собственик и клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, АДРЕС, с инсталация № 4000026753, абонатен № 196313 и ИД № 406769. Поддържа, че през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. до имота е доставяна топлинна енергия, чиято цена не е заплатена. Излага, че продажбата се осъществява при публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от регулатора и влезли в сила през 2016 г., а дяловото разпределение в сградата е извършвано от „ПМУ Инженеринг“ ООД. Сочи, че след изготвяне на изравнителните сметки са формирани окончателни задължения за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, които не са погасени в срок. По подадено заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2646/25.07.2025 г. по ч.гр.д. № 5652/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, XX граждански състав, срещу която длъжникът е подал възражение.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи общо 2 474,06 евро /4 838,84 лв./, от които: 2 138,00 евро /4 181,56 лв./ цена на топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане; 288,03 евро /563,33 лв./ - обезщетение за забава върху тази главница за периода 15.09.2023 г. - 16.07.2025 г.; 38,15 евро /74,62 лв./ - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане; и 9,88 евро /19,33 лв./ - обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. - 16.07.2025 г.

Претендира разноски.

Ответникът В. Ж. К. – редовно уведомен за подадената искова молба и приложените към нея доказателства, не е подава писмен отговор.

В първото открито съдебно заседание се е явил лично и е заявил, че в жилището не е живял никой от седем години, че не е бил уведомяван кога следва да осигури достъп за отчет и че първоначално начислената сума е била над 8 000 лв. Посочил е, че след извършено по 1 негово искане замерване било установено значително по-ниско количество отчетни единици и сумата била преизчислена. Заявил е, че няма възражения по проекта за доклад и няма доказателствени искания. В хода на устните състезания е направил изявлението: „След, като е изяснено като фактология го приемам.“

Третото лице - помагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг“ ООД не е изпратило представител в откритото съдебно заседание. С писмена молба е представило две изравнителни сметки, протокол за отчет на уреди, констативен протокол за неосигурен достъп и сертификат за индивидуален разпределител тип М7, като е поискало исковете да бъдат уважени.

От фактическа страна съдът установява следното:

По приложеното ч.гр.д. № 5652/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, XX граждански състав, е издадена Заповед № 2646/25.07.2025 г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца сумите 4 181,56 лв. - главница за топлинна енергия, 563,33 лв. - мораторна лихва върху нея, 74,62 лв. - главница за дялово разпределение и 19,33 лв. мораторна лихва върху последната главница, както и разноски в заповедното производство.

В самата заповед изрично е отбелязано, че тя е издадена единствено въз основа на информацията, предоставена от заявителя, която не е проверявана от съда. След подадено от длъжника възражение на заявителя са дадени указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а искът е предявен в указания срок.

От приетите нотариални актове се установява, че ответникът е придобил право на собственост върху процесния апартамент № 85. Сградата е отразена в представените документи като присъединена към абонатна станция, а за имота е водена договорна сметка с абонатен № 196313 и инсталация № 4000026753. Съобщенията към фактурите, изравнителните сметки и отчетните документи обаче са издавани на името на Елза Кирилова К.а, а не на името на ответника.

По делото са приети като писмено доказателство Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, както и документи относно избора на дружество за дялово разпределение в етажната собственост. Представен е договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „ПМУ Инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. В раздела относно цената договорът препраща към ценоразпис - приложение № 2, но самият ценоразпис не е представен по делото.

Приети като писмени доказателства съобщение към Фактура № 1025618782 от 31.07.2023 г. за отчетния период 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. на стойност 700,78 лв. и съобщение към Фактура № 1033555216 от 31.07.2024 г. за отчетния период 01.05.2023 г. 30.04.2024 г. на стойност 3 472,14 лв. В тях начисленото количество е обозначено като „реално измерена ТЕ“. Прието е и извлечение от счетоводната партида, изготвено от ищеца, в което са отразени месечни начисления, кредитни известия, две допълнителни корекции от 1,20 лв. и 7,44 лв., такси за дялово разпределение и начислена лихва.

За отчетния период 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. е представен протокол за отчет на уреди от 15.05.2023 г. В него за четири индивидуални разпределителя тип М7 са записани показания 22, 27, 15 и 20, а за водомер № 8942450 са отразени стар отчет 289 и нов отчет 315. Документът съдържа подписи в полетата за абонат и отчетник.

В изравнителната сметка за същия период данните от индивидуалните разпределители са преобразувани в 526,731 kWh енергия от отоплителни тела, към които са добавени 1 195,441 kWh за сградна инсталация. Отчетената разлика от 26 куб. м по водомера е коригирана до 28,680 куб. м и е преобразувана в 3 111,671 kWh за битово горещо водоснабдяване.

Посоченото общо количество за имота е 4 833,843 kWh, а общото количество за сградата – 712 574 kWh. Същевременно в съобщението към общата фактура са посочени количества 0,518275 MWh и 4,255895 MWh, или общо 4,774170 MWh, като разликата между количествата в двата документа и последващите корекции по партидата не са обяснени с друго доказателство.

