Решение № 82 от 05.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 573/2023
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 23.05.2024
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, точка 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 5, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, точка 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, точка 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. Велико Търново, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500573 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 387/22.07.2023 година по гр. д. № 271/2022 година на Окръжен съд Велико Търново „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на М. Т. В. сумата 117 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие на 4.11.2021 година (частично предявен иск от претенция в размер на 250 000 лева), ведно със законната лихва от 12.04.2022 година до окончателното изплащане.
С посоченото решение е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния претендиран размер – 130 000 лева (частично предявен от претенция в размер на 250 000 лева), като неоснователен.
Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на М. Т. В. сумата 2 378 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие на 4.11.2021 година, ведно със законната лихва от 12.04.2022 година до окончателното изплащане.
С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на М. Т. В. сумата 5 895.12 лева – разноски по делото.
1
Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Я. Д. Д. сумата 9 425.12 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. Т. В..
С посоченото решение М. Т. В. е осъден да заплати на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД сумата 95 лева – направени по делото разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт И. К., против Решение № 387/22.07.2023 година по гр. д. № 271/2022 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 65 000 лева. Във въззивната жалба се изтъква, че определеното от първостепенния съд обезщетение е завишено, не е съобразено с уврежданията, получени от ищеца при пътнотранспортното произшествие. Сочи се, че възстановяването на М. Т. В. е пълно и е протекло в рамките на около два месеца. Липсват данни за усложнения след осъщественото лечение. Излагат се съображения за неправилно прилагане на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, необоснованост на решението.
Направено е искане да се отмени Решение № 387/22.07.2023 година по гр. д. № 271/2022 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 65 000 лева, и да се постанови друга такова, с което да се отхвърли претенцията за сумата над 65 000 лева, ведно със законните последици; претендират се сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Я. Д. – процесуален представител на М. Т. В., в който изтъква доводи за нейната неоснователност.
С писмена молба пълномощникът на М. Т. В. оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 271/2022 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от адвокат Я. Д. – пълномощник на М. Т. В., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че на 4.11.2021 година около 14.40 часа от гр. София към гр. Велико Търново се движи специален автомобил – цистерна „МАН“, с рег. № ВТ 58 ****, управляван от П. В. В., като на ПП I-4, при километър 122+900 навлиза в лентата за 2 насрещно движение и удря движещия се в обратна посока влекач „Мерцедес Актрос“, с рег.
№ СВ 81 ****, с прикачено ремарке „Шмитц“, с рег. № СВ 01 ****, управляван от М. Т. В..
Вследствие на удара последвал взрив и превозните средства за изгорели напълно. Водачът на специалния автомобил П. В. В. починал на място, а М. Т. В. получил множество увреждания и изгаряния. Сочи се, че произшествието е настъпило по вина на П. В. В., който е нарушил чл. 5, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
След катастрофата М. Т. В. е откаран в УМБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен в тежко шоково състояние с опасност за живота. След проведени прегледи и изследвания му е поставена диагноза политравма, подробно описана в исковата молба. Проследява се хода на проведеното лечение на ищеца. Заявява се, че на ищеца са издадени шест броя болнични листове, като възстановителният период продължава към момента на депозиране на исковата молба. Изтъква се, че получените травматични увреди са били животозастрашаващи, като леталният изход е предотвратен единствено и само поради навременната лекарска намеса. Посочват се претърпените от М. Т. В. болки, страдания и неудобства, промените в неговия начин на живот, емоционалното му състояние. Излага се, че изживеният стрес и душевни страдания ще съпътстват пострадалия до края на неговия живот. Твърди се, че ищецът е направил разходи във връзка със своето лечение в размер на 2 378 лева.
