Решение № 24 от 02.02.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Карнобат, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. С.а Иванова при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. С.а Иванова Гражданско дело № 20242130100416 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба на С. С. Х., ЕГН:********** и Р. С.

Х., ЕГН:**********-двамата с адрес ***, чрез адв. П. С.а- М., съдебен адрес: *** № 9, ет.3, офис 1 срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/, гр.София, ул.

„Св.Св. Кирил и Методий“ № 17-19, като представител на държавата и А. Л. М., ЕГН:**********, адрес гр. Айтос, ул. „*** за обявяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот обективиран в нот. акт № 118, том IV, per. № 1432, дело № 149 от 15.02.2025 г. на нотариус Т.Великов, вписан в АВ вх. per. № 1472, акт №189, том IV, дело 796, с който ищците са продали на А. Л. М., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Л.А. М., недвижим имот – представляващ търговски обект - сладкарница „Р.", със застроена площ от 84 кв.метра, находящ се на партерния етаж в жилищна сграда в гр.Карнобат, ул. ***, изградена в УПИ I-1461 в квартал 93 по плана на гр.Карнобат при граници на УПИ: изток -имот пл. № 1462, запад и север-улици, юг - имот пл. № 1464.

Ищците твърдят, че са придобили процесния имот през 2004г. На следващата година 2005г. Л. М. бащата на втория ответник, с когото ищците били в приятелски отношения ги помолил да продадат формално имота на непълнолетния му син Л. М.. Твърди се в исковата молба, че между страните имало уговорка продавачите/ищци в настоящото производство, след като получат сумата предоставена от Банката като заем да я върнат на купувача и баща му. Ищците сочат, че страните не са имали за цел реалната продажба на имота, а имотът да им бъде върнат обратно след изплащане на кредита от купувача. Твърдят също така, че не са знаели за проведеното производство по ЗОПДНПИ (отм) и за постановеното от Бургаския окръжен съд решение по гр. дело № 1904/2013 година, по силата на което процесният имот е бил отнет в полза на Държавата. Твърдят, че са отдавали имота под наем от момента на продажбата до настоящия момент, тъй като в отношенията между страните, обектът бил тяхна собственост и те го управлявали. Сочат, че сделката е сключена в противовес на действителната воля на страните, при абсолютна симулация, поради което е нищожна и като такава не е породила правни последици. Предвид нищожността на договора, който не е породил правно действие не е настъпил транслативния ефект от продажбата и купувачът А.

1

М. не е станал собственик на имота. Правният си интерес от предявяване на иска срещу МРРБ, като представител на държавата, ищците обосновават с твърдението, че държавата не е могла да придобие собствеността върху сладкарницата в производството по ЗОПДНПИ/отм./, тъй като вторият ответник не е бил собственик на имота.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът А. Л. М. признава иска. Не ангажира доказателства.

Ответникът министъра на регионалното развитие и благоустройство гр.София, чрез процесуалния си представител Запрян Игнатов –гл.юрисконсулт в Дирекция „Правна“ в МРРБ е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен предвид разпоредбата на чл.29 ЗОПДИППД (отм.), съгласно която третите лица които претендират самостоятелни права върху имуществото което подлежи на отнемане в полза на държавата като незаконно придобито могат да встъпят в делото и да предявят съответния иск в производството пред първа инстанция. В отговора се сочи, че имотът е отнет в производството по ЗОПДИППД/ отм./, в което ищците не са заявили собственическите си права в производството по отнемането на обекта. Държавата е придобила правата върху недвижимия имот добросъвестно и за ищците липсва правен интерес да водят настоящото дело, тъй като дори да бъде постановено решение, което да признае сделката да симулативна, държавата ще остане собственик на имота. Държавата е трето добросъвестно лице, на което симулацията не е била известна. Представеното с исковата молба обратно писмо се оспорва от МРРБ, поради липса на достоверна датата, твърди се че изявлениета не са направени от А. М. и Л. М.. Оспорва се че положените подписи не са направени от тях. С отговора МРРБ прави искане за откриване на производство по оспорване на документ, в случай че ищците заявят, че ще се ползват от обратното писмо.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват. Представляват се от адв.Д., редовно упълномощена. Ответникът министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, не се явява представител.

Ответникът А. Л. М., редовно призован не се явява, представлява се от адв.С..

Ответникът МРРБ, представя писмено становище с което поддържа отговора на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа следното:

По делото не се спори че с нотариален акт № 118 том IV, рег. № 1432 дело № 149 от 2005г. ищците С. С. Х. и Р. С. Х. продали на непълнолетния, към датата на сделката, А. Л.

М., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Л.А. М. процесният имот.

Продажната цена на имота съгласно нотариалния акт е 55000 лева, от които купувачът заплатил на продавачите 5000 лева, а за остатъкът от сумата 50000 лева е заплатена с ипотечен заем от БДСК ЕАД.

С Решение № 490/12.12.2016 г. по гражданско дело № 1904/2013 г. на Окръжен съд — Бургас(л.60 и сл. от делото), на основание чл. 28 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД - отм.) търговският обект кафе-сладкарница „Р." е отнет от А. Л. М. в полза на държавата. Решението на ОС-Бургас е потвърдено с Решение № 37/03.05.2017 г. по гражданско дело № 63/2017 г. на Апелативен съд — Бургас(л.70), в частта, с която обекта е отнет от А. М. в полза на държавата. В тази част въззивното решение е потвърдено с 2

Решение № 100/16.07.2018 г. по гражданско дело № 4162/2017 г. на Върховния касационен съд (л.77).

