Решение № 395 от 10.05.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІІ - 23 10.05.2019г. гр.

Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На пети март 2019 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 157 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № ІІ - 2059 от 19.10.2018г., постановено по гр. дело № 374/2018г. по описа на Районен – Бургас са отхвърлени исковете на „Профи кредит България” ЕООД със седалище гр. София против Р.М.М. от гр. Бургас за установяване със сила на присъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 940, 60 лева по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***656/02.03.2016г., ведно със законната лихва върху законната лихва върху главницата, начиная от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които вземания по частно гр. дело № 6875/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, с която претендира да бъде отменено като неправилно атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което бъдат уважени изцяло предявените искове. В жалбата се посочва, че е неоснователно и недоказано приетото от съда, че след прекратяването на Договор за потребителски кредит № ***656 настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не е изрично обявена на длъжника Р.М.М.. Посочва се, че съдебната практика, свързана с настъпването на предсрочната изискуемост при договори с небанкови финансови институции не е еднозначна. Някои съдилища приемат, че единствено в хипотезата на договор за банков кредит автоматичното прекратяване и предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на длъжника, за да породи правно действие, каквато хипотеза в случая, касаещ Договор за потребителски кредит не е налице. В жалбата се посочва и обстоятелството, че клаузите, определящи задължение за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не са нищожни и не противоречат на добрите нрави, тъй като в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е задължително за отпускането на кредита. В жалбата се посочва, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално – по избор на потребителя и единствено от неговата воля зависи дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства, а в процесния случай ответникът е пожелал да закупи пакет за допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Жалбоподателят посочва, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги, сключването му е в резултат на свободна воля на длъжника и то не е задължително условие за отпускане на кредит. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа депозираната жалба.

Ответната страна по въззивната жалба – Р.М.М. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата. Не отправя искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не се явява, не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са няколко обективно съединени иска от „Профи Кредит България” ЕООД със седалище гр. София против Р.М.М. от гр. Бургас, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че в полза на ищцовата страна съществува вземане за сума в размер от 1 940, 60 лева, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ***656, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Изрично в исковата молба е посочено, че поради неизпълнение на договорното задължение „Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд – Бургас и е образувано частно гр. дело № 6875/2017г. по описа на БРС и след като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 15.12.2017г.

Предявените искове са с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 и сл. от ЗЗД и са предявени по реда на чл. 415 от ГПК след проведено заповедно производство, образувано в частно гр. дело № 6875/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

По делото е представен

Договор за потребителски кредит № ***656 от 02.03.2016г., от който е видно, че Р.М.М. в качеството й на кредитополучател и „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството му на кредитодател са сключили договор, по силата на който дружеството е предоставило потребителски кредит на кредитополучателя в размер на 1 100 лева за срок от 24 месеца и с годишен лихвен процент от 41, 17%, като кредитополучателят се е задължил да върне предоставената й сума в рамките на 24 месеца, като изплаща на 6-то число от месеца сума в размер от 68 лева – тоест – общо задължение в размер на 1 632 лева (68 лева х 24 месеца = 1632 лева). Видно от представения Договор за потребителски кредит № ***656 от 02.03.2016г., дружеството-кредитодател е предоставило на кредитополучателя и избран и закупен пакет от допълнителни услуги (изчерпателно посочени в представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги) срещу заплащане на цена в размер от 825, 12 лева, която сума Р.М. се е задължила да върне също на 24 равни месечни вноски – всяка една от по 34, 38 лева, платима на 6-то число от месеца 34, 38 лева х 24 месеца = 825, 12 лева). Видно от представените по делото Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит на основание чл. 12.3 страните са се съгласили в случай, че се просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни да настъпи автоматично прекратяване на договора и да се обяви неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитодателят да изпраща уведомление, покана, предизвестие или др. Към сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***656 е представен и погасителен план, в който изключително подробно са описани падежите на дължимите вноски, сумите по вноските и размерът на възнаградителната лихва за всяка една от дължимите вноски.

