Решение № 3446 от 29.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3446 гр. София, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КЛАУДИЯ Р. МИТОВА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело № 20211110125756 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с която е предявен установителен иск срещу [агенция] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица].

Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че за претендираната от него сума от 420,16 лева е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 31.03.2021 г. по ч.гр.д. № 17400/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 –ви състав, срещу която е уведомен, че срочно е депозирано възражение по чл.414 ГПК, поради това и в срока по чл.415, ал.4 ГПК депозира иск за установяване на оспореното вземане.

Ищецът поддържа твърдения, че като застраховател по имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС” е изплатил застрахователно обезщетение на увредения от застрахователно събитие – ПТП (станало на 04.03.2016 г. в [населено място], [улица] при надлеза с [улица]) автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“с рег.№ [рег. номер на МПС], собственост на В. Л. С. и управляван от Н. Г. В., застрахован по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № [номер], валидна към датата на произшествието (срок на валидност 15.08.2015 г. – 14.08.2016 г.), по образуваната щета № [номер] в размер на 410,16 лева, поради което се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на 1 вредата до размера на платеното обезщетение. Поддържа твърдения, че причина за настъпване на произшествието е наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на горепосочения път, представляващ републикански такъв, стопанисван от ответника. Претендира признаване за установено, че ответникът дължи заплащане на сумата от 420,16 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение с включени 10 лева ликвидационни разноски по щета, заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (26.03.2021 г.) до окончателното плащане, тъй като ответникът носи задължение за поддържане и стопанисване на пътя, на който е настъпило соченото ПТП. Представя писмени документи, прави доказателствени искания, претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва по основание и размер по подробно изложени в отговора съображения. Намира представения протокол за ПТП за непълен, поради липсата на ясно и точно описание на механизма на настъпване на произшествието и на размерите и особеностите на неравността на пътното платно и оспорва доказателствената му сила, възразява за липсата на изготвен снимков материал към него.

Твърди, че евентуално наличната неравност на платното представлява предвидимо препятствие. Твърди застрахователят да не е извършил проверка за наличие на изключения по общите условия, при които не се заплаща застрахователно обезщетение. Твърди принос за настъпване на произшествието да е поведението на водача на увредения автомобил, който не е съобразил движението си с изискванията на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Навежда възражение за изтекъл давностен срок за погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането. Претендира разноски и прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, при спазване на разпоредбата на чл.12 и чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и по делото се установява, че претендираните вземания са били предмет на развило се между страните заповедно производство - ч.гр.д. № 17400/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 –ви състав. Установителният иск е допустим като предявен в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК. Наблюдава се идентичност в размера и основанието на вземането. Предявяването на извънсъдебна претенция преди завеждане на делото не е условие за допустимост на иска.

От представените протокол за ПТП № [номер]/05.03.2016 г., уведомление за настъпило застрахователно събитие от 05.03.2016 г. и събраните по делото гласни доказателства се установява, че на 04.03.2016 г. около 23:30 часа на [улица] при надлеза с [улица] при движение на управлявания от свидетеля Н. Г. В. автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“с рег.№ [рег. номер на МПС] превозното средство попада в неравност на пътното платно, което причинило повреда на предна дясна и задна дясна гума и джанта. На изготвената 2 схема на ПТП № 76 е обозначено мястото на пътното платно, на което мл.автоконтрольор при РУ – [населено място] – Х. Х. е установил при посещението си, че се намира описаната дупка. По силата на чл.179, ал.1 ГПК съставеният протокол за ПТП е официален документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно изявленията пред съставителя на протокола и за извършените от него и пред него действия, но в частта за механизма на настъпване на ПТП представлява частен свидетелстващ документ и удостоверения механизъм на ПТП не обвързва съда, а следва да бъде преценен с оглед всички обстоятелства по делото. На описаната схема е обозначено мястото на ПТП и местоположение на описаното препятствие на пътното платно – необезопасена дупка, при удара, с която е настъпило ПТП. В тази част /схема на ПТП/ съставения документ – протокол за ПТП има характер на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и обвързва съда да приеме, че застрахователното събитие е настъпило на посоченото място, поради удар в дупка, която се е намирала на пътното платно. Отразените в съставения протокол обстоятелства се потвърждават и от останалата доказателствена маса по делото. Възраженията на ответника за непълнота, неточности и недостоверност на протокола са голословни. Отразеното в същия е в унисон със свидетелските показания по делото и заключението на изготвената експертиза. Твърдяното противоречие на отразеното в протокола и изготвеното от свидетеля уведомление не се констатира. Само по себе си отсъствието на описание на „размери, особености/деформации“ на препятствието далеч не съставляват противоречие относно механизма на произшествието, както се твърди в писмения отговор.

