Решение № 718 от 24.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20231001000579 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1065 от 27.09.2022 г., постановено по т. д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав, е признал за установено, че „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е извършило нарушение на правата на R. B. GmbH върху търговска марка на Европейския съюз № 001143122 чрез извършване от ответника на внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от ТД „Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. при неизчерпано право на маркопритежателя, осъдил е ответника да преустанови нарушението, да заплати на ищеца сумата от 293,38 лв., представляваща разходи за правно обслужване във връзка с производството по задържане на стоки с марка на Европейския съюз №001143122 от митническите органи Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за задържане №0028734 от 27.08.2021 г. и е оставил без разглеждане искането на последния за забрана на R. B. GmbH да осъществява вноса на задържаните стоки с посочената търговска марка и искането за унищожаване на същите стоки за сметка на ищеца.

С Решение №1401/07.12.2022 г., постановено по делото, СГС е 1 отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.

С Решение №705 от 31.05.2023 г., постановено по делото, съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка, като в диспозитива вместо „ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД с ЕИК 206409479, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, ***А - Къщата на Д. за забрана на R. B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) да осъществява вноса на стоки с търговска марка на Европейския съюз № 001143122, задържани от Териториална дирекция "Митница София" с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г. и искането за унищожаване на същите стоки, за сметка на R. B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия).” да се чете „ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на R. B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия) за забрана на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД с ЕИК 206409479, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, *** А - Къщата на Д. да осъществява вноса на стоки с търговска марка на Европейския съюз № 001143122, задържани от Териториална дирекция "Митница София" с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г. и искането за унищожаване на същите стоки за сметка на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД с ЕИК 206409479, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, *** А - Къщата на Д..

В срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, против Решение № 1065 от 27.09.2022 г. в частта, с която съдът е признал за установено, че „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е извършило нарушение на правата на R. B. GmbH върху търговска марка на Европейския съюз № 001143122 чрез извършване от ответника на внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от ТД „Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. при неизчерпано право на маркопритежателя, в частта, с която е осъдил ответника да преустанови нарушението, в частта, с която „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 293,38 лв., представляваща разходи за правно обслужване във връзка с производството по задържане на стоки с марка на Европейския съюз №001143122 от 2 митническите органи Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за задържане №0028734 от 27.08.2021 г., както и в частта за разноските.

Изложени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в посочените части. Твърди се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до неправилност на решението, изразяващи се в това, че с доклада по чл.146 от ГПК съдът е дал правна квалификация на предявените искове, както следва: чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО вр. чл.9, ал.2, буква „а“ на Регламент (ЕС) 2017/1001 във вр. с чл.113, ал.1 от ЗМГО вр. чл.116, ал.1, т.1-5 и ал.2, т.2 от ЗМГО, като на ответника не е указана доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, а с решението съдът е дал различна правна квалификация на процесните искове, а именно: чл.124, ал.1, предл.1 и 2 от ГПК вр. чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.2, т.3 от ЗМГО относно установяването на нарушението, както и по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД по отношение на иска за обезщетение за вреди, като индиректно е указал доказателствената тежест на ответника, като е приел, че същият не е провел доказване на фактите, относно новата правна квалификация на исковете, а именно че не се доказват факти, обосноваващи извод за изчерпване правата на ищеца върху регистрираната марка. Сторено е възражение за родова неподсъдност на спора на СГС основание чл.119, ал.1 от ГПК, тъй като исковете са подсъдни на СРС на основание чл.103 вр. чл.104 от ГПК. Въпреки посоченото се излагат съображения, че исковете следва да бъдат квалифицирани като искове, предявени за защита на права по реда на ЗМГО, а дадената с решението квалификация е неправилна. В тази връзка се моли въззивната инстация да даде правна квалификация на исковете, да разпредели доказателствената тежест между страните и да бъде указана необходимостта от ангажиране на съответните доказателства. Изтъква се, че изводът на съда, че исковете се основават на твърдение от страна на ищеца, че правата му върху марката не са изчерпани, са неправилни, тъй като в исковата молба ищецът никъде не е посочил, че правата му не са изчерпани, а ако се приеме, че индиректно е направено твърдение за неизчерпване на правото на марката за процесните стоки, което се оспорва, то предявеният иск за установяване на нарушението е останал недоказан. В заключение се сочи, че ищецът незаконосъобразно се домогва да ограничи конкуренцията на пазара в Република България, чрез забрана на внос на стоки, произведени от негова фабрика в трета за ЕС страна. С оглед изложеното моли за отмяната на 3 решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображение за неоснователност на същата и се моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК ищецът R. B. G.H е депозирал насрещна въззивна жалба, с която обжалва Решение №1065/27.09.2022 г., в частта, с която е отхвърлен иска за унищожаване на задържаните от Териториална дирекция „Митница София“ 3840 кутии енергийни напитки с марката „R. B.“ с разписка за задържане №0028734 от 27.08.2021 г. Сочи, че мярката за унищожаване на стоките, следва да е налична и в случаи на паралелен внос, тъй като чл.116, ал.1, т.4 от ЗМГО не допуска тълкуване.

