Решение № 183 от 13.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Велико Търново, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500149 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 106/ 07.03.2023 г., постановено по гр.д. № 278/ 2021 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗД „БУЛ ИНС“, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца Е. Г. И., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, сумите:

65 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 1 728,60 лева – обезщетение за имуществени вреди, от ПТП, настъпило на 30.07.2020 г. в гр. Велико Търново, **********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.12.2020 г. до окончателното им изплащане;

ОСЪДИЛ е ответника да заплати: в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновския Окръжен съд, сумата 2 969,15 лева /държавна такса в размер на 2 569,15 лева и разноски за вещо лице в размер на 400 лева/; на адвокат Р. Р. от АК – гр. Велико Търново, адвокатско възнаграждение в размер на 2 831 лева за безплатно осъществената защита на ищеца по реда на чл. 38 от ЗА; на ищеца Е. Г. И. сумата 89,96 лева – разноски съразмерно с уважената част от исковете; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 265,87 лева, представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

1

С Решение № 141/23.03.2023 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, първостепенният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 65 000 лева до претендирания му размер от 75 000 лева, или за разликата от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Въззивна жалба срещу решението в осъдителната част, с която ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати на ищеца Е. Г. И. обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 35 000 лева до присъдените 65 000 лева, или за разликата от 30 000 лева, е подадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат Р. Н. от АК – гр. Габрово. Твърди се, че решението, в обжалваната част, е неправилно. Посочва се, че преценката на съда за справедливо възмездяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди е завишена, противоречи на съдебната практика при сходни увреждания и не съответства на принципа за справедливост. Като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се сочи сумата 35 000 лева.

Изложени са съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за горницата над 35 000 лева до присъдените 65 000 лева, или за разликата от 30 000 лева. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомен, ищецът Е. Г. И., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адвокат Р. Р. от АК – гр. Велико Търново, с адрес на кантората: гр. Велико Търново, ***********, е подал отговор. Посочва се, че определеният от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди е съобразен с настъпилото скъсяване на крака вследствие на счупването и негативните психологически последици за пострадалия. Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 2240/ 08.04.2021 г., от ищеца Е. Г. И., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез пълномощника адвокат В. от АК – гр. София, срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, с цена – 35 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата 1 728,60 лева – обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял ПТП на 30.07.2020 г., около 13,30 часа, в гр. Велико 2

Търново, на **********, като бил блъснат пресичайки пешеходна пътека от лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег. № ВТ 10****, управляван от Н. Й.

С., с валидна застраховка гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество. По повод ПТП е било образувано досъдебно производство № ЗМ-588/ 2020 г. по описа на РУ на МВР при ОДМВР – гр.

