Определение № 6425 от 15.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6425 гр. София, 15.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110175194 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 13809/19.01.2026 г., подадена от адв. Л. К. Б. с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 23045/15.12.2025 г. в частта за разноските, като твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е определено само в размер на 100 лв. Иска съдът да увеличи адвокатския хонорар съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да го определи поотделно за двата уважени иска, тъй като при чл. 38 ЗАдв възнаграждението не се определя пропорционално на уваженото или отхвърленото, а за всеки иск отделно. Посочва, че има два уважени иска срещу „Кредирект“ ЕООД, първият е иск за нищожност на Договора за потребителски кредит и вторият е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сума в размер на 1 154,84 лв.; изчислява ориентировъчно по Наредба № 1: 1320 лв. + 415,48 лв. = 1 735,48 лв., и моли да се присъди справедлив по-висок размер, отчитащ и положения труд.

Насрещната страна по молбата „Кредирект“ ЕООД я счита за неоснователна. Твърди, че няма основание за изменение на решението в частта за разноските, тъй като решението било съобразено с актуалната практика и доказателствата. Поддържа, че претенцията за хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е могла да бъде и отхвърлена, тъй като се опровергал“ качеството на ищцата да ползва безплатна правна помощ – ищцата не била материално затруднена и е следвало да плати авансово адвокатския хонорар, вместо да декларира неверни данни.

Оспорва и тезата за хонорар за всеки иск поотделно, като поддържа, че при обективно кумулативно съединени оценяеми искове интересът е общият материален интерес (сборът) и възнаграждението следва да се определя на тази база, тъй като исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес. Допълнително изтъква, че след решения на СЕС и измененията в Наредба № 1 отразено в ДВ, бр. 14/2025 размерите са ориентир, като съдът следва да отчита критерии (вид спор, интерес, обем работа, фактическа/правна сложност и 1 др.), а в конкретния спор според него справедливият хонорар следва да е по-нисък. Позовава се и на липса на опит за доброволно уреждане от страна на ищеца.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по делото е образувано по Искова молба с вх. № 6561/15.11.2024 г. /по описа на РС Бля Слатина/, подаден от Р. П. Л., с който еса предявени установителен иск за прогласяне нищожността на Договор за потребителски кредит № 962319/14.11.2023 г. и осъдителен за присъждане на сума в размер на 1 208, 84 лв. – заплатена на отпаднало основание. С Решение № 23045/15.12.2025 г. съдът е уважил предявените искове и е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. Р. Л. в размер на 100 лв. като е взел предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и наличието на данни, получени след извършена служебна справка, че ищцата води дела със същия предмет и срещу други кредитни институции а нейн процесуален представител е адв. Л. Б..

От правна страна съдът намира следното:

Неоснователно е направеното искане за изменение на решението в частта за разноските, с аргумент за приложението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като приложението на тази наредба не е задължително.

Освен това съдът установява, че ищцата има това процесуално качество по следните дела по описа на СРС: 20241110175189; 20241110175195; 20251110115119; 20251110115123;

20251110115126; 20251110115128;20251110115132; 20251110115153;

20251110115154;

20251110115158 20251110119035; 20251110120132. Исковите молби по някои от тях са подадени в един и същи ден, което предполага, че тегленото на потребителски кредит не е било с цел осигуряване на парични средства, а с цел генерирането на печалба от адвокатски хонорари.

Ето защо съдът счита, че следва да остави без уважение подадената от адв. Л. Б. Молба с вх. № 13809/19.01.2026 г. като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената на основание чл. 248, ал. 1 ГПК от адвокат Л. К.

Б. Молба с вх. № 13809/19.01.2026 г., с която е поискано изменение на постановеното по делото Решение № 23045/15.12.2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд с частна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3