Решение № 21 от 13.02.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500323 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 323/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на държавата, подадена чрез юрисконсулт Г., против решение № 423/05.04.2022 г., постановено по гр.д. № 895/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което: е РАЗВАЛЕН договора за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт № 161 т.II, peг. №4681, д.№ 326/22.05.2007 год., вписан акт № 81, том..XLII, вх.рег.№ 13831/23.05. 2007 год. на СВ, с който Р. С. Н. продава на Н. Г. П. 1/2 ид.част от място с площ от 750 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 577 кв.м., представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв.м. и имот № 3244 с площ от 268 кв.м. по плана на к.к. „Чайка", при посочени в акта граници на целия имот: ПИ 3247, ПИ 3245, ПИ 3242 и улица, представляващи заедно ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна с площ от 532 кв.м., цена от 25000 евро, платена на продавача в брой, тъй като имотът е принадлежал на трето лице, по иска на Н. Г. П. срещу държавата чрез Министъра на финансите, на осн. чл.189 ал.1 изр.1 ЗЗД; и държавата, чрез министъра на финансите е ОСЪДЕНА в качеството на правоприемник на Р. С.

Н. б.ж. на гр.Варна, починал на 23.02.2014 год., на основание чл.11 ЗН, да върне на Н. Г. П. сумата от 25000 евро, представляваща продажната цена на имота, платена от нея по развален договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 161 т.II, рег. № 4681 д.№326/22.05.2007 год., вписан акт № 1

81 т.ХLII вх.рег.№ 13831/23.05. 2007 гfo. на СВ, на осн. чл.189 ал.1 изр.2 пр.1 ЗЗД; както и да заплати на Н. Г. П., направените разноски в производството пред всички инстанции в общо размер 7215лв. по представения списък, на осн. чл.78 ал. ГПК във вр. с. чл.294 ал.2 ГПК.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените по делото разноски във всички инстанции. Изложил е, че: диспозитивът на съдебното решение не бил ограничен „до приетото от държавата имущество“ и създавал възможност за злоупотреба при изпълнението; решението било порочно, предвид възможността за наличие на други наследници на продавача, в който случай държавата не би била легитимиран ответник по исковете; окръжният съд неправилно ценил доказателства (разписката за цената била с невярно съдържание) или не обсъдил в съвкупност сочени от ответника такива касаещи действителната продажна цена; не обсъдил всички възражения или се произнесъл бланкетно по тях (за липса на достоверна дата; че плащането е станало в разрез със Закона за ограничаване на плащанията в брой; че пред нотариуса е удостоверено изявление за получаване на сума от 7 800 лв., налагащо извода, че продавачът не е получавал 25 000 евро или те не са били във връзка с договора; че сумата не била платена от купувача); не взел предвид, че купувачът по сделката не може да се счита съдебно отстранен от имота поради липсата на иск по чл. 108 ЗС срещу него и че не разполага с правото да иска разваляне; че е изтекла погасителната давност за предявяване на иска; Молил е да се предостави възможност да представи във въззивната инстанция доказателства за приемане на наследството от държавата.

Въззиваемата Н. Г. П., чрез адв. П.С., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по изложени съображения по всяко от оплакванията и по правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемата чрез адв. С., е поддържала отговора като е молила за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на сторените по делото разноски. Държавата – въззивник е депозирала писмено съображенията си по съществото на делото, като е молила за отмяна на обжалваното решение с отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско вэнаграждение. Заявила е възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството пред Варненския окръжен съд са били предявените от Н. Г. П. срещу Д ържавата чрез Министъра на финансите искове по чл. 189, ал.1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл. 189, ал.1, изр. 2 2

ЗЗД: за разваляне на сключения на 22.05.2007 год. с Нотариален акт № 161, т.ІІ, Вх. рег. № 4681, нот. д. № 326/2007 год., вписан акт № 81 т. ХLІІ, вх. рег.

№ 13831/23.05.2007 г. на СВ между Р. С. С. (поч. на 23.02.2014 год.) като продавач и Н. Г. П. като купувач, договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид. ч. от място с площ от 750 кв. м, по документ за собственост, а по скица с площ от 577 кв. м, представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв. м и имот № 3244 с площ от 268 кв. м по плана на к. к.

"Чайка", при посочени в акта граници на целия имот: ПИ № 3247, ПИ №3245, ПИ №3242 и улица, представляващи заедно ПИ идентификатор № *** с площ от 532 кв. м, при граници: ПИ ид. ***,

***, *** и *** по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК , поради неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността; - и за осъждане на държавата, в качеството й по чл. 11 ЗН като приела наследството на починалия прехвърлител, чиито наследници по закон са се отказали от наследството, да върне на ищцата сумата 25 000 евро, платена на продавача Р. Н. по гореописания договор за продажба.

Ищцата е твърдяла, че на 22.05.2007 год. закупила от Р. С.

С. процесния имот за действителната сума от 25 000 евро, като в нотариалния акт вписали цена от 7 800 лв. На 04.10.2007 год. , заедно с дружеството закупило останалата идеална част от имота, продали целия имот на С. Д. В. и Д. В. В.. През 2012 год. последните купувачи били отстранени от имота с решението по гр.д. № 3715/2012 год. на ВРС по иска за собственост по чч. 108 от ЗС на третото лице Г. П. и постановено при участието й като помагач на ответниците. Предвид, че продавачът Р. С. С. не е изпълнил задължението си да й прехвърли собствеността, е претендирала за разваляне на договора за продажба от 22.05.2007 год. и за връщане на действително платената от нея цена от 25 000 евро. Искът е насочен срещу държавата и тя е конституирана като ответник по делото на осн. чл. 11 ЗН с определение на съда от 08.02.2019 г. Н. П. е поддържала, че предвид отказа от наследството на починалия продавач или изгубване на правото за приемане на наследството от всички негови наследници (до роднини по съребрена линия до шеста степен вкл . съгл. чл. 8, ал.4 ЗН), държавата приема наследството съгл. чл. 11 ЗН, поради което е легитимиран ответник и следва да отговаря по исковете.

