Решение № 117 от 24.03.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр.Несебър, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20222150100322 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК 8315584**, гр. С., бул. „Н.В.“ № 55 против Х. Д. С., ЕГН **********, с. Т., общ. Н., ул. „Р.“ № 2. В исковата молба се сочи, че с Договор за потребителски кредит № 1903282517335615/ 01.04.2019г. банката била предоставила на ответницата сумата от 9202.50 лв. за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, с краен срок за връщане на сумата 10.04.2024г. , срещу възнаградителна лихва, като е уговорено и обезщетение при завалено плащане. Връщането на заемната сума следвало да стане на 60 анюитетни месечни вноски, дължими до 10- то число на съответния месец за периода 10.05.2019г. до 10.04.2024г., всяка по 176.20 лв., съгласно погасителен план. Банката изпълнила задължението си, като отпуснала и превела по с/ка на кредитополучателя сумата по заема. Ответницата изпаднала в забава, като не заплатила погасителните вноски с падеж от 10.03.2020г. до 10.05.2021г. Това, според ищеца, било виновно неизпълнение на условията на договора. Ищецът бил обявил предсрочната изискуемост на задължението, което било станало в писмо връчено чрез ЧСИ на 20.05.2021г. на майката на С.. За събиране на вземането било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като била издадена Заповед № 327/03.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 990/2021г. на Районен съд гр. Несебър. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на банката е указано да предяви иск за установяване на вземането. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено, че Х. Д. С. дължи на ищеца посочените в заповедта суми изискуема главница в размер на 7841.62 лв., от която 2165.69 лв. редовно падежирали главници, дължими за периода от 10.03.2020г. до 10.05.2021г. вкл. и 5675.93 лв. предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 20.05.2021г. по Договор за потребителски кредит № 1903282517335615 от 01.04.2019г. , изискуема редовна възнаградителна лихва, в размер на 479.30 лв., начислена за периода от 10.02.2020г. до 19.05.2021г. вкл., изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници от 10.03.2020г. до 10.05.2021г., в размер на 267.14 лв., начислено за периода 1 от 10.03.2020г. до 19.05.2021г. вкл., изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, в размер на 111.95 лв., начислено за периода от 20.05.2021г. до 29.07.2021г. вкл., разноски за уведомление в размер на 60.00 лв., както и законна лихва за забава за периода от 02.08.2021г. до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност се претендира, в случай, че установителният иск се отхвърли поради недоказаност на уведомяването за предсрочната изискуемост, да се постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумите изискуема главница в размер на 7841.62 лв., от която редовно падежирали главници за периода от 10.03.2020г. до 10.03.2022г. вкл. в размер 3695.46 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 4146.16 лв. на 25.03.2022г. , просрочена редовна лихва в размер на 700.30 лв. за периода от 10.02.2020г. до 10.03.2022г. вкл. , начислена редовна лихва в размер на 9.54 лв. върху усвоена и непогасена главница към 25.03.2022г., дължима за периода от 10.03.2022г. до 24.03.2022г. вкл. , обезщетение за забава в размер на 586.05 лв. върху редовно падежирали главници от 10.03.2020г. до 24.03.2022г. вкл. и начислена за периода от възникване на просрочие до 24.03.2022г. вкл., както и законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответницата представя такъв чрез адв. Е. П., АК Бургас - особен представител. Твърди се, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Навежда, че С. има качеството на потребител съгласно ЗЗП. В тази връзка твърди, че договорът не е индивидуално уговорен - същият представлявал предварително изготвен бланков договор с общи условия, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе, предоставен му бил в деня на подписването, без предварително да се е запознал с него. Нарушено било изискването на чл. 5 от ЗПК - ответницата не се била запознала предварително с всички параметри на договора, преди сключването му. Липсвал предоставен стандартен европейски формуляр. Твърди, че клаузите на чл. 4.2., чл. 4.2.1., чл. 4.2.1.1, чл. 4.2.2, чл. 4.2.3, чл.4.2.3.1 и чл. 4.2.3.2 от Договора са нищожни на основание чл.

146, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗП във вр чл. 143, т. 10 и т. 19 от ЗЗП - същите водели до неравноправност на страните, противоречали на добрите нрави и заобикаляли закона.

Клаузите не били индивидуално уговорени, а стандартни по характер, изготвени предварително, типови условия на банката и С. не можела да влияе на съдържанието им, както и да прецени икономическите последици от сключване на договора. Неясни били условията, при които се определя договорната лихвата. По отношение на наказателната лихва се взема становище, че същата е в размер, който надхвърля присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция. Оспорва се и осъдителния иск, предявен при условията на евентуалност. Не се сочат доказателства, не са направени доказателствени искания.

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност по чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 990 по описа на НсРС за 2021г. се установява, че е издадена заповед № 327 за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК от 03.08.2021г., по силата на която е разпоредено длъжникът Х. Д. С., да заплати на „Р. (България)” ЕАД, сумата от 2165 .69 лв. - редовно падежирали главници 2 за периода 10.03.2020г. - 10.05.2021г. по Договор за потребителски кредит № 1903282517335615 от 01.04.2019г., сумата от 5675 .93 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 1903282517335615 от 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението - 02.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 479.30 лв., представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода 10.02.2020г.

