Решение № 64 от 05.04.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 53/2023
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 05.04.2023
- Състав
- Люба Стоянова Стоилкова, Добринка Савова Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 236, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143,ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Силистра, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Люба Ст. Стоилкова
Съдия:
Добринка С. Стоева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500053 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 739 от 19.12.2022г., постановено по гр. д. № 1328/2022г. по описа на СРС, съдът е изменил размера на определената с определение № 100/14.03.2018г., постановено по гр.д.№ 92 / 2018 г. по описа на СРС издръжка, дължима от С. Ж. Х. на детето Ж. В. Й., като я завишил от 170 лева на 300 лева и е осъдил С. Ж. Х. да заплаща на Ж. В. Й., със съгласието на нейния баща и законен представител В. Й. С., месечна издръжка в размер на 300,00 / триста / лева, считано от 12. 09. 2022 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Допуснато е предварително изпълнение на решението. Осъдена е С. Ж. Х. да заплати на Ж. В. Й. с ЕГН **********, със съгласието на нейния баща и законен представител В. Й., сумата от 240.00 / двеста и четиридесет /лева- разноски по делото, както и да заплати по сметката на СРС сумата от 145.60 лв. - ДТ по производството.
Недоволна от решението, е останала С. Ж. Х., която чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Излага доводи за неправилност на решението и претендира неговата отмяна, като се постановяви друго, с което да се измени размера на определена издръжка от 170.00 лева на 250.00 лева. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна Ж. В. Й., със съгласието на нейния баща и законен представител В. Й. С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата 1 на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.
Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0563/27. 12. 2006г. е видно, че ищцата е дете на жалбоподателката С. Ж. Х.. Не се спори също, че с определение № 100/14. 03. 2018 г., постановено по гр.д. № 92 / 2018 г. по описа на СРС, е одобрена спогодба между страните, като ответницата се е съгласила да заплаща на детето Ж. ежемесечна издръжка в размер на 170.00 лева.
Ищцата твърди, че от тогава обстоятелствата са се променили, като с увеличаване на възрастта й са се увеличили и нейните потребности, свързани както с израстването й, така и с образователната й ангажираност, включително и извънкласните форми на обучение.
Ответницата и настояща жалбоподателка признава претенцията по основание, както и частично по размер - до 250 лв., като твърди, че няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като не реализира трудови доходи поради наличие на здравословен проблем. Изтъква като довод и обстоятелството, че бащата реално не полага грижи за детето и то живее при баба си.
Безспорно е по делото, че през изминалите четири години нормативно определеният минималния размер издръжка е увеличаван неколкократно, както че и потребностите на детето Ж. са се увеличили с нарастване на нейната възраст и образователна ангажираност.
Всичко това налага извода, че е налице промяна на обстоятелствата, при които е постановено съдебното решение, определящо размера на издръжката и производството по предявеният иск е допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на ненавършилото пълнолетие дете.
В ППВС № 5/70 г. е прието, че не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за случая, като родителите дължат безусловно издръжка на непълнолетните си деца. Задължението за издръжка е безусловно, независимо дали родителят е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си /чл. 143, ал.2 СК/, защото то произтича от основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими за развитието им /Р. по гр. д. № 2/11 г. на IV г. о., Р. по гр. д. № 6927/14 г. на III г. о., О. № 601/2020 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2020 г., III г. о. и др./.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като минималният размер издръжка на едно дете е равна на една 2 четвърт от размера на минималната работна заплата /МРЗ/, която към момента е 780.00 лв., т.е. 195 лв. е минималният размер месечна издръжка.
Не се спори по делото, а и от представените доказателства се установява, че детето Ж. е ученичка в 11 клас, както и че посещава редовно балетна школа със съответна месечна такса, като активното участва в концерти и фестивали. Макар и по делото да не са представени писмени доказателства за разходите, необходими за репетиционно и сценично облекло и обувки, както и за участията на различни форуми, то в тази връзка по делото са събрани гласни доказателства - свидетелските показания на ръководителката на балета – св. Мумджиева, от които се установява, че детето има достатъчно голям и регулярно необходим разход, с оглед необходимостта и от допълнителни средства, които са пряко необходими във връзка с това извънкласно занимание.
