Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1475 от 27.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14463/2021
Вид
Решение № 1475
Подписан
27.04.2022
Състав
ИВАН АЛЕКСАНДРОВ СТОИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1475 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20211110214463 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 316508/11.08.2017 г., издадено от Евгени Крусев – заместник-кмет на СО, на Н. П. ИВ., с ЕГН **********, за това, че на 30.07.2017 г., в 15:30 часа, пътува в гр. София в А 285 (с инвент. № 2138), констатирано след спирка: ******* посока: Малашевци, район: Централна гара, без редовен пътнически документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което виновно нарушила чл. 18, т. 1, б. „а“, б.

„б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО, поради което на основание чл.

35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, й е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от Н. П. ИВ., която в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се твърди, че контрольорът Л.М. взел билета на жалбоподателката и я свалил от автобуса, без да приеме възраженията й за наличието на други нередовни пътници. Не било вярно също, че той й предложил билет. За арогантното му поведение Перчова била подала жалба.

Жалбоподателката не знаела за издаденото й НП до момента, в който й бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение и й били удържани 367 лева. Настоява се тези пари да й бъдат върнати.

Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1

1. По допустимостта на жалбата.

В атакуваното № 316508/11.08.2017 г. е налице служебно отбелязване, че същото е влязло в сила на 15.01.2018 г. По преписката обаче липсват каквито и да е данни атакуваното НП да е било връчвано на Н.П.. Налице е единствено писмо от район „Надежда“ – СО от 21.12.2017 г., с което на ЦГМ се връщат като невръчени множество НП, сред които и процесното НП № 316508/11.08.2017 г. Налице е и пощенска разписка за връчено известие от 27.11.2017 г. от СО за издаденото НП № 316508/11.08.2017 г., което е връчено на лицето Ивелина М.а (снаха) на 11.12.2017 г. Тоест, атакуваното НП въобще не е било връчвано на Н.П. (известието за наличието на НП не може да се приравни на самото НП), както и липсват данни същата да е била търсена, но да не е намерена, като същевременно е променила адреса си и новият й адрес е неизвестен, за да може АНО да се позове на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН („Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“) За пълнота следва да се отбележи, че съдът не е имал затруднения при призоваването на жалбоподателката за въззивното производство. В този смисъл, АНО неправилно се е позовал на хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която не е била налице. С оглед горното, жалбата се явява допустима и, доколкото не се установява противното, същата е подадена в срок.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Давността безспорно е обстоятелство, изключващо отговорността. Член 80 и чл. 81 от НК уреждат института на абсолютната давност за реализиране на наказателно преследване за извършено престъпление. В тази връзка извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в понеблагоприятно положение от извършител на престъпление. Предвид това, законодателят е създал и специален ред за налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН, като съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат субсидиарно разпоредбите на общата част на НК, доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Безспорно е обстоятелството, че в ЗАНН изрично не е предвидена погасителна давност за извършените административни нарушения, както и че институтът на погасителната давност е уреден именно в общата част на НК - глава ІХ "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание".

В този смисъл, по отношение на погасяването по давност на извършеното административно нарушение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Съгласно последните два текста (в редакцията им към датата на нарушението – 30.07.2017 г. и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и чл. 2, ал. 1 от НК), деяния, за които се предвижда административно наказание "глоба" се погасяват с абсолютна давност четири години и половина. В случая не е налице специалната хипотеза на 5-годишна давност, визирана в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.

Независимо от етапите на административно-наказателното производство (съставяне на АУАН, издаване на НП, въззивно и касационно обжалване), при изтичане на четири години и половина от датата на извършване на нарушението

(този срок е изтекъл на 30.01.2022 г. ), административнонаказателното производство се явява незаконосъобразно и следва да бъде прекратено.

3. Относно приложението на материалния закон.

2

Горните аргументи изключват необходимостта от обсъждане на правилното приложение на материалния закон.

С оглед отмяната на НП и прекратяването на производството, искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 316508/11.08.2017 г., издадено от Евгени Крусев – заместник-кмет на СО, на Н. П. ИВ., и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3