Решение № 1094 от 04.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000503210 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 262308 от 11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 15584/2018 г. по описа на СГС, съдът е осъдил, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, В. Г. В., ЕГН ********** и Т. С. В., ЕГН ********** солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, сумата от 47 509, 54 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № HL 36456/30.04.2008 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 20.11.2018 г. до окончателното плащане, 1 124,70 лв. – такси за периода 05.08.2017 г. до 18.11.2018 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 20.11.2018 г. до окончателното плащане и 32,27 лв. – застраховки за периода 04.05.2018 г. до 18.11.2018 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 20.11.2018 г. до окончателното плащане.

Отхвърлил е предявения частичен иск за разликата над 47 509, 54 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № HL 36456/30.04.2008 г. до пълния предявен размер от 80 000 лв., съставляващ част от вземане в общ размер на 101 037,17 лв. и с оглед изхода 1 на спора е разпределил разноски в полза на ищеца в размер на 3 133,61 лв. адвокатско възнаграждение, 1 946,51 лв. държавна такса и 239,87 лв. депозит за вещо лице. В полза на ответниците е присъдил разноски в размер на 1 201,01 лв. за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от решението в неговата отхвърлителна част е останал ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви кои конкретни клаузи от договора за кредит намира за нищожни, нито поради какви причини. Оспорва изводите на съда, че с предоставянето на заем на кредитополучателите в швейцарски франкове, върху последните е прехвърлен валутният риск, съответно, че това е основание да се приеме, че клаузите са неравноправни и в полза на банката следва да се върне неизплатения остатък от заемната главница в равностойността й в български лева към деня на първоначалното усвояване на кредита. Навежда, че страните са свободни да сключат договора в каквато валута пожелаят, като съответно валутата на договора определя правоотношението и заемът следва да се върне в същата валута, така както е договорено и в процесния договор. Излага подробно становище във връзка с валидността на всички клаузи от договора за кредит и намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че предявеният частичен иск е основателен в неговата цялост. В частност посочва и че с последващо споразумение от 2017 г. банката е компенсирала потребителите за настъпилите в годините промени в курса на швейцарския франк като е намалила размера на вноските за следващите 5 години като се е отказала от дължимата възнаградителна лихва, удължила е срока за изплащане на кредита и е опростила сумата от 37 733,50 лв. Намира, че съдът напълно необосновано е приел за нищожни и договореностите от допълнителните споразумения, с които е направена капитализация на възнаградителна лихва. Сочи, че тези споразумения са сключени по инициатива на самите кредитополучатели и с цел да подобрят финансовото им състояние, поради което не следва да бъдат обявявани за нищожни. Представя подробно становище в подкрепа на възраженията си и претендира разноски за производството.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответниците В. Г. В., ЕГН ********** и Т. С. В., ЕГН **********, с който се обосновава подробно становище за неоснователност на повдигнатите 2 с нея възражения. Иска се от съда да потвърди решението, в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивната жалба следва да се разгледа по същество досежно доводите за неправилност на съдебното решение.

Разгледана по същество, въззивната жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че на 30.04.2008 г. въззивникът е сключил с въззиваемите, които имат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП, договор за потребителски кредит № HL 36456, от който се установяват следните постигнати договорености между страните:

Съобразно чл.1, ал. 1 от договора банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит за нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 лв., по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. В ал.2 е предвидено, че за деня на усвояване на кредита, за приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за шв. франка на банката, както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в шв. франкове, страните подписват приложение № 1, което е неразделна част от договора.

Чл. 2, ал.1 от договора предвижда, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана банкова сметка в швейцарски франкове, открита на името на 3 кредитополучателя В. В., при условия за деброкиране, договорени с ал.3 и ал.4 – усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в лева по търговския курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката за съответната валута в деня на усвояването като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя. С подписването на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните действия. Съгласно ал.4 за превалутирането по ал.3, кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно действащата Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си (Тарифата), такси и комисионни.

В чл.6, ал.2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и /или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро в банката погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.

Съгласно чл. 23 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има за последици включително и в случаите по чл. 6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредити, изразени в лева/евро като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди( вкл. и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви по превалутирания кредит. С втората алинея на същия член кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21 до чл. 23 от този договор, както и че е 4 съгласен с настъпването им.

В чл. 18 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2 е посочено, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление на страните.

По делото е представено Приложение № 1, предвидено чл. 1, ал.2 от договора, от което е видно, че към датата на усвояване на кредита, приложимият курс на банката „купува“ за шв. франк към лева е 1.174500, като определения съобразно него размер на отпуснатия кредит в швейцарски франкове е 51 086.

Съобразно чл.4, т.2 от договора кредитополучателите дължат на падежа на погасителните вноски и ежемесечна такса в размер на 0,04 % върху размера на непогасената главница по кредита към тази дата.

В чл. 14 от договора е уговорено, че кредитополучателите се съгласяват банката да застрахова предоставения като обезпечение на кредита имот, като последната заплащане необходимите премии от сметките на кредитополучателя, като в случай, че той не е осигурил необходимите средства на съответната падежна дата, може да заплати дължимите суми към застрахователя и с размера на заплатеното да увеличи размера на задълженията по кредита.

Няма спор пред въззивната инстанция и за това, че с договор за цесия от 12.06.2008 г. въззивникът е прехвърлил процесните вземания на цесионера „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД като съобразно чл. 4 от същия банката поема задължението да уведоми длъжниците за осъщественото правоприемство. По делото не са представени доказателства за уведомяването на въззиваемите за сключването на този договор за цесия, но същите не оспорват в отговора на исковата молба, че са уведомени за настъпилата промяна в кредитора, а знанието им е видно и от факта, че впоследствие са сключили редица допълнителни споразумения към процесния договор за кредит именно с цесионера.

5

Безспорно е и че с договор за цесия 25.02.2015 г. „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД е цедирало вземанията по процесния договор за кредит обратно в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Представени по делото са и два броя уведомления за извършената цесия до длъжниците В. и Т.

В.И, извършени от цедента.

Не се спори, а се установява и от представените писмени доказателства, че след извършването на първия посочен горе договор за цесия, между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, в качеството на правоприемник на вземанията по процесния договор за цесия и В. и Т. В.И са сключени следните допълнителни споразумения от 02.04.2009 г, от 29.06.2010 г., от 02.03.2011 г., от 31.03.2011 г, от 05.12.2011 г., от 07.01.2013 г. и от 20.02.2014 г. В част от споразуменията са предвидени промени, касаещи преоформяне на главницата, чрез капитализация на суми, включително възнаградителни лихви. Уредени са и други промени в правоотношението като например промени в ГЛП и други условия, които са взети предвид от приетата в рамките на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, поради което не следва подробно да се обсъждат извън заключението й, а са и извън предмета на настоящия правен спор.

Безспорно е и че след като вземанията по процесния договор за кредит са били прехвърлени обратно на въззивника, е сключено допълнително споразумение от 05.07.2017 г., с което кредитът е превалутиран в български лева по курс „безкасов продава“ на банката за шв. франк към лев в размер на 1.797 за 1 шв. франк и става в размер на 101 037,17 лв. Предвидено е, че за първите 6 месеца въззиваемите няма да дължат възнаградителна лихва, след което дължат ГЛП, който се определя от референтен лихвен процент плюс надбавка в размер на 3,677%. Установени са условия за промяна на лихвения процент, които не са предмет на настоящия правен спор и съответно не следва да се обсъждат подробно. Установени са нови размери на дължимите такси, удължен е срокът на договора и са уредени по нов начин други аспекти от отношенията.