Решение № 135 от 08.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Бургас, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20212000500447 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 269543/02.08.21г. на БОС от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК:

200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев, чрез ю.к.Б.М., против решение № 239/25.06.2021г. по гр.д.№ 2718/2020г. по описа на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от Л. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. “М.“ № **, вх. *, ет. *, чрез адв. Я. Д., съдебен адрес: гр. С., пл. “П.“ № *, ет. *, офис **, сграда на ***, против дружеството иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като застрахователят е осъден да му заплати сума в размер на 25 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП на 01.10.2019г. в гр.Карнобат, в района на кръстовището на бул.“България“, бул.“Москва“ и ул.“Индустриална“, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Решението се обжалва и в частта, с която е присъдена съответна д.т. в полза на БОС.

1

Заявява, че в горните части постановеният акт не е правилен. Излага аргументи, позовава се на необоснованост на приетия за справедлив размер на дължимото обезщетение. Въвежда довод за кратък възстановителен период от претърпяната травма. Твърди съпричиняване от страна на родителите на въззиваемия на вредоносния резултат от ПТП-то, по причина, че не упражнявали достатъчен контрол върху поведението му. Оспорва обема на неимуществените вреди. Освен това счита, че вече изплатеното обезщетение е компенсирало в достатъчна степен претърпените от въззиваемия болки и страдания. На изложените основания моли за отмяна на посоченото решение на БОС и отхвърляне на предявения иск изцяло, а в случай, че искането не бъде уважено – за намаляване на присъденото обезщетение. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият Л. И. Х. оспорва въззивната жалба чрез адв.Я.Д., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваната част. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Нови доказателства пред настоящата инстанция не са допуснати.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред функционално компетентния съд, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.

Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството пред БОС е образувано по искова молба от Л. И. Х., чрез адв.Я.Д., против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, с иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 27 000лв., ведно с лихвата за забава, считано от 05.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на 01.10.2019г. около 18.30ч. в гр.Карнобат, на кръстовището на бул.“България“, бул.“Москва“ и ул.“Индустриална“ пострадал при ПТП. При управление на мотоциклет „Хонда ЦБР 125Р“, с рег.

№ А 2632К по бул.“Москва“, насрещно движещият се т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР отнел предимството на мотоциклетиста и причинил ПТП. В резултат от последвалия сблъсък Х. получил травматично увреждане, по-конкретно полифрагментна фрактура на пети пръст (кутрето) на дясната ръка. Последвала оперативна интервенция – кръвна репозиция с 2 поставяне на фиксатор на счупения пръст – Киршнерова игла, а впоследствие и втора оперативна намеса – тенопластика – възстановяване на сухожилието на пръста. В резултат от инцидента, претърпял силен шок и стрес, които и към завеждане на исковата молба, дават отражение на психиката му. Той изживява катастрофата и изпитва страх, когато се налага да управлява мотоциклет. Освен това физическото увреждане причинило болки, страдания и редица неудобства. Ограничила се възможността за пълноценно използване на цялата дясна ръка за определен период от време, намалена била силата на захвата и стабилността на движенията. След операцията за продължителен период от време се нуждаел от чужда помощ за определени битови действия, станал раздразнителен, тревожен и напрегнат. Твърди, че дори към завеждане на исковата молба не може да спортува и да извършва каквато и да е физическа активност за период повече от една година и това се отразява на цялостния му жизнен тонус и добра кондиция. При всичко така изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за товарния автомобил, причинил виновно ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, претърпени битови неудобства и прочее, в общ размер от 27 000лв., като заявява, че оценява общия размер на вредата на 30 000лв., но обезщетение от 3000лв. за претърпени неимуществени вреди вече му е изплатено от Застрахователя, а относно остатъка от сумата е налице отказ да бъде удовлетворена молбата му. При всичко така изложено е заведена исковата молба за компенсиране на вредите и присъждане на съдебноделоводни разноски. Ангажира доказателства.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, въззивникът оспорва иска. Признава наличието на застрахователно правоотношение за ППС, причинило ПТП-то. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за претърпяната телесна повреда, болки и страдания. Твърди, че вината за случилото се е не само на водача на т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР, но и на родителите на пострадалия, които с виновното си бездействие и неполагане на грижи и подходящ контрол върху поведението му, са станали основна причина за ПТП-то. Моли за признаване на съпричиняване в размер на 90%, основано на поведението на родителите на въззиваемия. Позовава се на липса на влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна за гражданския.

Ето защо счита, че не са налице всички елементи на деликта, обосноваващи 3 ангажиране на отговорността на Застрахователя.

Отделно от това счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на стандарта на живот в страната, на травматичното увреждане и на претърпените болки и страдания.

Намира полученото телесно увреждане за незначително и твърди, че възстановителният период е бил кратък. Оспорва претенцията за законна лихва. Прави евентуално възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, моли за присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/30/119001620241, между застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР.

