Решение № 538 от 29.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Варна, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20223100900105 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от М. М. Д., срещу ЗД "Бул Инс" АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 120 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща и́ Е. Р. П., вследствие на пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от водач, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ЗД "Бул Инс" АД, ведно със законна лихва. Претендират се и сторените в процеса разноски.

В исковата молба се твърди, че на 05.07.2019 г. около 21:40 часа в гр. Русе А. В. Г. при управление на л.а. „Фиат Пунто", peг. № *******, поради движение със скорост несъобразена с пътните условия и недостатъчен контрол е ударил пешеходеца Е. Р. П., който умира на мястото на инцидента. Вината на водача на лекия автомобил била установена с влязла в сила присъда. Ищцата М. М. Д. била дъщеря на починалия Е. П., но не била припозната от него. Връзката баща – дъщеря между починалия и ищцата се отличавала с изключителна привързаност и интензивност. Е. П. нямал други деца, за него М. била смисъла на живота му, полагал за нея бащина грижа през целия й живот. М. обичала безрезервно баща си и близостта и обичта им била такава, каквато е между рождено дете и родител. Загубата му и́ причинила нестихващи душевни болки и страдания, каквито единствено загубата на близък човек може да причини. Не можела да превъзмогне мъката си и не спирала да плаче и страда и по настоящем при всеки спомен за него. Приживе между тях съществувала дълбока емоционална връзка, основана на взаимна обич и загриженост, която била прекъсната от трагичния инцидент. Психологическите последици от инцидента – изживян шок, болки и страдания, щели да съпътстват ищцата до края на живота й. Към датата на ПТП за л.а. „Фиат Пунто", peг. № ******* била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД „Бул Инс" АД. На 15.04.2021 г. ищцата М. Д. предявила застрахователна претенция към ЗД „Бул Инс" АД за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди, по която ответното дружество не се произнесло с окончателно становище.

1

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс" АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Оспорва твърдението, че ищцата М. Д. е дъщеря на покойния Е. П.. Оспорва твърдението, че връзката между ищцата и покойния се отличавала с „изключителна привързаност и интензивност...“, както и да е налице „...особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“, по смисъла на ТР № 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС, между ищцата и покойния Е. П..

Оспорва да е налице „изключение“, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия. Възразява, че исковата претенция е прекомерно завишена и не отговаря на икономическата конюнктура и на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди. Счита, че размерът на обезщетението следва да се определи по реда на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ. Поддържа, че дори ищцата М. Д. да е „неприпозната дъщеря“ на починалия Е. П., то тя пак няма право на обезщетение, предвид личните им отношения приживе с оглед липсата на припознаване и данни или твърдение ищцата да е била взета за осиновяване, отглеждана в това качество, третирана като родно дете, намерение за осиновяване. Поддържа, че ищцата не била изградила с покойния връзки идентични като тези между родител и дете, двамата са живели на различни адреси и не са били в едно домакинство. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойния Е. П. като твърди, че Е. П. не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващото го МПС, нарушил е правилата за движение на пешеходците, предприел е неправилно пресичане, поставил се е в превишен риск и е съпричинил настъпилото ПТП в значителна степен.

В допълнителна искова молба ищцата поддържа размера на исковата претенция и материалноправната си легитимация, като се позовава на разрешението дадено с TP № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК.

В съдебно заседание ответното дружество поддържа неоснователност на исковете, евентуално иска присъждане на по-малко обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди.

Между страните по делото не е налице спор, че е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Фиат Пунто", peг. № ******* към датата на настъпване на процесното ПТП – 05.07.2019 г., като отговорността на водача А. В. Г. е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател ЗД „Бул Инс" АД.

По делото е прието като доказателство писмо вх. № ОК-212699/15.04.2021 г. до ЗД „Бул Инс" АД съдържащо застрахователна претенция от ищцата.

Към доказателствения материал e приобщено НОХД № 274/2021 година по описа на ОС Русе заедно с приложеното към делото ДП № 354/2019 ОДМВР – Русе.

Противоправността на деянието и вината на дееца А. В. Г. са установени с влязла в сила Присъда № 10 от 12.05.2021 г. по НОХД № 274/2021 г. по описа на ОС – Русе, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 05.07.2019 г., в гр.Русе, при управление на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал.2 изр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като не намалил скоростта и не спрял при 2 възникналата от навлизането на пешеходец на пътното платно опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Р. П. от гр. Русе – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач, и същите следва да се приемат за установени по висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача.

