Определение № 175 от 02.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20255001000264 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. във връзка с чл.248 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №12491/02.04.2025г. от адв. Д. С. З. от АК гр.П., с адрес: *** против Определение №157 от 27.01.2025г., постановено по т.д. №544/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молба от 23.12.2024г. с правно основание чл.248 от ГПК на адв.Д. З. в качеството и на особен представител на ответника Ш.Р.к, с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Определение № 1579 от 11.12.2024г., постановено по т. д. № 544/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като бъде увеличено адвокатското възнаграждение на адв. Д. З. до размера, предвиден в чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г., а именно ¾ от възнаграждението по чл.7 от Наредбата или то да бъде определено в размер на 4 532 лева.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено, да бъде определено възнаграждение в размер на 4 532 лева и да бъде осъдена „Б.Д.**“ АД – гр. С. да го заплати.

Жалбоподателят счита, че съдът не се е съобразил с изискването на чл.36 ал.2 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа размерът на възнаграждението да не бъде по – нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Намира, че съдът не еи 1 взел предвид цената на всеки един от обективно съединените искове, с оглед на което и неправилно е определил материалния интерес, който пък е взет предвид при определяне на възнаграждението.

Постъпил е отговор вх. №16087/02.05.2025г. по тази частна жалба от „Б.Д.**“ АД – гр. С., ул. „М.“ №*, ЕИКТ ** – чрез пълномощника на б. юрисконсулт Г.

А. със служебен адрес: гр. С., бул. „В. ** с който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Намира, че определеното от съда възнаграждение на особения представител е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с обема на извършената от представителя работа, изразяваща се в подаване на писмен отговор, без процесуално представителство на страната.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С Определение №1413/04.12.2023г., постановено по т.д. №544/2023г. по описа на ОС – Пловдив като е констатирал, че на известните адреси в Р. Б. Ш.Р.к е призована на основание чл.47 ал.2 от ГПК, е намерил, че следва да се назначи особен представител на лицето на разноски на ищеца. Определил е техния размер на 4 532 лева. С молба от 28.12.2023г. в изпълнение на дадените указания „Б.Д.**“ АД е внесла сумата като депозит за разноски за особен представител на ответника.

С Разпореждане №152/17.01.2024г. адв. З., предложена с Писмо от САК – П., е назначена за особен представител на Ш.Р.к.

С писмен отговор от 09.02.2024г. особения представител е оспорил предявените искове. С отговора не са направени доказателствени искания и не се сочат доказателства.

Междувременно е изготвена и изпратена съдебна поръчка по реда на Хагската конвенция от 16.11.1965г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи.

На 12.02.2024г. е постановено призоваването на ответника като са и изпратени исковата молба и приложенията към нея в превод на английски език на адреса на същата във В.. Централният орган на О. к. В. и С. И.я е изпратило удостоверение за връчване на съдебните книжа на Ш.Р.к на 18.09.2024г.

На 12.11.2024г. е постъпил отговор на исковата молба от Ш.Р.к, подаден чрез 2 упълномощения лично от нея адвокат С.Ш.

С Определение №1579/11.12.2024г. адв. Д. З. е освободена като особен представител на ответника, поради това, че след призоваването на Ш.Р.к на адреса и във В., тя е упълномощила лично свой представител. Със същото определение е постановил изплащането на възнаграждение в размер на 1000 лева на особения представител.

С молба от 23.12.2024г. адв. З. е поискала изменение на определението в частта за разноските, която е оставена без уважение с обжалвания понастоящем акт. С него първоинстанционният съд е намерил, че сумата от 1000 лева е определена съобразно положения от адвоката труд – запознаване с делото и подаване на първоначален отговор, фактическата и правна сложност на делото и конкретния обем на извършените от адвоката действия.

Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС разпоредбата на Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Поради това въведеното с Наредба №1/2004г. правило, че съдът определя възнаграждението за осъществено процесуално представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, без да е налице възможност за преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова тази норма от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения като несъответстваща на правото на ЕС, не следва да се прилага. Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда, те могат да бъдат един от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената работа и т.н.

3

Ето защо е неоснователно оплакването, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение като не се е съобразил с изискването на чл.36 ал.2 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа размерът на възнаграждението да не бъде по – нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Съдът няма задължение да се съобразява с точно посочен в Наредба №1/2004г. минимален размер на адвокатското възнаграждение и да не присъжда по-нисък от този размер.

Сумата е определена съобразно извършената по делото работа - запознаване с исковата молба и приложенията към нея и подаване на първоначален отговор по нея. С отговора не са направени доказателствени искания. Не е взето становище по направеното доказателствено искане на ищеца и не са поставени въпроси към задачата на счетоводната експертиза, поискана за допускане от ищеца. Подаването на отговора е единственото процесуално действие по делото, осъществено от адв. З. като особен представител. Отговорът не е изпращан на другата страна, поради предприетата международна съдебна поръчка. Допълнителен такъв не е подаван. Няма осъществено процесуално представителство в съдебно заседание.

С оглед на горните обстоятелства определеното от съда възнаграждение от 1 000 лева е достатъчно да възмезди работата на адвоката по делото.

Материалният интерес може да бъде един от критериите относно размера на възнаграждението, но далеч не може да бъде съобразяван единствено той и с предимство пред сложността на спора и извършения обем работа. Всички релевантни обстоятелства относно размера на възнаграждението са взети предвид. Няма основание за допълнително присъждане на претендираната от жалбоподателя сума като бъде увеличено адвокатското възнаграждение на адв. Д. З. до размера, предвиден в чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г., а именно ¾ от възнаграждението по чл.7 от Наредбата или то да бъде определено в размер на 4 532 лева.

Налага се общият извод, че подадената частна жалба е неоснователна. Като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №12491/02.04.2025г. на адв. Д. С. З. от АК - гр.П., с адрес: *** против Определение №157 от 27.01.2025г., постановено по т.д. №544/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молба от 23.12.2024г. с правно основание чл.248 от ГПК на адв.Д. З. в качеството и на особен представител на ответника Ш.Р.к, с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Определение № 1579 от 11.12.2024г., постановено по т. д. № 544/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските като бъде увеличено адвокатското възнаграждение на адв. Д. З. до размера, предвиден в чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г., а именно ¾ от възнаграждението по чл.7 от Наредбата или то да бъде определено в размер на 4 532 лева, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5