Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 17.10.2017, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 926/2017
Вид
Решение № 209
Подписан
17.10.2017
Състав
КАЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № .... гр. Козлодуй, 17.10.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, седми състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря

Мартин Марков, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 926 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от Т.В.Т. срещу „А.К.” ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал.

1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Чистач” и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за шест месеца, считано от 12.07.2017 г. до 12.01.2018 г. в общ размер на 6 259,68 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор № 100/29.05.2017 г. ищцата заемала длъжността „Чистач” при ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 828 лева и допълнително месечно възнаграждение в размер на 26% от основното трудово възнаграждение. Трудовото правоотношение било прекратено без предизвестие едностранно от работодателя със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, връчена на ищцата чрез куриерска фирма на 17.07.2017 г. В исковата молба се навеждат доводи, че уволнението, извършено с посочената заповед, е незаконосъобразно, тъй като между страните бил сключен трудов договор със срок за изпитване, който изтекъл на 29.06.2017 г. и след тази дата трудовият договор се превърнал в безсрочен, а в уволнителната заповед е записано, че договорът се прекратява „поради завършване на определената работа”. Въпреки че в трудовия договор било посочено правно основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, в текста на същия било записано, че се сключва за неопределено време. За да бъде налице сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, следвало в договора да бъде определена работата, за която се сключва – по вид, обем, качество и количество, а в сключения с ищцата трудов договор единствено били посочени видовете дейности, които работникът ще извършва. Ето защо работодателят можел законосъобразно да упражни правото си на прекратяване на трудовия договор единствено на основание чл. 328 КТ, а не и на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. На следващо място се посочва, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като същото е извършено, считано от 12.07.2017 г., а за периода от 03.07.2017 г. до 16.07.2017 г. включително, ищцата ползвала отпуск за временна нетрудоспособност и в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ трудовото правоотношение с ищцата било прекратено без да се изиска предварително разрешение от инспекцията по труда.

Иска се уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Чистач” и ответното дружество – работодател да бъде осъдено да й заплати обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, считано от датата на уволнението – 12.07.2017 г. до 12.01.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на сторените в производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А.К.” ЕАД е подал писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че с ищцата е сключен срочен Трудов договор № 100/29.05.2017 г., по силата на който същата е изпълнявала длъжността „Чистач” до завършване на определена работа, а именно до сключване на договор с фирма за почистване на странични обекти, а записаното в текста „за неопределено време” било резултат от техническа грешка. Касаело се за срочен трудов договор, като срокът е определяем чрез времето, необходимо за извършване на уговорената работа – камериерско обслужване и почистване на помещения, коридори, стълбища, офиси, фоайета, сервизни помещения и други в обекта ПОК „Леденика” за срок до сключване на договор за почистване на странични обекти. След проведена обществена поръчка по чл. 132 ЗОП бил сключен Договор № *********/07.07.2017 г. с предмет „Почистване на сгради и прилежащите им площи – собственост на „А.К.” ЕАД, разположени на територията на гр. Козлодуй и Община Враца”, чието изпълнение било уговорено от 12.07.2017 г. Със сключения договор с трето за спора лице възникнали предпоставките за прекратяване на срочния трудов договор с ищцата. Твърди още, че прекратяването на трудовия договор било извън приложното поле на чл. 333 КТ. Твърди се неоснователност на съединените искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение за оставането й без работа, с оглед неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. Сочи се, че искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, е неоснователен, доколкото ползваният от ищцата отпуск за временна нетрудоспособност е прекъснал причинната връзка между незаконното уволнение и настъпилите за исковия период вреди, за което време ищцата е получавала обезщетение за временна неработоспособност. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание по заявено от ищеца искане на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез увеличаване на неговия размер, който се счита предявен за сумата от 6 553,68 лева.

Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от Трудов договор №

100/29.05.2017 г. се установява, че между ищцата Т.Т. и ответното дружество „А.К.” ЕАД е било налице валидно трудово правоотношение по трудов договор, съгласно който ищцата е заемала длъжността „Чистач”. В същия е вписано, че се сключва на основание чл. 70, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, в т.