Неоснователни са възраженията за нарушение на чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, тъй като същата е отменена с ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., поради което само на това основание е неприложима към разглеждания случай. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № IЗ - 41/12.01.2009 г. органите на "Пътна полиция" - МВР, при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства и причинените щети в електронен формат. Липсата на снимков материал не се отразява върху действителността на протокола за ПТП с материални щети и не опорочава доказателствената му сила, тъй като не е задължителна част от неговото съдържание и предпоставка за издаването му /а в случая е видно, че снимки са били направени съгласно отбелязването в протокола/. Посоченото обстоятелство не препятства установяването на механизма на произшествието, за изясняването на който по делото са ангажирани от страна на ищеца.

Посредством показанията на свидетеля В. се установява, че превозното средство се е движило в интервала от 50 км./ч. до 80 км./ч. към момента на настъпване на инцидента. При навлизане на [улица] от [улица] няма видимост към поредицата от дупки на пътното платно.

При попадане в една от тях настъпили гореописаните щети по превозното средства.

Препятствието не било обозначено или обезопасено.

3

Съдът възприема показанията на свидетеля като обективно отразяващи настъпилото произшествие, доколкото неговите показания намират опора в останалата доказателствена съвкупност по делото.

От заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) се установява, че констатираните повреди по автомобила се намират в причинно – следствена връзка с установения по делото механизъм на настъпване на произшествието преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно с височина ръба от не по – малко от 112 мм. И ръб близък или по – малък от 90 градуса.

Възстановителната стойност на щетите по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието възлиза на 472,32 лева с включен ДДС. САТЕ не отчита наличие на причини от техническо естество или техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна опасност или да е възникнала внезапно преди или по време произшествието и така да доведе до неговото настъпване.

Въз основа на САТЕ и разпита на вещото лице по делото се установява, че възможните механизми на получаване на обективно установените по превозното средство повреди са преминаване през негативно препятствие на пътното платно (дупка) или през бордюр.

Експертизата е установила, че в района на местопроизшествието липсват предпоставки за преминаване през бордюр, а и увредата единствено на десните колела почти еднозначно сочи на преминаване през негативно препятствие на платното.

САТЕ е обективно и компетентно изготвена не е оспорена от страните и се възприема от съда.

Отсъствието на обективни изходни данни, въз основа на които обективно да се установи скоростта на движение на превозното средство към момента на настъпване на инцидента, както и възможността на водача да възприеме препятствието не се отразяват на действителността на съставения протокол и неправят претенцията недоказана.

По делото се установява наличие на валидна към датата на настъпване на произшествието застраховка „Каско“ по застрахователна полица № [номер], валидна към датата на произшествието (срок на валидност 15.08.2015 г. – 14.08.2016 г.) при ищеца за гореописаното превозно средство. Полицата съдържа необходимите реквизити. От приетите общи условия, приложими към посочената полица се установява наличие на покрит риск (т.1.3 по клауза №1 „Всички рискове“), не са налице общи изключения по т.IX.27.5, доколкото ПТП е регистрирано с издаден от ПП- КАТ протокол.

Установява се и не е спорно, че във връзка с произшествието при ищцовото дружество е заведена преписка по щета № [номер], по която последното е определило и заплатило застрахователно обезщетение за автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“с рег.№ [рег. номер на МПС] в размер на 410,16 лева и е реализирало ликвидационни разноски в размер на 10 4 лева.

Съгласно разпоредбата на действащия към момента на настъпването на застрахователното събитие чл.410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди.

Фактът на настъпване на застрахователното събитие, покрито от имуществената застраховка, е източник на вземане в полза на увреденото лице срещу делинквента (чл. 45 ЗЗД) или срещу неговия застраховател. Когато вредата е причинена от действия или бездействия при или по повод на възложена работа, регресното право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на работата (т. 15 от ППВС № 7/77 г.). В случая Агенцията е надлежен ответник именно във връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД, в качеството й на възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа.

Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на позитивно-правна норма, задължаваща делинквентът да действа по определен начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал причина за имуществени вреди по МПС, което се е движило по необезопасената пътна мрежа.