Ищцата носи тежестта да докаже твърденията си за претърпени неимуществени вреди в т.ч. твърдението, че е биологична дъщеря на загиналия Е. Р. П., евентуално, че е имала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от смъртта му продължителни болки и страдания.

Съгласно Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленума на ВС материалноправно легитимирани да бъдат обезщетени за неимуществени вреди са само най-близките на пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди.

По действащото българско право способите за установяване на бащинство са изчерпателно изброени и те са: предположение (презумпция) за бащинство – чл. 61, ал. 1 СК, припознаване – чл. 65 СК, и иск за установяване на бащинство – чл. 69 СК.

Установяване на произход от бащата ad hoc посредством допустимите в гражданския процес доказателствени средства не се допуска от закона.

В настоящото производство ищцата не твърди и не представя доказателства произходът и́ от загиналия в процесното ПТП пешеходец Е. Р. П. да е установен по някой от допустимите от закона способи, поради което съдът приема за недоказано, че М. М. Д. е биологична дъщеря на Е. Р. П..

С TP № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК е разширен кръга на материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък като освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, е прието, че по изключение легитимирано е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Обстоятелството, че починалият не е припознал ищцата, това че след навършване от ищцата на 3-4 годишна възраст двамата не са живеели в едно домакинство и ищцата не е била отглеждана от починалия, сами по себе си не елиминират възможността ищцата да има право на обезщетение за морални вреди в случай, че се установи визираното в TP № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК изключение.

С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания, както и особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, по делото са допуснати гласни доказателствени средства – свидетелски показания.

От показанията на свидетеля И. А. И., втори братовчед на майката на М. Д., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че след раждането на М. Е. П. се е грижел много добре за нея. Когато ищцата била на 10-12 години Е. П. се е срещал с нея при бабата на М. по майчина линия, където живеел и вуйчото на М. В.. М. идвала да види баба си и Е. също ходел там. Според свидетеля, Е. редовно се обаждал по телефона на М., хвалел се с дъщеря си, че е много добре във Варна, че е започнала да учи за висше образование, подкрепял я, изпращал и́ каквото може, казвал, че му е единствената дъщеря и 3 че иска, каквото има, да си го остави на нея. Свидетелят не знаел, че М. не била припозната, обратно, мислел, че Е. я е припознал. Е. преди инцидента споделил, че ще пътува, за да види М., защото станал дядо. М. била на погребението на Е., чувствала се зле, плачела. След смъртта на баща си, се затворила. Е. просто бил неин баща и и́ помагал, макар че не била припозната.

Според показанията на свидетеля В. Д. Д., брат на майката и вуйчо на ищцата М. Д., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, загиналият Е. П. и майката на М. са учили заедно и като поотраснали заживели на семейни начала, след което се родила М..

Разделили се, когато М. била на 3-4 години, но Е. много държал на М., грижел се за нея, водел я на сладкарници, правел и́ подаръци. Като отраснала продължил да и́ помага като ученичка. След като завършила техникум и дошла да учи във Варна за висше образование, Е. се грижел за нея, пращал и́ колетчета, пари за квартирата и т.н. Свидетелят заявява, че бил много близък с Е., който го посещавал 2-3 пъти седмично и в негово присъствие говорел по телефона с М.. Тя винаги търсела опора и подкрепа от Е., защото била сама на квартира, учела, напоследък не и́ достигали парите, работела като сервитьорка, но въпреки това Е. пак и́ помагал. С М. се виждали когато идвала в Русе, били неразделни, излизали заедно. Той я водел да пият кафе, да си приказват. Като била малка, ходел да я взима от градината, много милеел за нея. В деня на инцидента вечерта М. се обадила на свидетеля и казала, че вече няма татко, защото са го блъснали. Сега М. като дойдела в Русе стояла с часове на гроба му и плачела. Все още не можела да го забрави.

Видно е от показанията на двамата свидетели, че отношенията между ищцата М. Д. и загиналия Е. П. са били изключително близки. Отношението на Е. П. към М. е било на бащинска обич и привързаност, изразявал е морално удовлетворение, радост и гордост, че има такава дъщеря, оказвал и́ е материална подкрепа. Предвид младата възраст на М. Д., която към момента на пътнотранспортното произшествие е била на 23 години, е нормално грижите да са насочени към нея, а тя от своя страна не е спирала да поддържа близки отношения и постоянна връзка с човека, когото е приемала за свой баща, срещала се е често с него и е изпитвала към него дълбока обич и привързаност. Последното се проявява и в мъката и скръбта, които ищцата изпитва след смъртта на Е. П..