Решение № 29 от 13.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пазарджик, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. П. при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Търговско дело № 20225200900190 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Й. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А. С.

А.“ № **, чрез адв. Т. от **, със съдебен адрес: гр. С., р-н В., ул. „А. Р.“ № **, срещу „З Д Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., рн Л., ул. „Д. Б.“ № **, за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лева – частично от 80 000 лева за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило на *** г. ПТП по вина на С. П. К., управлявал л. а. М ** **, рег. № ****, ведно със законната лихва от 10.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В писмената си защита по чл. 149, ал. 3 от ГПК ищецът, чрез адв. Т. променя искането си относно началния момент за заплащане на законната лихва, а именно от датата на завеждане на щетата пред ответника.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че на *** г., около 16:40 ч., на ул. „Д. Б.“, на изхода на база А. в гр. П. е настъпило ПТП между л. а. М ** ** с рег. № ****, управляван от С. П. К. и велосипедиста Й. Г. Г. - ищеца по делото.

Автомобилът настига и блъска отзад движещия се вдясно по пътното платно велосипедист, като единствено поставената каска и обезопасително облекло (жилетка) са попречили същият да не пострада по-тежко. Ищецът получил счупване на бедрената става и ребрата. Съставен бил констативен протокол за 1

ПТП с пострадали лица № *** г. на ОДМВР - П.. По случая било образувано и досъдебно производство ЗМ № *** г. на ОДМВР - П., респ. прокурорска преписка № *** г. на РП - П.. Пострадалият бил откаран в МБАЛ П. АД, където е хоспитализиран за периода от *** г. до 19.11.2021 г. Подробно се описват получените вследствие на инцидента телесни увреждания. На 09.12.2021 г. ищецът предявил претенциите си за заплащане на обезщетение пред застрахователя ответник, но последният отказал такова. Моли за увжаване на иска с присъждане на разноски. Посочва се и банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК - IBAN ******, с титуляр адв. Д. Т..

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез адв. М. Г. от ** е депозирал отговор на исковата молба, в която сочи, че оспорва обективно съединените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по основание и размер (следва да се отчете, че претенция за имуществени вреди няма). Оспорва се механизма, както и материалната доказателствена сила на КП за ПТП. Оспорва се вината на водача на М. Оспорва се тежестта на травмите. Прави се и възражение за съпричиняване, тъй като ищецът при пресичане на пътното платно не е подал сигнал, не се е съобразил с приближаващия го лек автомобил и така се е поставил в повишен риск, тъй като не се е съобразил с останалите участници в движението. Оспорва се и акцесорния иск.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се заявява, че оспорва възраженията на ответника, като счита същите за изцяло бланкетни и недоказани.

Постъпил е в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор на ДИМ, в който се излага, че се поддържа изложеното в отговора. Излага се, че след като няма предявен иск за имуществени вреди, представените доказателства за направени разходи са неотносими за делото.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-З Д.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенциите му пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент с подаване 2 на молба, получена на 09.12.2021 г., респ. застрахователят е отказал плащане.

Съдът е изискал служебно информация относно хода на наказателното производство, като с писмо вх. № 3735/20.04.2023 г. РП – П., респ. писмо на РП – П. от 03.01.2024 г. с вх. № 63/04.01.2024 г. (погрешно изписано 2023 г.) се уведомява, че по прокурорска преписка № *** г. няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, с което съдът приема, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна увеличаваща последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва. Независимо от изложеното, съдът не може да приеме за допустимо направеното от ищеца едва с писмената защита по чл. 149, ал. 3 от ГПК искане относно началния момент на претендираната лихва, т. е. вместо 10.03.2022 г. да бъде 09.12.2021 г.

Това е така по аргумент от мотивите, изложени в т. 11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС:

Съдебните прения дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса.

Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК.

На изложеното основание, съдът приема, че единственото валидно искане от ищеца за присъждане на законна лихва е 10.03.2022 г., така както е изложено в исковата молба.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответника и С. П. К., към датата на инцидента - *** г., е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е провел описаната в чл.

3

498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенциите му пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент с подаване на молба, получена на 09.12.2021 г., респ. застрахователят е отказал плащане.

По делото е прието заверено копие от ДП № **** г. на ОД на МВР П., респ. прокурорска преписка № *** г. на РП - П., касаещи процесния инцидент, вкл. съдът е изискал и протокол от проведения по наказателното производство следствен експеримент. Всичко това, както и приетата по делото медицинска документация е анализирана, коментирана и обобщена в изготвените заключения от вещите лица.

