Решение № 7674 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7674 гр. *****, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110148024 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К., чрез адв. С., срещу „Топлофикация *****“ ЕАД, с която са предявени са активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД, както следва:

- за осъждане на „Топлофикация *****“ ЕАД да заплати на Ц. М. К. сумата в размер на 129,71 евро (253,69 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 03.10.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платени разноски по изпълнително дело № 20258530401011 по описа на ЧСИ Александър Дачев, образувано от ответника за принудителното събиране на вземанията му по изпълнителен лист № 6692/12.08.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав;

- за осъждане на „Топлофикация *****“ ЕАД да заплати на Г. В. К. сумата в размер на 79,38 евро (155,45 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 03.10.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платени разноски по изпълнително дело № 20258530401011 по описа на ЧСИ Александър Дачев, образувано от ответника за принудителното събиране на вземанията му по изпълнителен лист № 6692/12.08.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав;

- за осъждане на „Топлофикация *****“ ЕАД да заплати на Д. В. К.

1 сумата в общ размер на 124,47 евро (243,45 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 03.10.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платени разноски по изпълнително дело № 20258530401011 по описа на ЧСИ Александър Дачев, в размер на 100,95 евро (197,45 лв.), образувано от ответника за принудителното събиране на вземанията му по изпълнителен лист № 6692/12.08.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и начислените банкови такси за сумата от 15,34 евро (30 лв.) за обработка на запорно съобщение и банкови комисионни, в размер на 8,18 евро (16,00 лв.), за повторно дебитиране на сметката й с вече платените на каса към ЧСИ суми;

- за осъждане на „Топлофикация *****“ ЕАД да заплати на Д. В. К. сумата в общ размер на 511,29 евро (1000 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 03.10.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 26.09.2025 г. до 03.10.2025 г., изразяващи се в емоционално напрежение, стрес, безпокойство и физическо неразположение, вследствие от неоснователно наложен запор върху банковата сметка на ищцата по изпълнително дело № 20258530401011 по описа на ЧСИ Александър Дачев.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че с влязло в сила Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, всеки от тях бил осъден да заплати на „Топлофикация *****“ ЕАД сумата в общ размер на 56,78 лв., формирана като сбор от следните вземания: 7,78 лв. – главница за потребена топлинна енергия през 2020 г.; 0,98 лв. – цена на услуга за дялово разпределение; 3,02 лв. – лихва за забава, начислена върху главницата, както и 45 лв. за разноски по делото, като за горницата над сумата в общ размер на 174,11 лв. предявените от дружеството искове били отхвърлени като неоснователни. По силата на посоченото решение, при съобразяване на отхвърлената част от предявените от „Топлофикация *****“ ЕАД искове, дружество било осъдено да им заплати разноски в общ размер на 281,47 лв. В тази връзка, след приключване на делото ищците депозирали в централния офис на дружеството покана за доброволно изпълнение с вх. № Г-21813/22.11.2024 г., ведно с изпълнителен лист за сумата от 281,47 лв., с искане част от посоченото вземане да бъде погасено чрез прихващане до размера на задължението им за плащане на сумата от 174,11 лв. Въпреки отправеното изявление за прихващане на насрещните вземания, близо година по-късно, по искане на „Топлофикация *****“ ЕАД, срещу ищците било образувано изпълнително дело № 20258530401011 по описа на ЧСИ Александър Дачев, за събиране на вземанията на дружеството по изпълнителен лист № 6692/12.08.2025 г., издаден по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав. В тази връзка считат, че по вина на ответника били неоправдано натоварени с плащането на разноски по изпълнителното производство в общ 2 размер на 652,59 лв. Сочат, че преди да подаде молба за образуване на изпълнително дело, ответникът им заплатил присъдените разноски по посочената в поканата банкова сметка, но без да извърши прихващане с дължимото от тях вземане. Излагат доводи, че действията на ответника представлявали злоупотреба с право, доколкото били налице предпоставките за извършване на прихващане на насрещните вземания, при липсата от необходимост за ангажиране на ЧСИ. Твърдят, че вследствие от противоправното поведение на ответника са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платени разноски за ЧСИ, свързани с проучване на имущественото им състояние чрез проверки на банковите им сметки, доходите им от трудови правоотношения, притежаваните от тях движими имущества и наети сейфове в банки, за които действия платили такси, както следва: Г. В. К. – 155,45 лв.; Ц. М. К. – 253,69 лв.; Д. В. К. – 197,45 лв., като последната следвало да заплати и сумата от 30 лв. за обработка на запорно съобщение, както и банкови комисионни в размер на 16,00 лв. за повторно дебитиране на сметката й с вече платените на каса при ЧСИ суми. Излагат доводи, че в деня, в който бил наложен запор на банковата сметка на ищцата Д. В. К. – 26.09.2025 г., същата следвало да изпълни свое задължение по сключен договор за покупко-продажба на МПС, на стойност от 4000 лв. Сочат, че неочакваното възпрепятстване на ищцата Д. К. да се ползва от средствата по банковата й сметка имало за последица невъзможност да изпълни задължението си по договора за покупко-продажба, като с цел да избегне неблагоприятните последици от посоченото обстоятелство, същата била принудена да потърси и получи заем от своята майка. Твърдят, че възникналата ситуация й причинила силен стрес и напрежение, както и хипертонична криза, за овладяването на която потърсила медицинска помощ и приела лекарствени продукти, представляващи силни успокоителни. В тази връзка, поддържат, че вследствие от противоправното ангажиране на ЧСИ от страна на ответника, ищцата Д. К. претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално напрежение, силен стрес и физическо неразположение. Отбелязват, че след узнаването за наложените запори, незабавно погасили както дължимите към ответника суми, така и начислените такси в изпълнителното производство, чрез плащане на каса в кантората на ЧСИ Александър Дачев. Въпреки посоченото, сумите били повторно събрани чрез принудителното им удържане от банковите им сметки, като впоследствие вземанията били възстановени, но без сумите представляващи недължимо събраните банкови такси за повторно удържаните суми във връзка с изпълнителното дело. Посоченото обстоятелство засилило преживения стрес от страна на ищцата Д. К.. С оглед изложеното, молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетения за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платените от тях такси по изпълнително дело № 20258530401011 по описа на ЧСИ Александър Дачев, както следва: Г. В. К. – 79,38 евро (155,45 лв.); Ц. М. К. – 129,71 евро (253,69 лв.); Д. В. К. – 124,47 евро (243,45 лв.), от които 100,95 евро (197,45 лв.) – разноски по изпълнително 3 производство, 15,34 евро (30 лв.) за обработка на запорно съобщение, както и банкови комисионни в размер на 8,18 евро (16,00 лв.) за повторно дебитиране на сметката й с вече платените на каса към ЧСИ суми, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата Д. В. К. претендира осъждането на ответника и за сумата от 511,29 евро (1000 лв.), представляваща дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в периода 26.09.2025 г. – 03.10.2025 г., в резултат от неоснователно запорираните й банкови сметки по искане на ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва твърденията на ищците относно постъпила при дружеството покана, в която да е заявено изрично искане за прихващане.