Държавата е оспорила исковете и е молила за отхвърлянето им, като релевантните към настоящото производство възражения са поддържаните и с въззивната жалба такива.

Производството пред окръжния съд се е развило след постановяване на решение № 75/30.03.2021 год. по гр.д.№ 2832/2020г. ВКС III г.о., с което е било обезсилено решение № 20/25.02.2020 год. по в.гр.д.№ 555/2019 год. на Апелативен съд Варна и потвърденото с него решение № 1013/12.08.2019 год. по гр. дело № 83/2016 год. на ВОС и делото е върнато на първата инстанция ново разглеждане с указания за уточняване на пасивната легитимация по иск а.

Дадени са указания, че представеното с касационната жалба удостоверение № 3

АУ044727МЛ/12.05.2021г. за наследници на Р. С. Н., починал на 23.02.2014 г., съдържа индиции за наличие на други негови наследници, нефгуриращи в съобразеното от предходните две инстанции удостоверение, за които лица липсват доказателства да са се отказали от наследството. Тези лица се явяват роднини на Р. Н. по съребрена линия на майка му Е. А. Г., видно от деподзираното пред ВКС удостоверение за наследници. Изследвайки наследниците по това удостоверение, всички роднини на Р. Н. (децата му, детето на единствената му сестра, починала преди него, както и всички низходящи по съребрена линия на баща му С. Н. Н. са били призовани като ответници при първоначалното разглеждане на делото и всички те са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат в образуваните производства п о чл.51 ал.2 от ЗН. При новото разглеждане на делото, са представени доказателства за откази от наследство от Д. Р. И. и Р.

Р. Р., които видно от приложеното с касационната жалба на ответника удостоверение № АУ044727МЛ/12.05.2021г. са наследници на Р. Н. от четвърта степен по съребрена линия (деца на починалата сестра на майка му М. А. Р., първи братовчеди), а Р. С. З. (син на Е. А. З.), Р. А. Г. и Е. А. Г.

(синове на А. А. Г.), всички по линия на брата на майка му А. А. Г. и наследници на Р. С. Н. от пета степен по съребрена линия, в определения им от съда срок по реда на чл.51 от ЗН не са заявили приемане на наследството и са загубили правото да го получат. Останалите брат и две сестри на майка му – И. А. М., А. А. Г. и С. А. Г. нямат наследници. Пред Варненския апелатгивен съд с вх.№ 6413/20.10.2022 г. е представено нов препис от удостоверението за наследници от 12.05.2021 г., в което обаче фигурира още един наследник – А. С. Ш. – дъщеря на Е. А. З., която липсва в представеното пред окръжния съд удостоверение за наследници. Съгласно приетото от настоящата инстанция доказателство – решение № 149/16.01.2023 г. по ч.гр.д.

№ 114437/22 г. на ВРС, в особената книга на съда (ВРС) за приемането на наследството е вписано, че на осн. чл. 51, ал.2, вр ал.1 ЗН А. С. Ш. е загубила правото да приеме наследството, оставено след смъртта на Р. С. Н.. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от настоящата инстанция и предвид същото, се налага извода, че е изчерпано изследването на кръга от наследници на продавача Р. С. Н. по чл. 8, ал.4 ЗН и държавата се явява легитимиран ответник по исковете в качеството й по чл. 11 от ЗН. В този смисъл оплакванията на въззивника са неоснователни.

Установената по делото фактическа обстановка, по която страните не спорят, е следната: На 22.05.2007 год., с договор сключен с нотариален акт № 161 т.II, вх.рег.№ 4681 д. №326/22.05.2007 год., вписан с акт № 81 т.ХIII, вх.рег.№ 13831/23.05.2007 год. на СВ, Р. С. Н. е продал на Н. Г. П. собствената си 1/2 ид.част от недвижим имот в гр.Варна к.к. "Чайка", представляващ място, цялото с площ от 750 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 577 кв.м., представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв.м. и имот № 3244 с площ от 268 кв.м. по плана на к.к.„Чайка", при посочени в акта граници на целия имот: ПИ 3247, ПИ 3245, ПИ 3242 и 4 улица. При изповядване на сделката, продавачът се е легитимирал като собственик на този имот с договор за дарение по нотариален акт № 167 т.VII, д.№ 2563/82год. на ВН и съдебна спогодба от 18.02.1992 год. по гр.д.№ 2819/ 1991 год. на ВРС XII състав. За останалата ½ ид.част от имота се е легитимирала К. С. С. - сестра на Р. С. Н., която е продала същата на „Ромел консулт" ЕООД с договор, обективиран в нотариален акт № 50 от 23.08.2007 год . С договор, обективиран в нотариален акт № 198/04.10.2007 год. на нотариус рег. № 335, Н. Г. П. и „Ромел Консулт" ЕООД са продали целия имот на С. Д. В. и Д. В. В. През 2012 год. Г. С. П. претендирайки, че е собственик на този имот по силата на сключен с Р. С. Н. и К. С. С. с нотариален акт № 46 т.ХХIV, д.№ 7240/92 год. на ВН договор за продажба на същия, е предявила срещу последните приобретатели С. и Д. В. осъдителен иск за собственост по чл. 108 от ЗС. Образуваното гр.д. № 3715/2012 год. на ВРС е приключило с решение № 4524/21.10.2013 год. , с което искът на Г. С.

Разпечатката съдържа 30 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/338aebae-a6c7-4344-adfb-64493c516a1d