Решение № 654 от 16.09.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

***54 гр. Казанлък, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510102242 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал. 2 от СК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от С. М. А. с ЕГН ********** от с. О. против Р. М. Ю. с ЕГН ********** от с. А..

Ищцата С. М. А. моли да бъде постановено решение, с което ответникът Р. М. Ю. да бъде осъден на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 32, ал. 2 от СК да й заплати смумата 3 731.67 евро, включваща 2 559.13 евро, представляваща дължимата от ответника част от солидарното им задължение по Договор за потребителски кредит № 22R-********/******** год., сключен с „***” АД и изплатена от ищцата до момента на предявяване на исковата молба на кредитора, в повече от нейната равна част от задължението им, след влизане на решението за прекратяване на брака между тях и 1172.54 евро, представляваща дължимата от ответника част от солидарното им задължение по Договор за потребителски кредит № ******** от ******** год., сключен с „********” ЕАД и изплатена изцяло от ищцата на кредитора, в повече от нейната равна част от задължението им, след влизане на решението за прекратяване на брака между тях. Претендира се и законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът не оспорва иска и прави признание на иска, съгл. чл. 237, ал. 1 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез неговия процесуален представител е отправил искане към съда да бъде поставено решение, съобразно чл. 237 от ГПК, съобразно направеното от ответника признание на иска.

1

Съдът като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна по делото:

От фактическа страна: решението се постановява при признание на иска. От правна страна: Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и в същото време не е признато право, което противоречи на закона или на добрите нрави, нито право, с което страната не може да се разпорежда.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в този случай в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Предвид изложеното и като взе предвид, че не са налице някои от пречките, визирани в разпоредбата на чл. 271, ал. 3 от ГПК намира, че следва да постанови решение, с което основавайки се изцяло на направеното от ответника признание да бъдат уважени изцяло предявените осъдителни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал. 2 от СК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да му бъдат възлагани разноските по делото, като се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. За да намери приложение тази разпоредба следва да са налице кумулативно две предпоставки - ответникът с поведението си да не е давал повод за завеждане на делото и ответникът да е направил признание на иска.

Настоящия случай обаче не е такъв тъй като не е налице първата от двете кумулативно дадени предпоставки. От една страна задължението на ответника да изплаща дължимата от него част от месечните вноски по кредитите, теглени и усвоявани по време на брака е било изискуемо още преди предявяването на исковата молба, освен това претендираната от ищцата сума не е изплатена от ответника и след получаване на исквата молба, т. е. след като е изрично уведомен. От друга страна позоваването на евентуална неплатежоспособност не може да бъде основание ответникът да откаже да изпълни задължението си. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, възлизащи на сумата от 699.27 евро.

Воден от гореизложеното Казанлъшки районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. М. Ю. с ЕГН **********, адрес: с. А., ул. „********” *** да заплати на С. М. А. с ЕГН **********, адрес: с. О., ул. „********” *** на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал. 2 от СК сумата от 3 731.67 евро /три хиляди седемстотин тридесет и едно евро и 67 евроцента/, включваща сумите:

2 559.13 евро /две хиляди петстотин петдесет и девет евро и 13 евроцента/, представляваща дължимата от ответника част от солидарното задължение по Договор за потребителски кредит № 22R-********/ ******** 2 год., сключен с „***” АД по време на брака на страните, изплатена на кредитора от ищцата до завеждане на исковата молба в повече от нейната равна част, останала след влизане в сила на решението за прекратяване на брака между страните. и 1172.54 евро /хиляда сто седемдесет и две евро и 54 евроцента /, представляваща представляваща дължимата от ответника част от солидарното задължение по Договор за потребителски кредит № ********/ ******** год., сключен с „******** Банк” ЕАД по време на брака на страните, изплатена на кредитора от ищцата до завеждане на исковата молба в повече от нейната равна част, останала след влизане в сила на решението за прекратяване на брака между страните, ведно със законната лихва върху главницата 3 731.67 евро /три хиляди седемстотин тридесет и едно евро и 67 евроцента/, на основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.06.2026 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Р. М. Ю. с ЕГН **********, адрес: с. А., ул. „********” *** да заплати на С. М. А. с ЕГН **********, адрес: с. О., ул. „********” *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 699.27 евро /шестстотин деветдесет и девет евро и 27 евроцента/, представляваща направени съдебноделоводни разноски в производството, включваща 149.27 евро /сто четирдесет и девет евро и 27 евроцента/ заплатена държаван такса и 550 евро /петстотин и петдесет евро/ заплатен адвокатски хонорар.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3