Решение № 5918 от 30.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5918 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100506810 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №6784/15.04.2024г. постановено по гр.д. №31527/2023г. по описа на 27-ми състав, Софийски районен съд, е признато за установено по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Р. В. искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.149, чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 529,63лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.09.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

********, аб.№ ******** ведно със законна лихва за период от 12.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 435,86лв, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 28.11.2022г., сумата от 38,58лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 12.12.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №36587 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.12.2022г. по ч.гр.д .№ 67729/2022г. по описа на СРС, 27- ми състав, като искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 2 588,67 лева като погасен по давност, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 446,03 лева като погасен по давност, а искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на сумата 8,01 лева за периода от 05.03.2020г. до 28.11.2022г е отхвърлен изцяло като неоснователен.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените от 1 топлофикационното дружество искове за сумата от 435,86лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020г. до 28.11.2022г. и сумата от 38,58лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. е подадена въззивна жалба от ответницата Е. Р. В.. В същата се сочи, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия /“ОУ“/ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 от ОУ за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, като се твърди, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца за поставяне на ответницата в забава за задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Поддържа се, че не е налице основание и за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца, доколкото не е доказано основанието за това задължение, нито датата, на която възнаграждението е следвало да бъде платено. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Третото лице- помагач „Термокомплект“ ООД не изразява становище по жалбата на ответницата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото е и правилно, като настоящата инстанция споделя изложените в мотивите му съображения и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. С оглед направените във въззивната жалба оплаквания и предвид задължението си да изложи съображения по отношение на тяхната основателност, съдът намира, че следва да добави следното:

Постановеното от първоинстанционния съд решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е признато за установено, че ответницата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 529,63лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.09.2019г. до 2

30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ********, аб.

№ ********. По отношение посочения период приложение намират общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София /“ОУ“/, одобрени на 27.06.2016г. В чл.32, ал.3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал.4 на чл.33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 и ал.3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал.2, а именно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От посоченото следва, че задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Съдържащите се в подадената въззивна жалба доводи за необходимост издадените от дружеството фактури да бъдат публикувани касаят предходната редакция на общите условия, действала до 27.06.2016г., която не е приложима по отношение на процесния период от 01.09.2019г. до 30.04.2021г.

На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. Същите се заплащат от потребителите на топлопреносното предприятие, което от своя страна дължи плащането им на търговеца, осъществяващ самата услуга.

В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства /Договор №245/24.07.2002г., Протокол от проведено на 18.04.2002г. ОС на етажните собственици от б********, главни отчети и изравнителни сметки/ се установява, че за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. в процесния имот е предоставяна услугата дялово разпределение от „Термокомплект“ ООД, поради което претенцията за нейното заплащане е установена в своето основание, а доводите на жалбоподателя в обратния 3 смисъл се явяват неоснователни.

С оглед съвпадението в изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивницата, която следва да заплати на въззиваемото дружество сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №6784/15.04.2024г. постановено по гр.д.

№31527/2023г. по описа на 27-ми състав, Софийски районен съд, в частта, в която е признато за установено по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Р. В. искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.149, чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е. Р. В. дължи на топлофикационното дружество сумата от 435,86лв, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 28.11.2022г., сумата от 38,58лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 12.12.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №36587 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.12.2022г. по ч.гр.д. № 67729/2022г. по описа на СРС, 27- ми състав.

ОСЪЖДА Е. Р. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство във въззивното производство.

Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Термокомплект“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4