Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 22.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 80/2026
Вид
Решение № 139
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА ЦОНЕВА, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Плевен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600080 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното :

Районен съд - Плевен с присъда №102 от 08.10.2025г., постановена по НОХД № 1999/2024г., признал подсъдимия И. Ш. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.206,ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66,ал.1 от НК отложил така определеното наказание с изпитателен срок от пет години. Осъдил на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимия И. Ш. да заплати на „Комексмаш –В.П.“ ЕООД сумата от 22390 лева, представляваща причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва считано от 23.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 895,60 лева, както и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, депозирана от подс.И. И., в законоустановения срок за обжалване и допълнението към нея се изразява несъгласие с 1 постановения първоинстанционен съдебен акт. Последният се определя като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се подробни доводи, че доказателствата по делото са тълкувани превратно, както и че изводите на съда за съставомерност на деянието са погрешни. Излагат се подробни доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния и процесуалния закон, включително и при разглеждането на предявения граждански иск, предявен 12 години след изискуемостта на вземането.. Иска се за отмяна на обжалваната присъда. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на изложените в нея доводи.

В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен оспорва жалбата.

Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание адекватно , кореспондиращо с извършеното деяние и степента на обществена опасност на дееца.Прави се искане за потвърждаване на обжалваната присъда .

В съдебно заседание заинтересованата страна „Комексмаш –В.П.“ ЕООД се представлява от управителя В.П. и адв.П.З., които оспорват жалбата. В депозираното по делото писмено възражение по жалбата и в съдебно заседание излага подробни съображения, че постановената от районния съд присъда e правилна и законосъобразна и молят същата да бъде потвърдена..

Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното :

Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в срока по чл.319, ал.1от НПК, от процесуално легитимирана страна поради което разглеждането им е допустимо.

Разгледан по същество жалбата е основателна.

Допуснато е съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при постановяване на присъдата, което се изразява в немотивиране на същата по надлежния ред. Съобразно константната съдебна практика, горното се приравнява на пълна липса на мотиви. За да постанови атакувания съдебен акт РС-Плевен е приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи единствения и категоричен извод, че подсъдимият е извършил деянието, по което му е повдигнато обвинение и че го е извършил виновно. Въпросът за вината на подсъдимото лице в 2 извършване на престъплението е фактически въпрос и по него следва да бъде направен извод от установените фактически положения по делото, след пълноценен анализ на доказателствената съвкупност.

Нормата на чл.305, ал.3 от НПК регламентира императивно съдържанието на мотивите към присъдата. Според посочената разпоредба в тази част на съдебния акт трябва да са изложени обстоятелствата, които се считат за установени, доказателствените източници, въз основа на които е възприета конкретната фактическа обстановка, а при противоречия на доказателствените материали е задължително да са развити съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Мотивите следващи огласения пред страните диспозитив на присъдата не отговарят на изискванията, поставени от цитираната разпоредба.

Видно от мотивите към постановената присъда, районният съд не е посочил фактическа обстановка, която приема за установена по делото.

Същият е посочил какво обвинение е повдигнато на подсъдимия с диспозитива на обвинителния акт, какво е становището на страните по обвинението, след което е преписал буквално от обстоятелствената част на обвинителния акт приетата от прокурора фактическа обстановка. Липсват и правни изводи относно обстоятелствата по същата. След това е посочил, че фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите В.П., Г.Г., Л.В., Ф.Ф., Д.Л., В.Х., Й.Й., Г.Т. и от заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи, без да посочи какви обстоятелства се установяват и какви правни изводи следват от тях, без изобщо да ги подлага на анализ. Напълно формално е посочил, че дава вяра на писмените доказателства, находящи се в досъдебното производство, без да сочи кои и без да следва конкретен и задълбочен извод на съда, относно обстоятелствата, които според него се установяват посредством тях. Съдът не е извършил и дължимия сравнителен, обективен и съвкупен анализ на показанията на посочените свидетели и обясненията на подсъдимия. След това, декларативно е посочено, че от установената фактическата обстановка и всички събрани доказателствата безспорно се установява, че са налице всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението в извършването на което е обвинен подсъдимият. Накрая, в мотивите са развити теоритични постановки относно съставомерността на престъплението по чл.206,ал.1 от НК.

3

По този начин районният съд не е дал отговор на основните въпроси, които се решават в съдебната фаза – какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречие на доказателствата да изложи съображения защо едни се приемат, а други не и едва след това да даде отговор има ли извършено деяние, съставлява ли то престъпление и по кой закон, извършено ли е от подсъдимия, виновно ли е извършено и какво наказание следва да се наложи. В приложените по делото мотиви не се съдържа отговор на тези въпроси. Съгласно константната практика на ВКС липсата на мотиви е налице и когато същите са непълни и не отговарят на основните спорни по делото въпроси.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице именно такива пороци на приложените мотиви.

