Решение № 15 от 19.01.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Перник, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500605 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 562 от 30.05.2023 г. по гр.д. № 739/2022 г. Районен съд Перник е осъдил „БЕТИ – 09“ ООД да заплати на Ж. Р. Р. на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата от 25 000 лв., представляваща равностойността на дружествения му дял ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1813,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.07.2021 г. до 27.02.2022 г., като е отхвърлил иска по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 3000 лв. и за периода от 01.12.2020 г. до 01.07.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в частта, в която исковете са били уважени. Изтъква, че основният обуславящ въпрос в производството касае отразяването в счетоводството на дружеството на сумата от 568 000 лв. Сочи, че е установено, че сумата е предоставена на дружеството от Р. Р. с банков превод от 23.12.2014 г. на основание „временна финансова помощ“. Поддържа, че тази сума е отразена в пасива на баланса на дружеството към 31.12.2019 г. като собствен капитал, към 30.11.2020 г. – като „задължения към предприятия от група над 1 година“, а през месец януари 2021 г. е била отписана като погасено по давност задължение. Предвид това, смята, че към края на месеца, в който е починал наследодателят на ищеца, а именно – ***, това задължение било правилно 1 отразено в счетоводството на дружеството. Съобразно отрицателната междинна балансова стойност на дружеството към 30.11.2020 г., на ищеца не следвало да се заплаща стойност на дружествения му дял. Неправилни били изводите на районния съд, че след като задължението от 568 000 лв. е било погасено по давност към 31.12.2019 г., за дружеството съществувало задължение да го отпише от пасивите си. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете, в уважената им част – отхвърлени.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна не е подала отговор.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като контролираният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От разпоредбата на чл. 129 ТЗ следва, че при смърт на съдружник в ООД в наследствената маса се включват дружествените му дялове. В наследството не попадат поради своя личен и неимуществен характер членствените права на починалия съдружник.

Предвид това, отношенията между дружеството и наследниците могат да се уредят или като наследниците бъдат приети за съдружници чрез решение на общото събрание по чл. 122 ТЗ, или като дружеството изплати на тези наследници равностойността на придобитите по наследство дружествени дялове (Р. 161 от 11.01.2011 г. по т.д. № 28/2010 г. на ВКС, I ТО).

Във втората хипотеза стойността на дяловете следва да се определи въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, тоест към края на месеца, в който е починал съдружникът-наследодател – чл. 125, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, пр. 1 ТЗ.

В настоящия случай е установено от първоинстанционния съд, че до смъртта си на *** Р. Г. Р. е бил съдружник в ответното дружество „Бети – 09“ ООД, като е притежавал половината дружествени дялове. Като свои наследници по закон Р. е оставил двамата си синове – ищецът Ж. Р. Р. и Е. Р. Р.. По силата на чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от тези двама наследници е придобил по наследство една втора от притежаваните от общия наследодател дружествени дялове. Не се твърди, нито установява ищецът и ответното дружество да са изразили съгласие за приемането на първия като нов съдружник. Ето защо, на Ж. Р. се следва по силата на чл. 129 ТЗ изчислената по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ една втора от 2 равностойността на притежаваната от баща му една втора от всички дружествени дялове (тоест стойността на една четвърт от всички дружествени дялове).

Установено е по делото, че изготвеният от дружеството междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е починал Р. Р. – ***, формира отрицателна балансова стойност.

Ищецът е навел доводи с исковата молба и уточненията към нея, че за да се получи тази стойност, ответникът необосновано е преместил сумата от 568 000 лв., находяща се в ред „собствен капитал“ в годишния финансов отчет за 2019 г., в ред „задължения към предприятия от група над една година“. Впоследствие, през месец януари 2021 г. това задължение е било отписано от счетоводния баланс на дружеството като погасено по давност. Спорно между страните е правилно ли е била класифицирана в междинния счетоводен баланс към 30.11.2020 г, сумата от 568 000 лв. и трябвало ли е дружеството да отпише преди смъртта на съдружника задължението като погасено по давност.

От приетите пред двете инстанции и кредитирани от настоящия въззивен съд съдебносчетоводни експертизи се установи, че на 23.12.2014 г. починалият съдружник Р. Г. Р. е предоставил на дружеството сумата от 568 100 лв. чрез банков превод с посочено основание „временна финансова помощ“. Първоначално, в счетоводния баланс към 31.12.2014 г., тази вноска е била осчетоводена в раздел „други задължения“. Впоследствие, в следващите годишни счетоводни баланси – към 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г., тази сума е била осчетоводявана в раздел „собствен капитал“. Същата е преместена от ред „собствен капитал“ в ред „задължения към предприятия от група над една година“ в периода след изготвяне на годишния финансов отчет за 2019 г., като в междинния счетоводен баланс от месец ноември 2020 г., изготвен за целите на чл. 125, ал. 3 ТЗ, сумата вече фигурира в новата счетоводна сметка. През януари 2021 г. задължението е отписано по давност.