1 от договора е посочено, че е за неопределено време, а в т. 4 „Други условия на трудовия договор“ е записано „Срочен договор до сключване на договор за почистване на странични обекти“.

От представените по делото Болнични листове № Е20170787885 от 03.07.2017 г. и № Е20170136024 от 17.07.2017 г. се установява, че за периода от 03.07.2017 г. до 16.08.2017 г. включително, ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване.

На 07.07.2017 г. след проведена процедура по ЗОП между „А.К.” ЕАД като възложител и трето неучастващо в делото лице като изпълнител е сключен Договор № ********* с предмет „почистване и камериерско обслужване на сгради и прилежащите им площи, собственост на „А.К.” ЕАД, разположени на територията на гр. Козлодуй”.

Изпълнението на задълженията по този договор е започнало на 12.07.2017 г. с подписването на приемо – предавателен протокол.

Със Заповед №

67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД, получена от ищцата на 17.07.2017 г. чрез куриерска фирма, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 12.07.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – „прекратяване на договор със завършване на определената работа”.

От издаденото от работодателя Удостоверение рег. № У-01-943/04.08.2017 г. е видно, че полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за м. юни 2017 г. е в размер на 1 092,28 лева.

След извършената в съдебно заседание на 03.10.2017 г. констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата Т. е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество на 12.07.2017 г. липсват последващи вписвания за наличие на трудово правоотношение с друг работодател.

С оглед така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Чистач” при ответното дружество и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.07.2017 г. до 12.01.2018 г. в размер на 6 553,68 лева /след изменение на иска, допуснато в съдебно заседание на 03.10.2017 г./, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно трудово правоотношение, възникнало между страните по делото по силата на Трудов договор № 100/29.05.2017 г., както и че същото е прекратено със Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД. Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – гореописаните трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

За да бъде законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на посоченото в уволнителната заповед основание – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, следва да е налице сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ със срок до завършване на определената работа, както и да се установи, че последната е завършена и следователно срокът на договора е изтекъл.

Спорният между страните по делото въпрос е дали трудовото правоотношение между тях е възникнало на основание срочен трудов договор по чл.

68, ал. 1, т. 2 КТ или такъв за неопределено време по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че в настоящия случай между страните липсва съгласие по клаузата „срок“ в сключения между тях трудов договор. В текста на същия едновременно е посочено, както че договорът се сключва за неопределено време, т. е. че е безсрочен, така и че е срочен – „до сключване на договор за почистване на странични обекти“.

Съгласно чл. 67, ал. 1 КТ, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време /т. 1/ или като срочен /т. 2/, а ал. 2 на същата разпоредба предвижда необорима презумпция, че договорът се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. Т. е. срочен трудов договор може да бъде сключен единствено при изрична, ясна и недвусмислена уговорка между работодателя и работника относно наличието на срок. Такава изрична уговорка в настоящия случай не е налице.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ, времетраенето на трудовия договор е част от минимално необходимото съдържание на договора. Това означава да се определи изрично дали трудовият договор се сключва като безсрочен или срочен, като в последния случай в договора следва ясно да бъде посочен конкретният момент, в който изтича договорът или този момент да може да се определи от неговото съдържание, когато срокът е определяем . В настоящия случай работодателят недопустимо е смесил двата вида трудови договори – за неопределено време и срочен. Както се посочи по – горе, в т. 1 от представения трудов договор е посочено, че същият е за неопределено време, а в т. 4 „Други условия на трудовия договор“ е записано „Срочен договор до сключване на договор за почистване на странични обекти“. Налице е неяснота в действителната воля на страните относно уговорката за времетраенето на сключения между тях договор. При едновременното наличие на текста, вписан в т. 1 и т. 4, не е налице уговорка за срок, доколкото същата не е изрично уговорена, а наред и едновременно с клауза за неопределено време.