2

За отчетния период 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г. не е извършен реален отчет на уредите в апартамент № 85. Представен е констативен протокол за неосигурен достъп, в който са отразени посещения на 08.05.2024 г. и 12.05.2024 г. и апартамент № 85 е включен сред имотите, до които не е осигурен достъп. Протоколът е подписан от представител на етажната собственост и служител на дружеството за дялово разпределение.

В изравнителната сметка за 2023/2024 г. апартаментът е отбелязан като неотчетен. За отоплителните тела са начислени служебно 4 889,15 топлинни единици по максимален специфичен разход, преобразувани в 8 825,875 kWh, а за сградна инсталация са начислени 978,397 kWh. За топлата вода е приета база от едно лице, 361 дни и 140 литра дневно, като получените 50,540 куб. м са удвоени до 101,080 куб. м и са преобразувани в 11 174,278 kWh.

Общото количество за имота е посочено като 20 978,550 kWh, а общото количество за сградата – 666 335 kWh. Изравнителната сума за доплащане е 2 343,86 лв. без ДДС, а общата фактура е за 3 472,14 лв.

Представеният сертификат се отнася до типове индивидуални топлоразпределители, сред които М7, и удостоверява съответствие с DIN EN 834:1994-11. Сертификатът е издаден през 2012 г. и е бил валиден до 31.12.2016 г. Той не съдържа данни за идентификацията, техническото състояние и годността на конкретните четири уреда в процесния имот през 2022–2024 г., нито се отнася до общия топломер в абонатната станция.

С Определение № 20061/31.05.2026 г. съдът първоначално е допуснал съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени от самия ищец. В доклада изрично е указано, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи количеството на реално доставената топлинна енергия, нейната стойност, извършването и стойността на услугата дялово разпределение, както и предпоставките и размера на претендираните обезщетения за забава. С молба от 04.06.2026 г. ищецът е поискал експертизите да бъдат отменени с довод, че ответникът не е подал отговор и не е оспорил доставката, количеството и качеството на топлинната енергия. С Определение № 21239/08.06.2026 г. съдът е отменил допускането на двете експертизи съобразно изричното искане на ищеца.

В откритото съдебно заседание на 07.07.2026 г. ищецът е заявил, че няма други доказателствени искания. Ответникът е изложил посочените по-горе твърдения за необитаване на имота, липса на уведомяване за отчет и значително намаляване на първоначално начисленото количество след последващо замерване. След приемането на представените от третото лице документи страните отново са заявили, че нямат доказателствени искания, и съдебното дирене е приключено.

От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема за установено, че ответникът е собственик на процесния имот и по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия. Установено е също, че за имота са изготвяни отчетни и изравнителни документи и че ищецът е осчетоводил претендираните вземания. Не се установява обаче с необходимата степен на пълно и главно доказване какво количество топлинна енергия действително е постъпило в сградата през всеки от процесните периоди, дали това количество е измерено с технически и метрологично годно средство, как са приспаднати технологичните разходи, как общото количество е разпределено между отделните имоти и как от първичните отчетни данни е формирана именно претендираната спрямо ответника сума.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените искове са допустими. Налице е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил, и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Заповедта за изпълнение обаче не се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането и не освобождава ищеца от доказването му в производството по чл. 422 ГПК.

За основателността на иска за цена на топлинна енергия ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните, доставката на топлинна енергия през процесния период, количеството, което 3 подлежи на разпределяне и заплащане от ответника, законосъобразното извършване на дяловото разпределение и стойността на доставката по приложимите цени. По иска за цена на дяловото разпределение следва да бъдат доказани извършването на конкретната услуга, основанието ответникът да заплати цената й и размерът на тази цена. При доказване на главните вземания ищецът следва да установи и настъпването на изискуемостта, забавата и точния размер на обезщетенията по чл. 86 ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В съответствие с тази разпоредба в окончателния доклад по делото доказателствената тежест за доставката, количеството, стойността и дяловото разпределение е възложена на ищеца. Тази тежест не се измества от процесуалното поведение на ответника и не може да бъде преодоляна чрез предположение за истинност на твърденията в исковата молба.

Неподаването на отговор в срока по чл. 131 ГПК поражда предвидените в чл. 133 ГПК преклузивни последици за ответника относно несвоевременно заявени възражения и доказателствени искания, но не съставлява признание на иска, не представлява признание на изложените от ищеца факти и не освобождава ищеца от установяване на фактите, включени в предмета на доказване. Обратното разбиране би превърнало неподаването на отговор в основание за уважаване на иска извън изрично уредените предпоставки на неприсъственото решение по чл. 238 и чл. 239 ГПК и би обезсмислило правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая ответникът се е явил в първото заседание, поради което не са били налице и предпоставките за неприсъствено решение.