Бащата на детето реализира доходи от труд, като средномесечното му брутно трудово възнаграждение е в размер на 271 – 306 лв., видно от удостоверения с изх. № 0006 / 11. 11. 2022 год. и изх. № 0008/22.02.2023г., издадени от „Мили транс 05“ ЕООД. От представените пред настоящата инстанция удостоверение от АСП – Силистра и НАП-Силистра, се установява, че получава също помощи в размер на около 100 лв. месечно и пенсия от 490 лв. месечно. Тези средства обаче са недостатъчни да задоволят разходите за домакинството и нуждите на единайсетокласничката, която има различни интереси и посещава извънкласни форми на обучение, за които се изискват допълнителни средства.
Ответницата и настояща жалбоподателка твърди, че възможностите не й позволяват да заплаща издръжка в размер, по - висок от 250 лева месечно.
Твърди пред СРС, че към момента е безработна и не реализира доходи от труд от около една година. Това обстоятелство е свързано с период на рискова бременност, завършила неблагоприятно, но както правилно е посочил СРС, липсват данни за увреждане на здравето на майката и невъзможност на същата да реализира доходи от труд, още повече че събитието с мъртвороденото й дете е от преди година и половина. Не се оспорват, а и от представените по делото писмени доказателства и от показанията на св. Х. се установяват обстоятелствата, че майката притежава собствено имущество, от което би могла да реализира доходи, няма задължения към трети лица и извън периода на временна нетрудоспособност реализира доходи в прилични размери. Според твърденията на свидетелката Х., макар и да няма официални данни за реализирани доходи, майката работи нерегламентирано и реализира доходи в размер на 5 евро на час. Както правилно е посочил СРС, не без значение е и обстоятелството, че същата трайно живее в Италия с новия си съпруг, с когото е сключила граждански брак и няма задължения към трети лица.
От изложените обстоятелства става ясно, че жалбоподателката няма финансови задължения, живее в жилище по отношение на което тя самата не дължи месечен наем и не страда от заболявания, които да го препятстват да реализира доходи от трудова дейност или да са източник на разходи.
Предложеният от нея размер от 250.00 лева е малко над нормативно 3 установения минимален размер на издръжка, съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК и е несъответен на нуждите на 17 годишното дете, а от друга страна майката разполага с добри възможности за реализиране на доходи, поради което не следва да се пренебрегват задълженията й към ненавършилата пълнолетие дъщеря Ж.. Напротив, тъй като С. Х. не полага реално грижи за отглеждането и възпитанието на детето, нейно законно и морално задължение е да компенсира това чрез издръжката.
Що се касае до изложеното в жалбата, че дъщеря й се отглежда от бабата и е дете в риск, то това не освобождава жалбоподателката от заплащане на издръжка на детето в съответния размер. В тази насока е разпоредбата на чл. 143, ал.3 СК, съгласно която родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Нещо повече, при действителна загриженост за състоянието на детето и рисковете, свързани с него, тя би могла да предприеме други съответни действия, които една сериозно загрижена майка би предприела.
Предвид всичко изложено до тук, съобразявайки разпоредбата на чл.
142, ал. 1 от СК, според която релевантни при определяне размера на издръжката са нуждите на лицето, което я претендира и възможностите на задълженото лице, съдът счита, че искът за изменение на издръжката е основателен в предявения размер от 300 лева. Като е достигнал до същия краен извод, СРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на процеса, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените разноски по производството, които са в размер на 360 лева – заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 739 от 19.12.2022г., постановено по гр. д.
№ 1328/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА С. Ж. Х., с ЕГН ********** и адрес: с.Айдемир, обл.
Силистра, ул. Каменно цвете № 2, да заплати на Ж. В. Й. с ЕГН **********, със съгласието на нейния баща и законен представител В. Й. С., с ЕГН **********, сумата от 360 /триста и шейсет лева/лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл. 236, ал.3 ГПК, поради отсъствие на с-я Василева, която е в отпуск, решението по в.гр.д № 53/2023г. по описа на СОС да бъде вписано с два подписа.
4
Председател: _______________________
Член-съдия:
1. _______________________
5