Моли се решението в тази му част да бъде отменено и искът за унищожаване на стоките, предмет на нарушението, да бъде уважен.

В срок по делото е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна и моли решението в тази му част да бъде потвърдено.

В срок по делото е постъпила и въззивна жалба от „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД против постановеното по делото Решение №1401/07.12.2022 г., като са изложени съображения за неправилност на същото. Моли за отмяна на обжалваното решение , като бъде изменено Решение № 1065 от 27.09.2022 г. в частта относно разноските и присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение бъде намалено поради прекомерност до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2014 г. минимален размер.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от R. B. GmbH, с който същата се оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена.

С Разпореждане №1483/01.08.2023 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без движение насрещната въззивна жалба с вх.

№89568/23.12.2022 г. по описа на СГС, подадена от R. B. GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия), като е указал на R. B.

GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) в едноседмичен срок, считано от получаване на разпореждането, да приведе 4 насрещната въззивна жалба в съответствие с изискванията на чл.260, т.3 и т.4 от ГПК, като посочи в какво се състои порочността на решението в обжалваната част, както и в какво се състои искането.

В изпълнение на дадените указания в срок по делото е постъпило Становище с вх.№18863/16.08.2023 г. по описа на САС, депозирано от R.

B. GmbH, в което е посочено, че насрещната въззивна жалба е насочена против постановеното по т.д.№1935/2021 г. Решение №1065/27.09.2022 г., поправено с Решение №705/31.05.2023 г., в частта, с която е оставено без разглеждане искането на R. B. GmbH за унищожаване на стоките, задържани от ТД „Митници София“ за сметка на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД. Излагат се подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната му част и моли то да бъде отменено, а искътразгледан и уважен.

С Определение №610/09.10.2023 г., постановено по делото, настоящата инстанция е приела въз основа на твърденията в исковата молба, а именно, че се касае до оригинални стоки, които са предназначени за турския пазар, а не са пуснати на територията на държавите-членки на ЕС, съответно на ЕИП, от ищеца или с негово съгласие, т.е. по отношение на които не е изчерпано правото на марка, че правната квалификация на предявените искове за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху процесната марки чрез осъществен внос на оригинални стоки – 3 840 кутии, обозначени с търговската марка R. B., задържани от Териториална дирекция „Митници София“ с разписка за задържане от 27.08.2021 г., без съгласието на ищеца, и за осъждане на ответника да преустанови нарушението е по чл. 124, ал. 1, пр.

1 и пр. 2 ГПК във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал.

1 ЗМГО, а искът за осъждане на ответника да заплати разходите за правно обслужване във връзка с митническото задържане в размер на 293,38 лв. по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО. В тази връзка и предвид, че първоинстанционният съд с определението по чл.146 от ГПК е квалифицирала исковете като иск с правно основание чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО вр. чл.9, ал.2, буква „а“ на Регламент (ЕС) 2017/1001 във връзка с чл.113, ал.1 ЗМГО във вр. с чл.116, ал.1, т.1-4 и ал.2, т.2 от ЗМГО за признаване за установено, че процесният внос съставлява нарушение или застрашава от нарушаване правата върху марка на ЕС №001143122; чл.130, ал.1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 за постановяване на 5 забрана на ответника за осъществяване на вноса на стоките, предмет на нарушението и за пускането им на пазара на територията на ЕИП, осъждане на ответника да обезщети ищеца за разходите за правно обслужване и постановяване на унищожение на стоките, предмет на нарушението за сметка на ответника, без да се посочат релевантните разпоредби, а с решението си е квалифицирал исковете като такива по чл.124, ал.1, предл. 1 и 2 ГПК вр. чл.

13, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.2, т.3 ЗМГО относно установяване факта на нарушението, както и по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД по отношение иска за обезщетение, настоящият състав е разпределил доказателствената тежест, съобразно дадената нова правна квалификация, като е указал, че по първия иск в тежест на ответника е да докаже, че правото върху марката на ищецамаркопритежател е изчерпано, като ангажира съответните доказателства за това, а в тежест на ищеца е да докаже, че правото му върху марката не е изчерпано, като разполага с възможност да ангажира доказателства. По втория иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД вр. чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗМГО съдът е указал,че в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил посочения разход, който е в причинно-следствена връзка с извършения от ответника внос на стоки. По отношение претенцията за унищожение на стоките, предмет на нарушението, за сметка на ответника, съдът е изложил, че ще се произнесе с решението си по същество.