- 19.05.2021г., сумата от 267.14 лв., представляваща обезщетение за забава върху падежирали вноски за периода 10.03.2020г. - 19.05.2021г., сумата от 111 .95 лв., представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода 20.05.2021г. - 29.07.2021г., сумата от 60 лв. - разноски за уведомление, както и сумата от 225.20 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 175.20 лв. за платена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение .

Установява се, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. ал.

3 от ГПК на заявителя е указана възможността да предяви установителен иск за вземането по издадената заповед в едномесечен срок от съобщението, който срок е спазен.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането и установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за. изпълнение. Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 1346/22.11.2022г., постановено по настоящото дело.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Р.

(България)“ ЕАД и Х. Д. С. е сключен договор за потребителски кредит № 1903282517335615 от 01.04.2019г., по силата на който ищеца е предоставил кредит в размер на 9202.50 лв. за рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Според чл.

3 от договора сумата е следвало да бъде усвоена по конректно посочена от кредитополучателя банкова сметка. Съгласно чл. 1. крайният срок за погасяване на кредита е 10.04.2024г., като в чл. 5.2. е уговорено погасяването да се извърши на 60 анюитетни месечни вноски, всяко от които в размер на 176.20лв., дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.05.2019г. до 10.04.2024г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1. и чл. 4.2. Установява се, че размерът на месечната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на договора с включената годишна лихва по чл. 4.1. е 176.20 лв., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В случай на промяна на лихвата по реда на чл.

4.2.1. се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на месечната вноска е уговорено да бъде определен в нов погасителен план. Съгласно чл. 4. годишната лихва за ползвания кредит за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата е в размер на 5.60 %, като след изтичане на този срок лихвата се формира от сбора на променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.470 пункта. Видно от чл. 4.4.1. ГПР за кредита е в размер на 7.44 %. Страните са уговорили в чл. 4.5., че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното плащане на забавените задължения. Посочено е, че към датата на сключване на договора лихвения процент на обезщетението за забава е в размер на 15.60 %. В чл.8. са предвидени случаите на неизпълнение на договора, както следва: когато кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни от съответната дата на дължимо плащане /чл. 8.1./; когато предостави неверни или неточни данни във връзка със сключването и изпълнението на договора /чл. 8.2./; когато не е използвал кредита за целите, за които е отпуснат /чл.

8.3./. От чл. 9.1. се установява, че банката има право да начислява наказателна надбавка 3 в случай, че кредитополичателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска по договора върху забавената сума, без да е нужно да е изтекъл 31-дневния срок по чл. 8.1. Съобразно чл. 9.2. банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички вземания за предсрочно и незабавно изискуеми.

В чл. 10.1. страните са уговорили последиците при просрочие на задължение, произтичащо от договора, като задължение за заплащане на обезщетение за забава и принудително изпълнение за събиране на дължимите суми.

Представена е по делото декларация, подписана от ответника, съгласно която С. волеизявила, че е получила преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, съгласно ЗПК.

По делото е представено писмо с изх. № изх.-001-16745 от 18.03.2021г., от което се установява, че поради просрочие на дължимите вноски по главницата и лихвата по договора, което представлява случай на неизпълнение, до ответницата е изпратено изявление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Установява се, че писмото е било връчено на 20.05.2021г. на майката на ответницата съгласно чл. 18, ал.

5 от ЗЧСИ, като връчването е извършено от ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда, се установява, че сумата по кредита действително е била усвоена от ответницата на 01.04.2019г. по посочена в чл. 3. от договора банкова сметка. Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 02.08.2021г. по договора е имало просрочени задължения по предсрочна изискуема главница в размер на 2165.69 лв. с дата на настъпване 20.05.2021г., както и просрочени редовни лихви за периода от 10.02.2020г. до 19.05.2021г. вкл. в размер на 479.30 лв. Установява се, че по кредита са постъпвали погасителни вноски до 22.02.2020г., като последно била заплатена дължимата вноска за месец януари 2020г. с падеж 10.02.2020г. Вещото лице е констатирало, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към датата на изготвяне на заключението, размерът на непогасените задължения на ответницата е в размер на 8760.01 лв., от които: сумата от 2165.69 лв. - редовно изискуема главница преди обявяване на предсрочната изискуемост - 20.05.2021г., за периода от 10.03.2020г. до 10.05.2021г.; сумата от 5675.93 лв. - предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 20.05.2021г.; сумата от 479.30 лв. - изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 10.03.2020г. до 19.05.2021г.; сумата от 267.14 лв. - изискуемо обезщетение за забава за редовно падежирали главници от 10.03.2020г. до 10.05.2021г., изчислено за периода от 10.03.2020г. до 19.05.2021г., сумата от 111.95 лв. - изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, изчислено за периода от 20.05.2021г. до 29.07.2021г., както и сумата от 60 лв.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33920eed-a01f-497e-bc0d-4926a62f3227