Сочи, че в дружеството било входирано заявление с вх. № Г-21813/22.11.2024 г., към което единствено бил приложен изпълнителен лист № 6851/03.10.2024 г., издаден въз основа на Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, съгласно което дружеството било осъдено да заплати на ищците сумата от 281,47 лв. за извършените в производството разноски. Към заявлението било приложено удостоверение за банкова сметка на Ц. М. К., а впоследствие и пълномощни от останалите ищци, с които упълномощават същата да получи сумата по изпълнителния лист. В тази връзка, на 09.12.2024 г. дружеството платило в цялост сумата по изпълнителния лист. Счита, че изпълнителното дело било образувано законосъобразно, доколкото липсвала покана за прихващане от страна на ищците. Твърди, че представеният от ищците писмен документ – покана с вх.

№ Г-21813/22.11.2024 г. е подправен, тъй като входящият номер бил изрязан и прикрепен върху поканата. Оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността му, доколкото отговорност за деликт се носила единствено от физически лица. Оспорва размера на твърдените имуществени вреди, като намира същите за недоказани. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че с Решение № 9622/21.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, влязло в законна сила на 18.06.2024 г., са били частично уважени предявени от „Топлофикация *****“ ЕАД срещу Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като всеки от тях е бил осъден да заплати следните суми:

4

- Ц. М. К. да заплати на „Топлофикация *****“ ЕАД сумата от 7,78 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, бл. ***, вх.

В, ет. 7, ап. 82, за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г.; сумата от 1,96 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба - 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3,02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г.;

- Г. В. К. да заплати на „Топлофикация *****“ ЕАД сумата от 7,78 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, бл. ***, вх.