Определение № 27736 от 31.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27736 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Гражданско дело № 20251110153500 по описа за 2025 година намери следното:

Делото е образувано по повод искова молба на Л. С. П. срещу Прокуратурата на Република България, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищцата за допускане събирането на гласни доказателствени средства като допустимо и необходимо за установяване на фактическата страна на спора, следва да бъде уважено.

Искането да бъдат изискани преписи от материалите от наказателното производство, висящо пред Софийски районен съд НОХД №3531/2021 г. като основателно следва да бъде уважено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.12.2026 г. от 13:50 ч., за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА и прилага представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА на ищцата един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, като й УКАЗВА да осигури явяването на свидетеля в насроченото открито съдебно заседание, а в случай на необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в призоваване – своевременно да уведоми съда, така че неявяването на свидетеля да не става причина за отлагане на делото, като в този случай следва да посочи три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер на 1 свидетеля, както и да представи документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за призоваване на свидетеля в размер на 30 евро.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Софийски районен съд в седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от НОХД № 3531/2021 г. по описа на СРС, НО, 147 състав, ведно с всички негови приложения.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС от Л. С. П. срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба28.11.2025 г. до окончателно изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че през 2016 г. ищцата е била неколкократно мамена от ****. Ищцата твърди, че е подала сигнал за случилото се, по повод на който било образувано досъдебно производство- пр.пр. №30197/2016 г. на СРП, ДП №5348/2016 г. на СДВР. До края на 2016 г. разследващите органи предприемали усърдни действия по образуваното производство, като след началото на 2017 г. насетне действията били извършвани рядко и по малко на брой. На 21.09.2017 г. **** била привлечена като обвиняема, а с обвинителен акт от 11.05.2018 г. била предадена на съд. Образувано било НОХД №7883/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 147 състав. От 04.06.2018 г. до 24.01.2019 г. били насрочвани заседания по делото, които обаче били отлагани без да се постигне напредък в развоя на съдебното производство. За период от четири години било проведено само едно съдържателно заседание- разпоредително, в което ищцата била конституирана като частен обвинител, но не и като граждански ищец. Последното заседание било на 20.11.2025 г., което не се провело, тъй като подсъдимата била нередовно призована.

Ищцата сочи, че до момента наказателното производство продължава вече девет години и четири месеца, като няма обозрима вероятност в следващите няколко години да приключи и то на първа инстанция. Излага, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, доколкото има един подсъдим и двама пострадали, като извършителят е бил изначално известен. Поддържа, че забавянето на производството се дължи на действията и бездействията на съда и прокуратурата. Сочи, че продължителността на производството е причинила загуба на вяра в справедливостта. Ищцата твърди, че изпитва усещане за безизходица. Вече близо десет години наказателното дело й било постоянен ангажимент, което я стресирало и напрягало. Разчитала на държавата делото да бъде разгледано в разумен срок и в него да предяви граждански или след това на база осъдителна присъда да заведе гражданско дело. Тъй като в наказателното производство не бил приет гражданският иск за съвместно разглеждане, била възпрепятствана да заведе гражданско дело, а поради настъпилото забавяне загубила шанс впоследствие да ангажира гражданската отговорност на подсъдимата, тъй като бил изтекъл петгодишния давностен срок. При тези фактически твърдения моли предявеният от нея иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратура на Република България е подал отговор, с който оспорва иска. Ответникът излага, че границите на отговорността на държавата се простират до обезщетяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поддържа, че ищцата не е ангажирала доказателства за твърдените негативни последици в личен план, съответно за претърпени морални вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с продължителността на досъдебната фаза на производство. В исковата молба били изложени твърдения за многократно отлагане на съдебните заседания в съдебната фаза на производството, които действия зависели изцяло от преценката на съда и за тях прокуратурата не носела отговорност. Сочи, че невъзможността 2 ищцата да предяви граждански иск не е следствие от неразумния срок на разследването, доколкото неприключилото наказателно производство не е пречка за завеждане на граждански иск срещу подсъдимата. Твърди, че за забавянията на процеса не са ангажирани доказателства. Оспорва претендирания размер на обезщетението от 15 000 лв., като счита същият за прекомерен и несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република България. Налице били редица обстоятелства, сочещи на изключително ниска степен на увреждане. Досъдебната фаза на производството проължила в разумни срокове, поради което следвало да се приеме, че забавянето на производството не се дължи изключително или приоритетно на действията на прокуратурата. Ако се приемело, че ищцата претърпяла неимуществени вреди, то същите били в рамките на обичайните такива.

При тези съображения моли искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде присъдено обезщетение, което да съответно на действително претърпените вреди.

По разпределението на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че има качеството на страна – частен обвинител, в съдебната фаза на наказателното производство НОХД №7883/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 147 състав, образувано въз основа на обвинителен акт по пр.пр. №30197/2016 г. на СРП, ДП №5348/2016 г. на СДВР; нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, продължило и през исковия период; претърпените от нея неимуществени вреди през исковия период – техния вид и интензитет; наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС и претърпените неимуществени вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задължението, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3