Констатираните процесуални нарушения са от категорията на абсолютните, тъй като неминуемо водят до ограничаване процесуалните правата на страните и представляват основание по чл.335, ал.2 вр.чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК. Неясните, непълни и противоречиви съображения по решаващи въпроси за отговорността на подсъдимия, в които липсват отговори на основни доводи на обвинението и защитата, покриват основанието – липса на мотиви.Тези нарушения по естеството си са отстраними чрез провеждането на ново производство пред районния съд което налага отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Други процесуални нарушения освен описаните , настоящия съд не констатира, а с оглед изхода на делото намира, че не дължи произнасяне по останалите направени от страните оплаквания.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр.чл.335, ал.2 вр.чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК , Плевенски окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда №102 от 08.10.2025г., постановена по НОХД № 1999/2024г. по описа на РС – Плевен.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същият съд.

4

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ Особено мнение на съдия Георги Грънчаров по ВНОХД № 80/2026 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

Не съм съгласен и не споделям крайните изводи на останалите двама членове на въззивния състав, че обжалваната присъда постановена по НОХД № 1999/2024 г. на Плевенски районен съд следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради следните съображения:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по повод жалба от подсъдимия И. Ш. И., чрез защитника му адвокат А. К.. В жалбата се излагат доводи, касаещи допускането на съществени процесуални нарушения от страна районния съд представляващи основани за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

С присъдата предмет на въззивна проверка, съдът е признал подсъдимия И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал. I от НК, като му е наложил наказание в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода с 5 – годишен изпитателен срок при условията на чл. 66, ал. I от НК.

Подсъдимият е бил осъден да заплати на „Комексмаш – В.П.“ на основание чл.

45 от ЗЗД сумата от 22 390 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 23.ХII.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Мнозинството от съдебния състав прие, че са допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съгласен съм с констатацията направена от останалите двама членове, че са допуснати процесуални нарушения, но не споделям становището свързано с тяхната тежест, както и че представляват съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. III, т. 1 от НПК, а именно да са ограничили правата на страните в процеса и да не са отстраними. Не съм съгласен, че тези процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и обективиране на логическия път, по който решаващият съд е достигнал до крайните си изводи, правят невъзможно проследяване на правилността на направените с присъдата окончателни изводи по виновността на подсъдимия. Не изразявам съгласие и с обстоятелството, че в конкретния случай липсват мотиви, което да съставлява съществено процесуално нарушение и да представлява основание за отмяна 5 на съдебния акт, което предполага връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание и от друг състав на съда.

Първоинстанционният съд е изпълнил в необходимия минимум изискванията на чл. 305, ал. III от НПК, касаещи мотивите на присъдата. Начинът на изписване на обстоятелствената част на присъдата сочи за индивидуален писмен израз и изложение на фактите от страна на съдията-докладчик по делото, който е съобразен с личностите му характеристики, житейски и професионален опит, а не за невярно представяне на фактите. Съгласно посочената разпоредба, в мотивите към присъдата съдът следва да посочи кои са установените по делото факти и въз основа на кои доказателствени средства ги приема за установени, като при противоречие между доказателствените материали - кои приема и кои не кредитира. В случая от мотивите към присъдата стават ясни приетите за установени факти от районния съд, посочени са източниците на доказателства, послужили като основа за изграждане на фактическите констатации и първостепенният съд е изградил правна конструкция на установените от него обстоятелства. Отделен е въпросът дали приетите по делото факти са съответни на доказателствената маса и дали констатациите на съда по интересуващите делото обстоятелства са извършени при правилната интерпретация на съдържанието на носителите на информация. В настоящият случай е налице некачествен и непълноценен анализ на събраните по делото доказателства, но е покрит необходимия минимум от дължими мотиви, позволяващи въззивната инстанция да вземе самостоятелно решение по въпроса /както изрично е посочено в съдебната практика Решение № 547/16.I.2014 г. по н.д. № 1996/2013 г./. В прерогативите на настоящата инстанция е да поправи неправилно приетите за установени по делото факти, респективно да приеме за установени нови такива. Безспорно се наблюдава близост, достигаща до идентичност в отделни части, между приетото от фактическа страна от състава на първоинстанционния съд и фактическите твърдения в обвинителния акт, но това съвпадение не може да бъде отнесено към категорията на нарушенията на процесуалните правила.