Решение № 2082 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2082 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА АП. КАМЕНИК като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20261110203383 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-003965 от 26.02.2024 г. издадено от Д. Д. Д. на длъжност „началник сектор”, отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл. 104а от ЗДвП на З. В.

Д., с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Недоволен от наказателното постановление е останала В З. В. Д., която го обжалва в срок. Оспорва фактическата обстановка и твърди, че не е извършила описаното в АУАН и НП нарушение. Иска отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. По делото от страна на въззиваемата страна са депозирани писмени бележки с които се изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното НП, като се иска жалбата да бъде оставена без уважение на НП да бъде потвърдено. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди данните по делото, констатира следното:

1

По допустимост:

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН предвижда 14-дневен срок за обжалване на наказателните постановления. В случая липсват доказателства за дата на връчване на НП, като с писмото на МВР, Отдел „Пътна Полиция“, СДВР е посочено, че НП е връчено на жалбоподателката на 16.02.2026г., но не разполагат с обратна разписка. Жалбата е депозирана на 20.02.2026г. пред АНО, поради което е подадена в срок и е допустима.

От фактическа страна:

На 16.02.2024, около 09:10., жалбоподателката З. В. Д., с ЕГН ********** е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, собственост на Я. Г. П. ЕГН **********, движейки се по Автомагистрала А1 (Тракия), в районана 3-ти километър, с посока на движение от град Пловдив към гр. София. Водачът бил спрян от полицейски служители, свидетелите Е. К. А. и П. Н., като при проверката е установено, че З. В. Д. управлява посочения по-горе лек автомобил като през същото това време използва мобилен телефон без устройство, позволяващо употребата му без участие на ръцете, поради това, свидетелят Е. А. е съставил на З. Д. акт за установяване на административно нарушение.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последната го е подписала с възражения, като не е уточнено с какви. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-4332-003965 от 26.02.2024 г. издадено от Д. Д. Д. на длъжност „началник сектор”, отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл. 104а от ЗДвП на З. В. Д., с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Е. К. А. и П. Н. Н.., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, който, макар да не помни конкретни обстоятелства по случая, потвърждава подписа си на актосъставител и констатациите си в акта, като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат 2 противоречия и са логични и ясни, както и липсват доказателства, които да ги оборват.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП е също връчено редовно. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган.

Според разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП – „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“ Предвиденото наказание в случаите, когато е нарушено правилото по чл.104а ЗДвП е установено в чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП – „глоба“ в размер на 50 лв.

Съдът намира, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно установено от обективна страна, тъй като водачът З. Д. е управлявала МПС, говорейки по телефона, без да използва устройство хендсфри.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл жалбоподателката съзнателно е нарушил правилата на чл. 104а от ЗДвП – съзнавала е общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целяла настъпването на същите, доколкото много добре е знаела, че управлявайки автомобил използвайки мобилен телефон без необходимото за целта устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете, извършва 3 нарушения на Закона за движение по пътищата.

Досежно наложеното наказание съдът намира следното: За нарушението по чл. 104а от ЗДвП, съдът намира, че АНО правилно е наложил административно наказание „глоба” в размер от по 50 лева. Размерът е точно определен в закона, поради което за настоящия състав не съществува възможност да го намали. За това нарушение също глобата е с фиксиран размер.

Досежно възраженията на жалбоподателя, съдът намира следното:

Относно твърдението на жалбоподателя, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП не отговаря на действителната, съдът намира това твърдение за недоказано и изолирано, тъй като не се подкрепя от никое от събраните по делото доказателства. Освен това, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, с които да се опита да обори констатациите в АУАН и НП.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло (НП) № 24-4332-003965 от 26.02.2024 г. издадено от Д. Д. Д. на длъжност „началник сектор”, отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл. 104а от ЗДвП на З. В. Д., с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4