Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1198 от 09.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1292/2023
Вид
Решение № 1198
Подписан
09.10.2023
В сила
09.10.2023
Състав
Екатерина Мандалиева, Радослав Радев, Недялка Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.557 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. Пловдив, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501292 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е Решение №964/06.03.2023г., постановено по гр.д.

№5214/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, двадесет и трети гр.състав, с което се отхвърля предявеният от Гаранционен фонд, с адрес гр.

София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, против Р. А. О., ЕГН **********, с адрес гр. ***, иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ за заплащане на сумата от общо 5 030, 50 лв., от които сумата от 2 430 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на увреденото лице Н. Р. А. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № 210304/15.08.2018 г. и сумата от 2 600, 50 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на увреденото лице Н. Р. А. застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а „Фиат“ модел „Стило“ с рег. № ***, по щета *** г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 30.04.2017 г. е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел „300 Д“, с рег.№ *** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 1

08.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, с адрес гр.

София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, чрез процесуалния му представител адв. М. Н. обжалва решението на РС – Пловдив като незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и неправилно, поради несъответствие на събраните по делото доказателства и изложените изводи на съда, като в тази връзка са посочени подробни съображения в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, като вместо това въззивният съд уважи исковата претенция в пълен размер.

Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива. .

Въззиваемата страна Р. А. О., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител в съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 558 ал.7 КЗ предявен от Гаранционен фонд против Р. А. О. за заплащане на сумата от общо 5 030, 50 лв., от които сумата от 2 430 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на увреденото лице Н. Р. А. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № 210304/15.08.2018 г. и сумата от 2 600, 50 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на увреденото лице Н. Р. А. застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а „Фиат“ модел „Стило“ с рег. № ***, по щета № 110460/15.08.2018 г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 30.04.2017 г. е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел „300 Д“, с рег.№ *** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна 2 лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 30.04.2017 г. около 23.35 ч., в село *** неправоспособният Р. О., управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, модел „300 Д“, с рег.№ *** с несъобразена с пътните условия скорост навлиза в платното за насрещно движение и удря челно движещия се лек автомобил „Фиат“ модел „Стило“ с рег. № ***, управляван от Н. А., след което напуска местопроизшествие. Твърди, че в нарушение на разпоредбите в КЗ ответникът е управлявал моторното превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие на реализираното от ответника ПТП, били образувани щета № *** г. и щета № *** г., като в полза на Н. А. били заплатени претендираните в настоящото производство суми. Твърди се, че ответникът е поканен да заплати платеното от фонда, но плащане не е извършено.

Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска като неоснователен, без да сочи конкретни възражения и доводи.

Първоинстанционият съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че към момента на настъпване на застрахователното събитие /30.04.2017г./ делинквентът е обезпечил отговорността си със застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е направил извода, че липсва една от предпоставките за уважаване на иска. Констатирал е, че полица № *** е подадена в ИЦ към ГФ като „анулирана“ едва на 02.05.2017 г., т.е след настъпване на застрахователното събитие, същата е действала към момента на застрахователното събитие, поради което застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ неправилно е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като макар в отговора си до увреденото лице да е посочил, че застрахователно правоотношение между него и делинквента липсва, то това обстоятелство към момента на настъпване на застрахователното събитие не е било публично отразено в ИЦ към ГФ. С оглед на тези обстоятелства, съдът е направил извода, че Гаранционен фонд не е бил материално задължен да изплати обезщетение на пострадалото от процесното ПТП лице, доколкото застрахователят не е бил освободен от отговорността си към него, предвид на което ищецът няма право и на регресен иск към делинквента.

3

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред въззивната инстанция поддържа оплаквания, че не се касае за прекратена облигационна връзка по застрахователен договор, а за липсата на възникнало застрахователно правоотношение, поради неплащане на първата застрахователна премия. Навежда довод, че подписването на застрахователен договор, сам по себе си не води до възникване на застрахователно правоотношение, необходимо е да бъде заплатено първата вноска от застрахователната премия по този договор. Твърди, че доколкото в конкретният случай няма платена първата вноска от застрахователната премия, то липсва възникнало застрахователно правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след съвкупната им преценка намира наведените в жалбата оплаквания са основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.557 ал.1 КЗ, Гаранционен фонд изплаща обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и 4 виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.558 ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки 1. делинквентът виновно да е увредил пострадалото лице, като му е причинил имуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение; 2. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента; 3. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 4. в момента на настъпване на вредоносните последици деликтната отговорност на виновния за настъпването на ПТП водач да не е била обезпечена чрез сключване на договор за "Гражданска отговорност".

Спорът в настоящият случай се свежда до това: виновният за настъпването на ПТП водач имал ли е валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на вредоносните последици.

Действително както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, от представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите /л.

6/, е подадена информация за подписването на 28.04.2017г. на договор за застраховка “Гражданска отговорност” с полица № ***, със срок на валидност до 28.04.2018г., който договор е анулиран на 02.05.2017г.

Съгласно чл.6 от Общите условия на застрахователя ЗД „Бул ИНС“ , застраховката влиза в сила от 00.00ч на деня следващ този, в който е платена застрахователната премия/ първата вноска от разсрочено плащане/, освен ако е уговорено друго и изтича на в 24.00ч на деня посочен за край на застрахователната полица.

Представените от жалбоподателя Общи условия не се оспорват от въззиваемия, нито са събрани доказателства, че е уговорено „Друго“ между 5 застраховател и застрахован, поради което настоящият съдебен състав приема, че плащането на първата вноска от застрахователната премия е условия за възникване на застрахователното правоотношение. Доколкото по делото липсват доказателства за плащането на такава първа вноска от застрахователната премия, то следва да бъде прието, че макар на 28.04.2017г. да е подписан договор за застраховка “Гражданска отговорност” с полица № ***, със срок на валидност до 28.04.2018г., застрахователното правоотношение между застрахован и застраховател не е възникнало. С оглед липсата на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезщетяването на вредите е задължение на Гаранционен фонд. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че фондът е изплатил на правоимащото лице обезщетения за претърпените в резултат на процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, поради което и с оглед факта на извършване на плащания, в патримониума на Гаранционен фонд е възникнало законоустановеното регресно право да получи от деликвента, възстановяване на платените суми, ведно с лихвите и разноски по определянето и изплащането им.

В заключение съдът намира, че в случая са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл. 558 ал.7 от КЗ, като ищецът е насочил регресната си претенция към заплатената от него главница, съставляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Поради това и съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.