В тази връзка, с оглед на възраженията на ответника, съдът счита за необходимо да уточни за страните кои от приетите доказателства в наказателното досъдебно производство може да съобразява и цени в настоящото гражданско производство, предвид изискванията на ГПК и утвърдени в съдебната практика правила. Основен принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при разглеждане на делата – чл. 11 от ГПК. Съдебната практика приема, че ако самото дело (преписката) бъде допуснато като доказателство и събрано чрез прилагането му от гражданския съд, могат да се ползват намиращите се по него писмени доказателства. Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки, се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото.

За да може съдът да се позове на експертното заключение по поставен въпрос, който безспорно изисква специални знания, е необходимо допускането на това доказателствено средство по инициатива на страните или служебно от съда и надлежното му събиране в рамките на исковото производство пред инстанциите по същество. За включването на заключението на вещото лице в доказателствения материал по делото е необходимо същото да бъде събрано чрез изслушване на същото лично от съда, поради това даденото по друго дело заключение не може да се използва по делото. Ето защо, съдът не следва да обсъжда, нито да основава решението си на заключение на вещи лица, събрани в други производства, а не по конкретното дело по установения от ГПК ред – в този смисъл Решение № 309/13 от 04.06.2014 г. на ВКС по гр. дело № 1354/2012 г., IV г. о., Решение № 265/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 703/2011 г., IV г. о., Решение № 35/30.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 872/2017 г., II г. о., Решение № 3684 от 29.Х.1959 г. по гр. д. № 6132/59 г., I г. о.

Като обобщение, доколкото съдът е приложил към настоящото дело 4 наказателното (досъдебно) производство, то събраните в него писмени доказателства могат да се ценят и от гражданския съд, като изготвените (в наказателното производство) експертизи следва да се проверят от гражданския съд при спазване принципа на непосредственост по чл. 11 от ГПК, което налага съдът да назначи вещо лице, което да бъде призовано и при спазване на изискванията на чл. 200 от ГПК да даде своето заключението под страх от наказателна отговорност.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят С. П. К. дава показания, че е участвал в процесното ПТП, като водач на л. а. М. Прибирал се към вкъщи около 16:30 часа, когато на пътя забелязал колело, което било застанало перпендикулярно на средата на платното за движение на автомобила. Водачът бил възседнал колелото, но не бил тръгнал в движение. Не е подавал знак, че ще пресича, поради което свидетелят е решил да го заобиколи, но понеже и колелото тръгнало се ударили. За да избегне удара, навлязал в насрещното платно, но и това не било достатъчно. Заявява, че се е движел с около 40 км/ч. Сигурен е, че колоездача го е видял, не знае защо е тръгнал да пресича въпреки това.

Свидетелят Г. Л. Г. дава показания, че не е бил свидетел на инцидента, но няколко минути след това той и негови колеги отишли намясто, когато видели ищеца с каска за колело и жълта жилетка. Той така се обличал.

Свидетелят П. Г.а Ш., сестра на ищеца, дава показания, че е посетила ищеца след инцидента в болницата. Имал счупени ребра. Притеснявали се, тъй като ищецът имал операция на крака от преди това и докторът се съмнявал да не са се разместили имплантите. Около Нова година вече бил на крака с патерици. Бил затворен в себе си, не е толкова контактен, както преди.

Свидетелят Г А Ш, племенник на ищеца, дава показания, че живее заедно с ищеца, помагал му при възстановяването след инцидента. След като ** му бил изписан от болницата, същият първоначално не можел да става от леглото, бил стресиран, забравял си мисълта. И в момента бил така.

От приетото по делото заключение на вещите лица инж. В. Ф. и д-р П.

М. по допуснатата КСАвТМЕ, се установява следното:

В медицинската част:

От настъпилото на *** г. ПТП ищецът е претърпял следните травматични увреждания: счупване на три ребра вляво (8-мо, 9-то и 11-то) без дислокации; счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става, без изкълчване на ставата; рани, изискващи хирургична обработка и разкъсно5 контузни рани по лицето, лявата ръка и лявото коляно; кръвонасядания и травматични отоци по главата и тялото. Проведено е оперативно лечение закрито наместване на главичката на лявата бедрена кост в ставната ямка.

Счупването на ставната ямка на лявата тазобедрена кост е причинило на ищеца трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.

Предвид че счупването е без луксация (изкълчване) на тазобедрената става, оздравителният процес е завършил за около 4 месеца и половина. В първите два месеца кракът не следва да се натоварва, а придвижването се извършва с помощни средства. Счупването на ребрата е причинило трайно затрудняване на движенията на снагата за период около 2 месеца и половина. През това време е имало спонтанна болезненост при движение, засилваща се при обръщане в леглото, ставане, завъртване и т. н. Останалите мекотъканни травми са оздравели за около 2 – 3 седмици. Към момента ищецът няма оплаквания, свързани с получените травми. Налице са ръбци от зараснали рани по лявата челнослепоочна област на лицето с дължина от 1 см. и по дясната тилна област с дължина от 2 см.