Също така е безспорно, че на 01.10.2019г. около 18.30ч. на кръстовището на бул.“България“, бул.“Москва“ и ул.“Индустриална“, в гр.Карнобат, при управление на мотоциклет „Хонда ЦБР 125Р“, с рег.№ А 2632К, Л.Х. пострадал при ПТП, поради това, че насрещно движещият се т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР отнел предимството на мотоциклетиста и последвал сблъсък.

От ангажираните по делото писмени доказателства – уведомление изх.

№ 890/02.03.2020г. на Застрахователя до Х. – стр.22 по гр.д.№ 2718/2020г. по описа на БОС, се установява, че по повод претенцията на въззиваемия за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с описаното ПТП, в дружеството е образувана преписка по щета № 0801-004250/2019-02, по която Застрахователят е определил и изплатил обезщетение в размер на 1 570лв. – за претърпени имуществени вреди и 3 000лв. за неимуществени такива.

С оглед горното съдът приема, че с конклуденти действия въззивникът е признал основанието за ангажиране на отговорността му по договора за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, ето защо изложените в отговора против исковата молба възражения в тази връзка не следва да бъдат зачитани, но следва да се прецени наличието на твърдяното от Застрахователя съпричиняване, обема на неимуществените вреди и справедливия размер на дължимото обезщетение.

4

Както стана ясно, страните спорят по механизма на инцидента.

Въззивната страна твърди, че въззиваемият е можел да го избегне, като намали скоростта на движение, а също така, че е налице съпричиняване от страна на родителите му.

По този повод съдът взе предвид на първо място приложеното по делото решение № 1/28.01.2021г. по АНХД № 20202130200202 по описа за 2020г. на КРС, с което Г. Р. Г. е признат за виновен в това, че на 01.10.2019г., на кръстовището на бул.“България“ и бул.“Москва“, в гр.Карнобат, при управление на т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.37, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на въззиваемия средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване на движението на ръката за около 1.5 месеца.

На следващо място Апелативен съд Бургас обсъди назначената и приета по надлежния ред СМЕ и писмените доказателства относно причинената на Х. средна телесна повреда.

Установява се по безспорен начин, че при сблъсъка между мотоциклета и товарния автомобил въззиваемият паднал и след това усетил силна болка в кутрето на дясната ръка. Констатирано било счупване полифрагментна фрактура, последвана от операция, извършена в деня на ПТП-то в „УМБАЛ Бургас“ АД. Под обща анестезия била извършена кръвна репозиция – поставяне на фиксатор за пръст – Киршнерова игла. На 05.10.2019г. Х. бил изписан. На 15.01.2020г. отново постъпил в „УМБАЛ Бургас“ АД по повод дефицит в активната екстензия на интерфалангеална става на пети пръст на дясната ръка. С местна анестезия е извършена тенопластика и на 18.01.2020г. е изписан.

При приложение на разпоредбата на чл.300 ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“ и описаното по-горе относно претърпените две оперативни намеси, Апелативен съд Бургас приема извод за наличие на деликт, за който вече е ангажирана отговорността на Застрахователя.

Относно механизма на ПТП-то съдът се съобрази с приложената САТЕ. От заключението на в.л. се установява, че мотоциклетът, управляван 5 от Х. и т.а. "Форд", модел „Транзит“, управляван от Галин Р.Генов, са се движели по един и същи булевард – „Москва“, гр.Карнобат, в противоположни посоки. Мотоциклетистът се е движел направо, а товарният автомобил е извършил маневра „завой на ляво в кръстовище“. Двамата са преминавали при зелен сигнал на светофарната уредба, но товарният автомобил предприел „завой на ляво“ по най-късата траектория и така пресякъл пътя на мотоциклетиста, а било правилно да изчака преминаването на ППС, движещо се направо и една тогава да прави маневра „завой на ляво на кръстовище“. Пътната обстановка била нормална, без обстоятелства, които да я усложняват, без неравности на пътната настилка. Към часа на инцидента интензитетът на движение бил минимален, но водачът на товарния автомобил не осигурил правото на мотоциклета да премине първи през кръстовището.

От заключението на в.л. не се установява виновно поведение на въззиваемия.

Протоколът за ПТП с пострадали лица от 01.10.2019г. на РУ – Карнобат към ОД на МВР-Бургас – стр.10 по гр.д.№ 2718/20г. по описа на БОС, удостоверява правоспособността на водача на мотоциклета, както и липсата на алкохол в извършените на двамата шофьори проби. Според допълнителната САТЕ, мотоциклетът бил в изправност и водачът можел да предотврати инцидента с аварийно спиране, но обективно погледнато не би могъл да предположи, че водачът на товарния автомобил няма да изпълни задълженията си и да го пропусне.