По делото не се спори, а и от представено Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ***656 се установява, че Р.М.М. от сключването на договора – 02.03.2016г. до 27.09.2016г. е заплатила общо сума в размер от 529, 81 лева на четири вноски, като кредитодателят е приел, че с тази сума са погасени общо пет вноски – всяка една от по 102, 38 лева ( 68 лева + 34, 38 лева=102, 38 лева) и са останали още 4, 62 лева, които са отнесени като частично плащане към шестата вноска.

По делото няма данни Р.М. да е уведомена за твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на предоставения й кредит от страна на ищцовото дружество.

По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 1 632 лева, от които 1 100 лева, представляваща предоставен заем (главница) и сума в размер от 532 лева, представляваща възнаградителна лихва по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***656, съдът намира следното:

За да отхвърли претенцията на ищцовото дружество, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява длъжникът по кредита да е уведомен, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. В жалбата – въззивното дружество твърди, че разрешенията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС касаят само банките като кредитни институции, които имат право да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от своите счетоводни книги. Безспорно е и обстоятелството, че ищшцовото дружество – „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. В конкретния случай - дали е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение по сключения договор за кредит към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, настоящата инстанция намира, че следва да се прецени съобразно уговореното между страните.

Безспорно е, че по силата на посоченото в т. 12. 3 от Общите условия по сключения между страните договор за потребителски кредит е посочено, че в случай на просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо да се изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие и др. По принцип клауза за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД. Настоящият състав счита, че в процесния договор за кредит не е предвидена автоматична предсрочна изискуемост на непогасения остатък от кредита. Съображенията за това са следните: видно от цитираната уговорка, страните са се съгласили, че при просрочие на една вноска с повече от 30 дни, настъпва „обявяване” на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит, без да е необходимо да се изпраща покана, предизвестие или уведомление на длъжника. Когато е налице съмнение, неяснота или двусмислие в договорните клаузи е меродавна волята на страните, която се разкрива чрез тълкуване, съобразно правилата, установени в чл. 20 от ЗЗД, като клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Използваният термин „обявяване” предполага изявлението на кредитора да достигне до длъжника, защото тълкуването на тази дума е „оповестяване, даване на гласност ,обнародване, провъзгласяване”, съобразно Тълковния речник на българския език. Оповестяването само по себе си изключва автоматичната предсрочна изискуемост - няма как да има обявяване без да има уведомяване. След като е използвана тази дума, независимо от последващото съдържание на клаузата на договора, а именно, че не следва да се изпраща покана, което води до известна неяснота и двусмислие, за да настъпи предсрочната изискуемост, това следва да бъде оповестено на длъжника, да бъде доведено до неговото знание. Очевидно това е тълкуването, дадено и от ищцовото дружество, което е направило опит да връчи уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост, но няма данни то да е достигнало до него - лист 41 от първоинстанционното дело. Не става ясно по какъв начин е изпратено въпросното уведомление и по каква причина не е достигнало до длъжника, за да може да се приеме, че кредиторът е положил безрезултатни усилия да го открие – в този смисъл и Решение по т.д. № 601/2014г. на І т.о. В т. 13.3 от ОУ е въведена фикция за получаване и узнаване на всяко известие по договора за кредит, ако бъде изпратено на адреса за кореспонденция, посочен в него. Уведомлението е адресирано до адреса, посочен от длъжника, но липсват доказателства то да е изпратено до него. Вземането, предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство по реда на чл. 415 от ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита – в този смисъл и Решение № 123/09.11.2015г., постановено по търговско дело № 2561/2014г. по описа на ВКС на РБ. В този смисъл - настоящият състав споделя мотивите на районния съд, че не може да се приеме, че с връчването на исковата молба длъжникът е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, настоящият състав намира, че предсрочна изискуемост не е настъпила.

Разпечатката съдържа 28 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3393ad33-885e-423d-bfea-65bd54228532