Решение № 325 от 06.10.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. гр.Велинград, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210100295 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК от Г. К. Г. срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 10 186.51 лева, от които 8 882.00 лева – главница, 963.62 лева - редовна лихва за периода от 12.07.2013 г. до 02.04.2014 г., 240.89 лева санкционна лихва от 21.10.2013 г. до 02.04.2014 г., 100 лева заемни такси, 203.73 лева държавна такса и 453.72 лева юрисконсулско възнаграждение, включително и законна лихва от 02.04.2014 година, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.

487/2014 г. на Районен съд Велинград, като погасени по давност и осъждане на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да върне на Г. К. Г. сумата от 261,75 лв., като платена на отпаднало основание.

Ищецът твърди, че е бил поръчител по Договор за кредит между П.Т.С.кредитополучател /понастоящем починал/ и Банка ДСК АД. Тъй като поетото задължение не било изпълнявано коректно, в полза на кредитора била издадена Заповед № 272/30.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 487/2014 г. на Районен съд- Велинград. С нея било разпоредено длъжниците П.Т.С. от гр. Ракитово, М.Д.С. от гр. Ракитово, Т.П.С. от гр. Ракитово и Г. К.

Г., да заплатят в полза на „Банка ДСК’' ЕАД сумата в размер на 10 186.51 лева към 02.04.2014 година, от които 8 882.00 лева – главница, 963.62 лева редовна лихва за периода от 12.07.2013 г. до 02.04.2014 г., 240.89 лева санкционна лихва от 21.10.2013 г. до 02.04.2014 г., 100 лева заемни такси, съдебни разноски в размер на 203.73 лева за държавна такса и 453.72 лева 1 юрисконсулско възнаграждение, включително и законна лихва от 02.04.2014 година погасяване на задължението.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 487/2014 година по описа на Районен съд Велинград, на 06.03.2015 година било образувано изпълнително дело № № 126/2015 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, с район на действие ОС Пазарджик, вписана под № 889 в КЧСИ, с взискател „Банка ДСК" ЕАД и длъжници П.С., Т.С., М.С.а и ищецът.

Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство не били предприемани никакви принудителни действия спрямо него, поради което по отношение на него е изтекла предвидената в закона давност. По възлагане от взискателя било извършвано единствено проучване на имущественото му състояние- на 06.03.2015 година по изпълнителното дело била направена справка от НБД Население, на същата дата било изпратено искане до Общинска служба по земеделие и гори Велинград за притежавани от ищеца земеделски земи или наследени от майка му и баща му. На 09.03.2015 г. била изискана била справка от НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, от която се установило, че ищецът няма задължения, не притежава недвижими имоти, няма участия в дружества, че притежава МПС марка „Мерцедес“, модел 300 СЕ, с рег. № ********, върху което взискателят не поискал налагане на обезпечителна мярка. По данни на ОСЗ Велинград и ОСЗ Пещера, не притежавал земеделски земи.

Не му била връчвана надлежно покана за доброволно изпълнение, тъй като на изпратената такава от 06.03.2015г. било отбелязано, че не живее в страната.

На 21.04.2015 година с договор за цесия между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, вземането било прехвърлено. За цесията ищецът не бил уведомен.

Новият кредитор „ОТП Факторинг България" ЕАД, който бил конституиран като взискател по изпълнителното производство на 21.12.2015 също не поискал предприемането на абсолютно никакви изпълнителни действия срещу ищеца. Единствено до него било изпратено съобщение с уведомяване за конституиране на новия взискател от 05.01.2016 година, което не му било връчено.

На 20.11.2018 година изпълнително производство № 126/2015 г. по описа на ЧСИ Станчева било прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, след което дружеството - взискател поискало връщане на изпълнителния лист.

На 21.10.2020 година с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „ОТП Факторинг България” ЕАД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, вземаното по издадения срещу ищеца изпълнителен лист било цедирано в полза на ответника. За извършената цесия ищецът не бил уведомен.

На 07.02.2023 година ответникът поискал образуване на изпълнително дело по издания изпълнителен лист от 30.05.2014 година по ч. гр. д.

2

№487/2014 година по описа на Районен съд Велинград. Образувано било изпълнително дело под № 118/2023 година по описа на ЧСИ Деница Станчева.

С молба за актуализиране на дълга от 22.02.2023 година ответникът е посочил, че същият е в размер на 16 502.13 лева.

На 01.03.2023 година бил наложен запор на банковите му сметки, както и запор на трудовото му възнаграждение във фирма „Джи Ес Джи 75“ ЕООД.

Към настоящия момент му била удържана сумата в размер на 261.57 лева.

Поддържа, че в продължение на девет години от датата на издаването на Изпълнителния лист - 30.05.2014 година, не били предприети никакви действия по принудително изпълнение спрямо него, поради което вземаното било погасено по давност. Първото принудително действие било предприето едва на 01.03.2023 година, с налаганото на запор на банковите сметки му сметки и върху трудовото му възнаграждение.