На първо място, въззивният съд следва да отбележи, че отписването по давност на едно задължение след изтичане на предвидения в закона съответен срок е въпрос на целесъобразност. Не съществува нормативна уредба, която да задължава дружествотодлъжник да отпише погасеното по давност задължение, още повече, че погасяването по давност не лишава длъжникът от основание да плати доброволно или да признае вземането – арг. от чл. 118 ЗЗД. По тези съображения обжалваното решение почива на неправилни мотиви, тъй като първоинстанционният съд е извършил изчисленията по чл. 125, ал. 3 ТЗ при допуснато отписване на сумата от 568 000 лв. като погасено по давност задължение към 31.12.2019 г. Неправилни са както приетият за меродавен момент на изчисленията (31.12.2019 г. вместо 30.11.2020 г.), така и изводът, че дружеството е следвало да отпише сумата от 568 000 лв. към тази дата, и въобще, че е било длъжно да я отписва.

Предвид това, настоящата инстанция следва да извърши нови изчисления на стойността на припадащата се по наследство на ищеца част от дружествените дялове. На въпроси в откритото съдебно заседание пред въззивния съд вещото лице изрично заявява, че в счетоводството на дружеството не е наличен първичен счетоводен документ, който в съответствие с националните счетоводни стандарти да обуславя извършеното рекласифициране на сумата от 568 000 лв. в периода между изготвяне на ГФО за 2019 г. и междинния счетоводен баланс от ноември 2020 г. Тоест тази счетоводна операция, с която се променя балансовата стойност на дружествените активи, е необоснована и при изчисляването на равностойността на дяловете по чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата от 568 000 лв. следва да бъде третирана като принадлежаща към групата на капитала, където е било осчетоводявана в пет поредни годишни финансови отчета. Преклудирано е направеното 3 едва пред въззивната инстанция възражение на ответното дружество в смисъл, че поставянето на сумата от 568 000 лв. в групата на капитала в тези отчети е било неправилно и резултат на нередовни счетоводни записвания. Нещо повече, счетоводните грешки се отстраняват чрез оповестяването им по нарочно предвиден счетоводен стандарт, каквото в случая не е било направено при изготвянето на междинния счетоводен баланс по чл. 125, ал.

3 ТЗ. На следващо място, оспорените записвания в групата на капитала не са лишени от логика, тъй като временната финансова помощ, каквото е посоченото основание при превеждането на сумата, се осчетоводява именно в групата на капитала, ако са спазени всички нормативни изисквания за предоставянето ѝ.

Изчислена при тези съображения, равностойността на дружествените дялове на ищеца възлиза на 15 839,44 лв. От тази сума следва да се извадят заплатените му вече от дружеството 10 000 лв. и да му се присъди разликата от 5 839,44 лв. На основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД върху нея се следва обезщетение за забава, което за исковия период възлиза на 384,43 лв.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва частично да се отмени, като искът по чл. 129 вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ да се отхвърли за разликата над 5839,44 лв. до сумата от 25 000 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 384,43 лв. до сумата от 1813,05 лв.

В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред въззивния съд обжалваното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Пред първата инстанция ищецът е сторил разноски в общ размер от 2600 лв., от които на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК му се следват 577,93 лв.

Ответникът е направил разноски пред районния съд в общ размер от 3950 лв., от които на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК му се следват 3071,99 лв.

Пред въззивната инстанция право на разноски имат и двете страни. Ответникът по иска като въззивник е сторил разноски в общ размер от 3912,98 лв., от които 562,98 лв. държавна такса, 500 лв. депозит за експертиза и намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение в размер от 2850 лв. От тях, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 3004,70 лв. Ищецът като въззиваем е направил разноски в общ размер от 2650 лв., от които на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК му се следват 615,12 лв.

След изчисляването на разноските пред двете инстанции по компенсация, на ответниците следва да бъде присъдена сумата от 4883,64 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 562 от 30.05.2023 г. по гр.д. № 739/2022 г. на Районен съд Перник в частта, в която искът по чл. 125, ал. 3 ТЗ е уважен за разликата над 5839,44 лв. до сумата от 25 000 лв., в частта, в която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за разликата над 384,43 лв. до сумата от 1813,05 лв., както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Р. Р., ЕГН **********, срещу „БЕТИ – 09“ ООД, ЕИК 200570550, иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за разликата над 5839,44 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв., частично от 300 000 лв.

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Р. Р., ЕГН **********, срещу „БЕТИ – 09“ ООД, ЕИК 200570550, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 384,43 лв. до сумата от 1813,05 лв.