Определение № 412 от 15.09.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Бургас, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500315 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от Щ. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С. С.” № *, ет.*, ап.* чрез процесуален представител адв. Ж.

М. - БАК против протоколно определение № 1089/10.07.2025 год. по гр.д.№ 429/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по гражданско дело № 429/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като са неправилни изводите на съда за наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка обуславаща недопустимост на исковите претенции – висящ спор между същите страни, на същото основание по друго дело – гр.д.№ 1860/2022 год. по описа на БОС. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, а при постановяването му съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са възражения за липсата на предпоставки по чл.126 от ГПК за прекратяване на производството по предявените искове, като се твърди, че липсва пълна идентичност между страните и предмета по гр.д.№ 1860/2022 год. по описа на БОС и по настоящото дело. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Окръжен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Приложени са писмени доказателства.

В дадения срок са постъпили два отделни отговора от всеки от ответниците по частната жалба И. Р. П., ЕГН ********** и В. Щ. К., ЕГН **********, чрез процесуални им представител адв.К. С.-БАК, в които са изложени подробни съображения за правилност на обжалваното определение 1 и неоснователност на възраженията по частната жалба. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 429/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по предявен иск с искова молба вх.№ 4574/07.03.2025 год. от ищцата Щ. В. К. срещу ответниците И. Р. П. и В. Щ. К. за приемане на установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на недвижими и м о т представляващ апартамент в гр.Бургас с идентификатор ***, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност поради явно и необезпокоявано давностно владение за периода от 1996 год. до 31.10.2011 г. и след това от 31.10.2011 год. до 03.11.2022 год. и за признаване на недействителна спрямо нея на сделката обективирана в н.а. № 47/17.05.2022 год., с която имотът е придобит от втората ответница И. П. срещу задължение за издръжка и гледане на първия ответник В. Щ..

В исковата молба се твърди, че ищцата живее в процесния имот още от 1996 год. и до 31.10.2011 год. владението й върху този имот не е било смущавано от легитимирания по нотариален акт от 1996 год. собственик на имота и нейн баща – ответника В. К.. Сочи, че на 31.10.2011 год. е получила от баща си покана за напускане на имота, на която е отговорила, че няма да напусне имота защото го счита за свой, като от негова страна не са били предприети никакви последващи действия, а владението й върху имота е продължило явно и необезпокоявано до 03.11.2022 год., като през този период ищцата е извършила и множество подобрения в имота. Твърди се, че е придобила имота по давност преди извършената в полза на втората ответница прехвърлителна сделка, поради която същата е недействителна спрямо нея и иска обявяване на тази недействителност.

С отговорите на исковата молба ответниците са оспорили исковите претенции и са посочили, че по искова молба вх.№16230/03.11.2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд /копие от нея приложено на л.66/ към момента е висящ спор по предявен от ответницата по настоящото дело И.

Р. П. иск по чл.108 от ЗС срещу ищцата по настоящото дело Щ. В. К., за установяване на правото на собственост на П. спрямо К. и осъждането й да предаде на П. владението върху имота. Посочено е, че по образуваното гр.д.№ 1860/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд е постановено решение от първата инстанция – невлязло в сила, като предвид заявеното с отговора на исковата молба от Щ. К. възражение за придобиване на имота по давност, съдът по това дело се е произнесъл и по въпроса предмет на спора по настоящото дело, като е приел, че Щ. К. не е придобила имота по давност, че ищцата по това дело – И. П. се легитимира като собственик на имота, поради което искът по чл.108 от ЗС е уважен.

Въпросът за идентичността на спора по двете дела с искане за прекратяване на настоящото дело на осн. чл.126, ал.1 от ГПК е бил поставен в 2 открито съдебно заседание на първоинстанционния съд проведено на 10.07.2025 год. от процесуалния представител на ответниците адв. К. С.. За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, окръжният съд е приел, че състоянието на висящ между страните спор за собственост съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за второ тъждествено дело, но само ако искът е предявен отново между същите страни и същия спор. В случая е налице висящ процес по гражданско дело №1860/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас по иск с правно основание чл.108 от ЗС, страни по който са И. Р. П. и Щ. В. К., като при евентуално отхвърляне на този иск със сила на присъдено нещо ще се реши спорът дали ищецът по този иск е собственик на имота, но не и дали ответницата е негов собственик. В същото време, ответницата по иска с правно основание чл.108 ЗС е разполагала с всички необходими средства да защити ефикасно правото си на собственост и да отблъсне всяка чужда неоснователна претенция, включително чрез предявяване на насрещен иск за собственост, на инцидентен установителен иск или само на правоизключващо възражение за липса на транслативен ефект на сделката, с която ищецът е придобил имота от несобственик, с което възражение при уважаването му би постигнала отхвърляне на исковата претенция. В срока за отговор на иска по чл.108 от ЗС ответницата е пропуснала възможността да предяви насрещен иск по чл.124 от ГПК и съгласно чл.133 от ГПК губи възможността да го предяви в самостоятелно производство.