Относно автомобил-цистерна марка „МАН“, с рег. № ВТ 58 **** е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружествотоответник към момента на пътнотранспортното произшествие. М. Т. В. отправил Претенция с вх. № 211/11.01.2022 година съобразно чл. 380 от Кодекса за застраховането до „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, по която дружеството-застраховател не се е произнесло в регламентирания в закона тримесечен срок.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на М. Т. В. застрахователно обезщетение на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането, а именно:
26 000 лева (частично предявен иск от претенция в размер на 250 000 лева) за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на пътнотранспортно произшествие на 4.11.2021 година, причинено при управление на застрахован при дружеството-ответник автомобил-цистерна марка „МАН“, с рег. № ВТ 58 ****, ведно със законната лихва от 12.04.2022 година до окончателното изплащане на сумата;
2 378 лева за понесени имуществени вреди (разноски за лечение) в резултат на пътнотранспортно произшествие на 4.11.2021 година, причинено при управление на застрахован при дружеството-ответник автомобил-цистерна марка „МАН“, с рег. № ВТ 58 ****, ведно със законната лихва от 12.04.2022 година до окончателното изплащане на сумата; направените разноски в производството, включително за адвокатска защита и съдействие.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от 3
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт И. К., с който оспорва претенциите по основание и размер. Навежда възражения за изключителен принос на М. Т. В. за настъпилите вреди и за съпричиняване.
С определение по Протокол № 510/27.06.2023 година на основание чл. 214 от ГПК е допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди със сумата 104 000 лева – да се смята предявен за 130 000 лева (част от претенция в общ размер на 250 000 лева), ведно със законната лихва от 12.04.2022 година (датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя).
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-застраховател поддържа отговора на исковата молба. Заявява, че претенцията за неимуществени вреди е завишена по размер.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 387/22.07.2023 година по гр. д. № 271/2022 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно твърдените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от М. Т. В. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД частичен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на 4 пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице кумулативно.
Решение № 387/22.07.2023 година по гр. д. № 271/2022 година на Окръжен съд Велико Търново в частите, с които „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на М. Т. В. сумите: 65 000 лева (по частично предявен иск) – обезщетение за неимуществени вреди; 2 378 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно произшествие на 4.11.2021 година, ведно със законната лихва от 12.04.2022 година до окончателното изплащане на сумите, не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно основанието на предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е установено със сила на пресъдено нещо. Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД.
От представените делото преписи от документи се установява, че М. Т. В. е постъпил по спешност в МБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен на 4.11.2021 година в тежко шоково състояние, хоспитализиран е в лечебното заведение последователно в Клиника по гръдна хирургия (от 4.11.2021 година до 15.11.2021 година); Клиника по хирургия (за периода 16.11.2021 година – 21.11.2021 година); Клиника по ортопедия и травматология (за времето от 22.11.2021 година до 6.12.2021 година). Осъществени са оперативни интервенции на 4.11.2021 година, 17.11.2021 година, 23.11.2021 година. М. Т. В. след изписването му от МБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен е бил в отпуск за временна неработоспособност до 2.04.2022 година.
Пред първостепенния съд е изслушано заключение, изготвено от д-р Н. В. Г., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. От заключението е видно, че при пътнотранспортното произшествие М. Т. В. е получил закрита гръдна травма; счупване на шест поредни ребра вляво с наличие на въздух и кръв в лявата гръдна клетка, осъществена е лява торакоцентеза; закрито вътреставно счупване на лява голямопищялна кост – поставена е метална остеосинтеза; разкъсно-контузни рани на лява мишница и предмишница с насложена късна инфекция на меките тъкани на лявата ръка, охлузни рани по челото и лицето. Гръдната травма (хемопневмоторакс) е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; срокът на лечение и възстановяване е около два месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на шест поредни ребра е довело до трайно затруднение в движението на снагата над тридесет дни; срокът на лечение и възстановяване е около три месеца. Разкъсно-контузните рани на лявата ръка с насложената инфекция на меките тъкани са причинили трайно затруднение в движението на левия горен крайник над тридесет дни; срокът на лечение и възстановяване е около два месеца.