Велико Търново, което не било приключило към датата на депозиране на исковата молба в съда. Непосредствено след инцидента ищецът бил прегледан от пристигналия на местопроизшествието екип на ЦСМП, след което бил транспортиран по спешност до МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“АД – гр. Велико Търново. В резултат на ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в петрохантерна фрактура на дясна тазобедрена става. Състоянието на ищеца е наложило той да постъпи за лечение в Отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД за периода от 30.07.2020 г. до 06.08.2020 г. За възстановяването на ищеца от получените увреждания било предприето медикаментозно лечение, а на 31.07.2020 г. била извършена и оперативна интервенция – репозиция на фрактурата под спинална анестезия и рентгенов контрол, с наложена метална остеосинтеза. Поради изпитваните болки в следоперативния период, на ищеца била назначена медикаментозна терапия с прием на антибиотични и обезболяващи медикаменти. Цялостното лечение повлияло благоприятно върху здравословното състояние на ищеца, като след редуциране на болковия синдром той бил изписан от лечебното заведение за продължаване на лечението при домашно-амбулаторни условия, с предписана медикаментозна терапия и санитарен режим. В изпълнение на препоръките на лекарите ищецът провел и физиотерапия с лечебна физкултура през м. октомври 2020 г., но подобрението не било достатъчно. При последващ преглед, извършен от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, били установени хипотрофия на бедрената мускулатура, оток и болка в областта на дясното бедро, както и ограничени движения в дясната тазобедрена става. С оглед дългия възстановителен период, на ищеца се наложило да ползва и отпуск по болест за общо 180 дни, от които 8 дни при болничен режим и 172 дни при домашно-амбулаторен режим. Травматичните увреждания, получени от ищеца в резултат на ПТП, са причинили внезапно и неочаквано увреждане на здравето му, с множество болки и интензивни негативни преживявания. С оглед ограничените движения в резултат от обездвижването му за дълъг период от време и засиления болков синдром, ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно, като е имал постоянна нужда от помощта на близките си за удовлетворяването на ежедневни хигиенни и битови потребности. Дълго време след произшествието ищецът се е придвижвал само посредством подмишнични патерици, което му причинило допълнителен дискомфорт. Поради невъзможността да се придвижва свободно и дългия период на отпуск по болест се наложило ищецът да сведе социалните си контакти до минимум, което довело до изолация и отчуждение от околните. В резултат на стреса и уплахата, изпитани при инцидента, 3 ищецът започнал да страда от безсъние, както и да изпитва страх от движението по пътищата. В резултат на получената фрактура били налице и остатъчни последици за ищеца – наличие на оперативен белег, болки при натоварване на увредения долен десен крайник и при проява на резки климатични промени, както и ограничен обем на движенията в областта на травмата. Ищецът е подал писмена застрахователна претенция на 29.09.2020 г., до ответното застрахователно дружество, по която е образувана щета с № 2010028967, но не е изплатено застрахователно обезщетение. Болките и страданията вследствие на ПТП представляват неимуществени вреди, чийто размер ищецът определя на 35 000 лева, които следва да бъдат обезщетени от ответното застрахователно дружество, ведно с лихвата за забава върху главницата, считано от датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената претенция – 29.12.2020 г. до окончателното изплащане. Освен неимуществени, ищецът търпи и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в размер на 1 728,60 лева, която сума претендира от ответника, ведно с лихвата за забава от 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 278/ 2021 г. по описа на съда.

С молба вх. № 7043/12.09.2022 г. ищецът е уточнил и допълнил твърденията, наведени в исковата молба, като е изложил данни, установени при допълнително проведени медицински прегледи на ищеца. При последния преглед, проведен на 23.06.2021 г., било установено скъсяване на десния долен крайник с 5 см, във връзка с което на ищеца била предписана употребата на ортопедични обувки. Изложени са твърдения, че ищецът все още не може да се придвижва без помощни средства, като се очаква това състояние да продължи до края на живота му. Това създава за ищеца допълнителни ежедневни неудобства и го прави зависим до голяма степен от неговата съпруга.

С Определение по Протокол № 556/25.10.2022 г., постановено по гр.д.

№ 278/2021 г. Великотърновският Окръжен съд, след направено искане в тази насока и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е допуснал изменение на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като го увеличил до размер на сумата от 75 000 лева.

От фактическа страна се установява следното:

По делото е представен и приет Протокол от 06.06.2022 г. по НОХД № 660/2022 г. по описа на Великотърновския Районен съд, от който се установява, че с одобрено от съда и влязло в сила Споразумение подсъдимият Н. Й. С. се е признал за виновен в това, че на 30.07.2020 г. в гр. Велико Търново, на *********, при управление на МПС – собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ВТ 10****, движейки се в посока запад, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. последно и чл. 119, изр. 2 от ЗДвП, в резултат на което в границите на пешеходната 4 пътека и на 2,5 м от северния ръб на платното за движение с предна дясна част на предна броня блъснал Е. Г. И. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен долен крайник поради причиненото закрито многофрагментно счупване на дясна бедрена кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека и водачът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3 и пр. последно, б. „а“, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2 от НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. последно и чл.

119, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.

С доклада си по делото съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно сключената застраховка гражданска отговорност между виновния водач и ответното застрахователно дружество.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна и приети от съда. Видно от молба, с вх. № ОИ-390983/ 29.09.2020 г. е, че ищецът е подал писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ пред ответното застрахователно дружество на 29.09.2020 г., като по делото липсват данни за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя.

С оглед установяване получените от ищеца увреждания, съдът е допуснал извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице – д-р В. М. М., е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 25.10.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, като е дало обяснения по него. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.