Счита, че общата 5 годишна давност е изтекла през 2019 г. и цялото вземане по Изпълнителен лист, издаден на 30.05.2014 г., по ч. гр. д. № 487/2014 г. по описа на Районен съд- Велинград вече не подлежи на принудително изпълнение по отношение на ищеца.

Въз основа на гореизложеното, иска от съда да признае за установено по отношение на ЕОС Матрикс ЕООД, че не дължи сумата в размер на 10 186.51 лева към 02.04.2014 година, от които 8 882.00 лева – главница, 963.62 лева редовна лихва за периода от 12.07.2013 г. до 02.04.2014 г., 240.89 лева санкционна лихва от 21.10.2013 г. до 02.04.2014 г., 100 лева заемни такси, 203.73 лева държавна такса и 453.72 лева юрисконсулско възнаграждение, включително и законна лихва от 02.04.2014 година погасяване на задължението, представляващи вземания по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 487/2014 г. по описа на Районен съд- Велинград, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 118/2023 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, като погасена по давност.

Претендира да бъде осъден ответникът да върне събраната по изпълнителното производство сума в 261.57 лв., като дадена на отпаднало основание, евентуално, ако сумата не е разпредена съдът да постанови същата да му бъде върната от ЧСИ Станчева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва иска.

Излага, че посочената в исковата молба сума, надвишава издадената по изпълнителния лист по ч. гр. д. 487/2014 г. на РС Велинград и за разликата над нея предявеният отрицателен установителен иск е недопустим.

Оспорва основателността на предявените искове.

Сочи, че приложима за вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение е общата петгодишна давност, която възразява, че е изтекла.

3

Излага, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 126/2015 ЧСИ Деница Станчева, по което са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането.

Давността била прекъсната с подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство, в което се съдържало и искане за прилагане на изпълнителен способ и е възложено на съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително изпълнение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи.

След като взискателят цесионер е установил основание за прекратяване на изпълнителното дело № 126/2015 г. на ЧСИ Деница Станчева (889), въз основа на същия изпълнителен лист е образувал ново изпълнително дело под № 118/2023 ЧСИ Деница Станчева (889). Регулярно са искани и са предприемани изпълнителни действия до днешна дата.

Освен това до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г., с което е отменено Постановление № 3/18.11.1980 г. на ППВС давност в изпълнителното производство не е текла. Не е текъл давностен срок и по време на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците от него.

Счита, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му изпълнение. По арг. от чл. 118 ЗЗД, плащането на погасено по давност вземане било дължимо, представлявало погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок, дори длъжникът да не е знаел за изтичането му.

Предвид горното, изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не били погасени.

Въз основа на посоченото, иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита следното от фактическа и правна страна:

Възражението за недопустимост на иска е неоснователно. Налице е 4 идентичност на размера на вземането по издадения изпълнителен лист и на процесното, чието несъществуване се иска да бъде установено.

Заради неизпълнено задължение по Договор за текущо потребление от 14.04.2006г. и Допълнително споразумение към него от 13.04.2020г., сключен между П.Т.С. и ищеца Г. К. Г. от една страна и Банка ДСК ЕАД, от друга, в полза на Банка ДСК ЕАД е издадена Заповед № 272/30.04.2014г. по чл. 417 ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. д.

487/2014г. на Районен съд Велинград, ведно с изпълнителен лист.

Разпоредено е П.Т.С., Г. К. Г., Т.П.С. и М.Д.С. да заплатят солидарно на Банка ДСК ЕАД сумата от общо 10 186,51 лв., от които 8 882 лв. главница, 963,62 лв. редовна лихва за периода 12.07.2013г.-02.04.2014г., 240,89 лв. санкционна лихва за периода 21.10.2013г.-02.04.2014г., замени такси в размер на 100 лв., ведно със законна лихва от 02.04.2014г., до изплащане на вземането, 203,73 лв. разноски за държавна такса и 453,72 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По сключения договор за кредит ищецът Г. Г. и П.Т.С., са кредитополучатели, а Т.П.С. и М.Д.С. са поръчители, видно от приложеното към ИД № 118/2023г. по описа на ЧСИ Станчева извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД.

По молба на взискателя, въз основа на издадения изпълнителен лист, на 06.03.2015г. е образувано изпълнително дело №126/2015г. по описа на ЧСИ Деница Станчева с район на действие ОС Пазарджик.

Извършено е имуществено проучване на кредитополучателите и поръчителите, при което е установено, че Г. К. Г. не притежава земеделски земи и земи от горския фонд в землището на гр. Костандово, гр. Батак и гр.

Пазарджик, както и други недвижими имоти. Няма доходи от трудово правоотношение или като самоосигуряващо се лице. Собственик е на лек автомобил Мерцедес 300 СЕ с рег. № ********.

До ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 01811/06.03.2015г. да заплати сумата от общо 13 227,62 лв., в която е включена изцяло сумата по издадения изпълнителен лист, ведно с разноските по образуване и движение на изпълнителното производство. В нея е посочено, че се налага запор на вземанията на Г., на осн. чл. 507 ГПК.