Решение № 110 от 17.10.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Царево, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20242180100085 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от адв. М. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. ******************** в качеството на пълномощник на В. К. Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Ц., ******************, съдебен адресат: гр. ********************, против: „Стик-кредит” АД, ЕИК:

202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. пл.

"Оборище" № 13 Б, представлявано от С. Н. Т., с която се иска от съда- след направено изменение на иска- да постанови решение, с което :

Да приеме за установено между страните, че Договор за кредит № 958920/ 04.06.2023 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да приеме за установено между страните, че неустойката по Договор за кредит № 958920/ 04.06.2023 г., е нищожна на основание чл. 26, ал.

1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.

33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Стик Кредит“ АД да заплати на ищеца, сумата от 20,00 лева, недължимо платена по недействителен 1

Договор за кредит № 958920 / 04.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-02.02.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Стик Кредит“ АД да заплати на ищеца, сумата от 18,00 лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 958920 / 04.06.2023 г., със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-02.02.2024 год., до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищеца е сключил с ответника Договор за кредит № 958920 / 04.06.2023 г. като съгласно чл. 1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1450.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 2981.11 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 11 вноски. Сочи се, че в чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищеца не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Сочи се, че ищеца е погасил Договора за кредит, като е заплатил по него 1450,00 лева главница, 10 лева лихва и 90 лева неустойка. Ищеца твърди, че Договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата за неустойката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Исковата молба е приета от съда и изпратена на ответника.

В отговора на исковата молба ответника твърди, че претенциите на ищеца са допустими, но неоснователни. Ответника сочи, че процесния 2

Договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че ответното дружество е предоставило на разположение на ищеца сумата по договора, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в TBI Банк. Сочи се, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg. Твърди, че сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. По отношение на дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение ответника твърди, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени становища по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 958920/04.06.2023 г. по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1450,00 лв. която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

Няма спор, че съгласно Договор за кредит № 958920 / 04.06.2023 г. ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %.

Не се спори, че в чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение, дължи на 3 кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Няма спор и се установява от заключението по допуснатата и приета от съда СИЕ, че ищеца е заплатил по договора главница в размер на 1450,00 лева, неустойка в размер на 18,00 лева и лихва в размер на 02,00 лева.

При така установената следните правни изводи: фактическа обстановка, съдът прави

Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Предявен е и осъдителен иска с основание в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Предявените искови претенции в условията на евентуалност са допустими. Съгласно правната доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице гражданско правен спор, който е безспорно е подведомствен на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на договор или част от него, е установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост- като беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В случая, според съда такъв правен интерес е налице, като същия произтича от качеството на ищеца, който е страна по договора и при въведени съмнения за действителността на договора или част от него, правното му положение е 4 смутено. При това положение се налага извода, че при всяко положение, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува, респ. не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което настоящия съд приема, че предявените искове са процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

По отношение на претенцията за заплащане на сума, представляваща такса за експресно разглеждане на кредита, съдът намира следното:

По отношение на претенцията за обявяване на Договор за кредит № 958920/ 04.06.2023 г. за нищожен:

Претенцията е неоснователна.

Сключения между страните на 04.06.2023 година договор за кредит с № 958920, е сключен във формата на електронен документ- Договор за потребителски кредит- кредитна линия предоставен от разстояние.

Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи, поради което и съда го намира за действителен.

По отношение на претенцията за обявяване на клаузата за неустойката по Договор за кредит № 958920/ 04.06.2023 г. за нищожна:

Претенцията е основателна.

В правната доктрина и константната съдебна практика, безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип- било той изрично формулиран- или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /Решение № 4/ 2009 г. по т.д. № 395/ 2008 г. Решение № 1270/ 2009 г. по гр.д. № 5093/ 2007 г. Определение № 877 по т.д. № 662/ 2012 г. и мн. др./.

Според Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица, от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на 5 справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието предполага еквивалентност на престациите и при явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на договарянето, разписана в нормата на чл. 9 от ЗЗД, се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

В настоящия случай, ищеца дължи неустойка, която неустойка е предвидена, при непредоставяне на обезпечение. Според съда, клаузата за дължимостта на неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите, дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.