По делото е представено заверено копие на документ - обратно писмо от 15.02.2005г., в което купувачът А. М. и Л. М. са декларирали, че не са изплатили продажната цена на продавачите и предоставения от Банка ДСК заем ще ползват за свои нужди. Посочили са, че се задължават да изплатят заема към Банката заедно с лихвата до 10.02.2025г. В обратното писмо са посочени две условия, първото от които гласи: „при поискване от страна на продавача А. М. и Л. М. се задължават да прехвърлят собствеността върху магазина на С. С.

Х. и съпругата му, при условие че заемът е погасен. Уговорено е с обратното писмо магазинът да се ползва от С. С.. Съгласно второто условие ако купувачите А. М. и Л. М. не изпълнят уговорката в срок продавачът има право да развали договора и да си върне собствеността“. Посочено е, че писмото е подписано едновременно с нотариалния акт за продажба.

В съдебно заседание беше разпитан като свидетел Л. М., който свидетелства, че е в близки отношения с първия ищец С. С. Х., на когото е кръстник. През 2005г. свидетелят се нуждаел от средства и за да изтегли ипотечен заем помолил С. Х. да продаде търговския обект на сина му А. М., тогава непълнолетен. Свидетелят и съпругата му били поръчители на непълнолетния си син. Ипотеката била за 20 години, имотът бил стопанисван от семейството на свидетеля. Получената като ипотечен заем сума от 50000 лева била предадена от продавачите/С./ на купувачите в Банката веднага след сключването на договора. Свидетелства, че синът му А. поддържал имота, в който през годините е имало барче, фризьор. Наемът вземал А. и го предавал на ищеца Сали Х.. Сочи, че Сали Х. е знаел, че имотът е възбранен /„запориран“/ и е бил разпитван по делото в БОС, образувано по реда на ЗОПДИППД (отм.).

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание по чл.26, ал.2 предл. 5 от ЗЗД предвид твърденията на ищците, че сделката е сключена при пълна симулация – сключване на договор за продажба, при който страните не са целели настъпването на последиците от нея.

Съдът намира, че искът за прогласяване нищожността на договора за покупкопродажба, предявен срещу държавата, представлявана от МРРБ, е процесуално допустим, но неоснователен. Искът за нищожност по чл.26 ЗЗД има за предмет правната действителност на договор и може да бъде предявен единствено между страните по същия. Безспорно по делото е, че държавата не е страна по процесната сделка от 2005г., а симулативната сделка не може да породи правни последици -чл.17, ал.1 от ЗЗД, но ал.2 на чл.17 от ЗЗД предвижда, че симулацията е непротивопоставима на трети лица, които са придобили права от привидния собственик преди вписването на исковата молба за разкриване на симулацията. За третите добросъвестни лица правата са такива, каквито произтичат от явната сделка, а последиците от порока на симулативната сделка се проявяват само в отношенията между страните по нея и техните правоприемници /Решение № 211/07.11.2017г. по гр.дело № 4793 3 по описа за 2016 година на ВКС IV г.о./. Държавата, в конкретния казус, черпи правата си не от процесния договор, а от влязло в сила съдебно решение за отнемане на имуществото в полза на държавата по реда на ЗОПДНПИ (отм.) и дори договорът да бъде обявен за нищожен тя ще запази правото си на собственоста върху сладкарницата..

Искът срещу ответника А. Л. М. е процесуално допустим, тъй като същият е страна по атакуваната сделка и за ищците съществува правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договора за продажба.

Според изнесените твърдения в исковата молба, договорът за покупко-продажба от 2005 г. е сключен при пълна симулация, без страните да са целели настъпването на правните последици от него, като във вътрешните им отношения собствеността върху обекта е останала у продавача и той го ползвал.

В подкрепа на твърденията си ищците представят обратно писмо, подписано от купувача и неговия баща и ангажират свидетелски показания.

С отговора на исковата молба първият ответник МРРБ оспори истинността на обратното писмо. Предвид това, с определението за насрочване на делото в о.с.з на ищците беше указано да заявят дали ще се ползват от оспорения документ, като при положителен отговор съдът щише да открие производство по оспорване на документ. Въпреки дадените указания, в първото съдебно заседание, проведено на 04.11.2025г. ищците не заявиха, че ще се ползват от обратното писмо. При това положение съдът намира, че документът не може да бъде ценен като годно доказателствено средство, тъй като не е проведено производство по чл.193 ГПК за установяване на неговата истинност и не следва да основава фактическите си изводи на съдържанието му.

Показанията на разпитания свидетел – баща на ответника А. Л. М. съдът цени с висока доза недоверие. Свидетелят е пряко заинтересован от изхода на делото. Намира се в близка родствена и икономическа връзка с ответника А., който му е син, участвал е в сделката и заедно със съпругата си са осигурили финансирането й, като поръчители по ипотечния кредит. Дадените от Л. М. показания са противоречиви и неподкрепени от доказателствата по делото. Не се представиха каквито и да е писмени доказателства за предаването на получената сума от 50000 лева от С. Х. на свидетеля или на А. М.. Няма доказателства за упражняването на фактическа власт върху имота от страна на ищците след сделката. Следва да се отчете и обстоятелството, че по показанията на С.я свидетел, ищецът С. Х. е бил запознат с производството по ЗОПДНПИ (отм.), разпитван е по делото и не е заявил права върху имота в това производство, което е в противовес на твърденията в исковата молба, че ищците не са знаели за производството по ЗОПДНПИ (отм.). Предвид гореизложеното, свидетелските показания не установяват по несъмнен начин твърдяната абсолютна симулация. Безспорно се установи, че спрямо процесния имот е постановено решение за отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДНПИ (отм.) на процесния имот.