Определение № 1654 от 24.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1654 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана СТ.а като разгледа докладваното от Светлана СТ.а Въззивно частно гражданско дело № 20265300501424 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт Г. С., против определение №1713/23.04.2026 г., постановено по гр.д. №1684/2025 г. по описа на РС Асеновград, IV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №79/28.01.2026 г. в частта му за разноските.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и да не се възлагат в тежест на жалбоподателя разноски за заповедното производство, а в условията на евентуалност намаляване размера на 50 лв., а за исковото производство да се редуцира до минималния размер за един иск или да се присъди под определения минимален размер от 100 лв. или 51.13 евро. Излагат съображения, че, дори и разноските да са правилно определени като сума, неправилно са им възложени съобразно отхвърлената част от иска. Не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото. Определеният размер на адвокатското възнаграждение е необосновано висок и прекомерен. Излагат подробни съображения.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното определение – да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдебният състав констатира, че не е внесена дължимата държавна такса. Първоинстанционният съд е дал указания за внасяне на държавни такси за преписи и по сметка на ОС Пловдив. Внесена е само първата. Независимо от това, жалбата е изпратена по компетентност на ПдОС. Ето защо, и с оглед процесуална икономия, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ОС Пловдив в размер на 7.67 евро. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение №79/28.01.2026 г., постановено по гражданско дело №1684/2025 г. на Районен съд – Асеновград, е уважен частично предявеният иск от „Профи кредит България“ ЕООД против В. Я. Т., като е признато за установено, че последният дължи сумата 415.76 лв. /212.57 евро/ главница по договор за потребителски кредит

„Профи кредит стандарт“

№40015002991/24.01.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 22.05.2025 г. Искът до пълния предявен размер от 764.68 лева /390.97 евро/ главница, и исковете за установяване дължимост на сумите 80.31 лева /41.06 евро/ договорно възнаграждение, за периода от 25.07.2023 г. до 29.04.2024 г., лихва за забава в размер на 122.35 лева /62.56 евро/ за периода от 29.04.2024 г. до 21.05.2025 г. са отхвърлени. Т. е осъден да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД разноски по заповедното производство в размер на 85.37 лв. /43.65 евро/, както и за първоинстанционното производство в размер на 54.87 лв. /28.05 евро/ платена ДТ и 80 лв. /40.90 евро/ юрисконсултско възнаграждение, като е посочена и банкова сметка.

„Профи кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. Д. В. М. от АК Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 208.80 лв. /106.76 евро/, както и възнаграждение за оказана правна защита на длъжника в заповедното производство в размер на 278.40 лв. /142.34 евро/. Изложени са съображения, 2 че на ответника е била предоставена безплатна правна помощ от адв. М. и съобразно фактическата и правната сложност на делото, извършените от пълномощника процесуални действия, е прието, че стойността на извършената адвокатска работа е в размер на 300 лв., върху което е начислен ДДС, като е определено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 208.80 лв. /106.76 евро/. Относно възнаграждението за заповедното производство е прието, че същото е в размер на 232 лв., върху което е начислен ДДС, като е осъден ищецът да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение за оказана правна защита на длъжника в заповедното производство в размер на 278.40 лв. /142.34 евро/.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Профи кредит България“ ЕООД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като е постъпило възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е отбелязал, че е приел за частично основателни заявените претенции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъдил дружеството да заплати на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 106.76 евро с включен ДДС, съобразно отхвърлената част на иска, както и възнаграждение за оказана правна защита на длъжника в заповедното производство в размер на 142.34 евро. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че е проведено едно заседание, и е намалил възнаграждението под минимално определеното в НМРАВ, като е начислен и ДДС.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа или правна сложност – и двете страни са представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна, категорична и еднопосочна. По делото е проведено 3 едно съдебно заседание, в което не се е явил представител на страните. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с три иска, като е уважен частично един от тях. Независимо от това, е определено едно възнаграждение (с начислен ДДС), като същото е под предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. Разноски за исковото производство са присъдени по съразмерност. Неоснователни са доводите, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 51.13 евро – касае се за висококвалифициран труд. Нещо повече – видно от списъка на разноските – л.75, стр.2 от първоинстанционното дело, претенцията на юрисконсулта, представлявал дружеството – ищец, е била по 450 лв. за всеки от исковете или за 1350 лв. След като страната е оценила труда на своя пълномощник по този начин, неоснователни са твърденията, че възнаграждение от 360 лв., определено на пълномощника на насрещната страна, е прекомерно. В този смисъл не се възприемат доводите за несправедливост на възнаграждението на адв. М..

По отношение възнаграждението за заповедното производство – отново се приемат за неоснователни доводите за несправедливост на присъдената на пълномощника сума, при претенция както в заявлението, така и в списъка на разноските, представен пред първата инстанция, за присъждане на 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. за подготовка на документи за жалбоподателя. Присъдената на насрещната страна сума е в почти идентичен размер, ведно с начисления ДДС.

В този смисъл не следва да се обсъждат останалите доводи на частния жалбоподател.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна. Като е достигнал до същия краен резултат, първоинстанционния съд е постановил правилен акт, като определението следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен 4 граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1713/23.04.2026 г., постановено по гр.д. №1684/2025 г. по описа на Районен съд Асеновград, IV граждански състав.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление град София, ****, да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 7.67 (седем евро шестдесет и седем цента) евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5