Настоящият съд, който поради сезирането му с горепосочената частна жалба има задължение за служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт постановен от първата инстанция, намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

С исковата молба, по която е образувано настоящото дело са предявени два обективно съединени иска, като допустимостта на втория иск по отношение на наличието на правен интерес от воденото му, е обусловена от допустимостта на първия иск.

Всъщност твърдяното от ответниците по настоящото дело основание за недопустимост на предявените искове по чл.126, ал.1 от ГПК – поради идентичност на двата спора и приетото от съда основание за недопустимост – поради преклузия по чл.133 от ГПК, са две различни и самостоятелни основания за недопустимост на предявените по делото искове.

В случая основание по чл.126, ал.1 от ГПК за недопустимост на предявените искове не е налице. Предвид разликата между страните по двете дела, както и разликата в обхвата на силата на пресъдено нещо /по отношение на основанията и исканията/, която би се формирала по двата спора, не е налице идентичност по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК, поради което предявените искови претенции по настоящото дело не са недопустими на това основание.

Както е приел и окръжният съд, в случая исковете са недопустими, но не на осн. чл.126, ал.1 от ГПК, а поради настъпила преклузия за ищцата Щ.

3

К. по чл.133 от ГПК. Настоящата ищца, като ответница по предявения срещу нея, по-рано заведен иск по гр.д.№ 1860/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд с правно основание чл.108 от ГПК от ответницата по настоящото дело И. П., е имала правото и задължението да се брани срещу предявения иск по чл.108 от ЗС както с възражения, така и чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск. Съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

От приложения отговор на искова молба по гр.д.№ 1860/2022 год. на БОС, от ответницата Щелияна К. /л.49/ се установява, че тя е избрала като средство за защита срещу предявения иск по чл.108 от ЗС възражението за придобиване на имота по давност. В това производство, в качеството си на ответник по него, Щ. К. е имала възможност, но не е предявила настоящия иск по чл.124, ал.1 от ГПК като насрещен иск по чл.211, ал.1 от ГПК или като инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК. Ето защо, на осн. чл.133 от ГПК за нея е преклудирана възможността да предяви иска по чл.124, ал.1 от ГПК в по- късен момент, включително и срещу втория ответник в качеството му на праводател на първата ответница, което обуславя недопустимостта на по-късно предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК по настоящото дело, респективно и поради тяхната обвързаност – на иска с правно основание по чл.26 от ГПК, за предявяване на който правен интерес съществува само при допустимост на иска по чл.124, ал.1 от ГПК.

В подкрепа на горните изводи е приетото по т.1 от ТР № 5/14.11.2012 год. по ТД № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС в аналогична хипотеза, относно недопустимост поради преклузия на последващ иск за оспорване на истинноста на документ. От мотивите към тълкувателното решение става ясно, че целта на преклузията по чл.133 от ГПК е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина. Аналогично на приетото с цитираното тълкувателно решение относно възможностите за оспорване на истинността на документ, следва да се приеме в настоящата хипотеза, че изгубвайки правото да предяви насрещен иск по чл.211 от ГПК или инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК в рамките на висящия процес, страната губи и правото впоследствие по исков ред да установи твърдяното от нея право. Ако се приеме обратното становище, се обезсмисля ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл.133 ГПК. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици.

Аналогично следва да се приеме, че за страната, пропуснала възможността да предяви насрещен иск или инцидентен установителен иск по уважителни причини или поради непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее съществува възможност да поиска възстановяване на 4 срока. Ако обаче пропускът не се дължи на такива причини, какъвто е настоящия случай, не следва да се приеме, че последващото предявяване на искове, които са можели да бъдат предмет на насрещен иск или на инцидентен установителен иск по висящото дело, представлява предвидена в процесуалния закон възможност този пропуск да се поправи, с последващото ми предявяване в отделен исков процес.

Ето защо обжалваното определение се явява правилно, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Щ. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С. С.” № *, ет.*, ап.* чрез процесуален представител адв. Ж. М. - БАК против протоколно определение № 1089/10.07.2025 год. по гр.д.№ 429/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________