Решение № 1725 от 16.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16670/2021
- Вид
- Решение № 1725
- Подписан
- 16.05.2022
- Състав
- ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1725 гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110216670 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. В. Г., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-021548/22.10.2021г., издадено от Д. Д. Д. - Н.С. към СДВР, О., с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на водача са наложени кумулативно наказания „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, като се акцентира върху формалност на процеса по събиране на относим доказателствен материал, насочен към обосноваване на тезата на наказващия орган. Оспорва се констатацията за проявено умишлено поведение на жалбоподателя при управление на своя автомобил рязко да увеличава скоростта с цел да постигне ефект на отклонение на траекторията му или „дрифт”. В тази връзка се споделя като необорена версията поднасянето на задната част на МПС да се дължи на особеностите на пътя, в частност опесъчаване на пътното платно, в резултат на което е изгубено сцепление на гумите. Сочи се и отсъствие на ангажирано място на нарушението, както и допуснато противоречие между изведената в НП фактология и ангажирания състав на нарушение, с оглед липсата в последния на елемент от обективната страна – „създаване на опасност за останалите участници в движението. Отправена е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В доводите си по 1 същество процесуалният представител анализира и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Настоява, че със своето съдържание не могат да се ползват като сигурна основа за изводи в подкрепа тезата на наказващия орган за използване на пътя от водача Г. за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 04.10.2021г., около 11:40 часа, в гр. София, по ул. „ПБА“, с посока на движение от ул.”Ш” към бул.”И” жалбоподателят П. В. Г. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И”, с рег. № XXXX Движел се в рамките на ограниченията на скоростта – до 50 км/ч.
Върху част от пътя, по който се придвижвал, се извършвали ремонтни дейности, поради което настилката, изградена от павета, на отделни места била опесъчена. Когато достигнал до участък в района на административен адрес бул.“ПБА“№ 18, поради неизяснени обстоятелства, автомобилът му поднесъл. Водачът предприел маневри, за да избегне загуба на управление, при което задницата на превозното му средство се изместила наляво и надясно спрямо остта на пътя. Движението било забелязано от служителите към Зонално жандармерийско управление – София (ЗЖУ – София) към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – свидетелите К. Н. К. и К. Г. Г., които по същото време патрулирали със служебен автомобил по бул.“ПБА“, като управлявали в посока противоположна на тази, в която се движел жалбоподателят. По този повод към Г. бил подаден светлинен и звуков сигнал за спиране, на който той се подчинил. След преустановяване на движението служителите на жандармерията излезли от патрулния автомобил, приближили се до водача и се легитимирали. Пристъпили към извършване на проверка, в рамките на която изискали документи.
Междувременно, след проведен телефонен разговор, на мястото на проверката се явил и бащата на Г. – свид. В П Г.. Пристигнал и потърсен за съдействие от органите на ЗЖУ – София екип на ОПП – СДВР, в състава на който бил включен и свид. АТ. Д. ЯН..
Последният се запознал с изготвена от колегите си К. и Г. докладна записка. Въз основа на отразеното в нея преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което съставил срещу Г. акт за установяване на административно нарушение бл.№888696 от дата 04.10.2021г. Вписал в него като очевидци двамата служители на ЗЖУ - София. Като нарушена посочил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
2
Актът бил подписан лично от Г. и копие от него му било връчено на място. В съответната графа жалбоподателят вписал, че няма възражения. Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №21-4332-021548/22.10.2021г. от Д. Д. Д. - Началник сектор към О., с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на въззивника били наложени кумулативно наказания „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП . Препис от същото е връчен на Г. на 04.11.2021г., видно от инкорпорирана в бланката на санкционния акт обратна разписка. Жалбата срещу него била подадена на 10.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Я., К., Г. и Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: докладна записка, справка – картон на водача Г., Заповеди № 8121К-13318/28.10.2019г. и № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, пълномощни за процесуално представителство.
Съдът извърши внимателна преценка на показанията на свидетелите Я., К. и Г., които изложиха последователно и непосредствено възприетите от всеки от тях обстоятелства, относими към изясняване параметрите на поведението на жалбоподателя. Еднозначни по съдържание са техните разкази за реда, по който е протекла извършената проверка и повода за нейното иницииране. Категорични са и относно съставянето на АУАН в присъствието на водача и връчването му срещу подпис.
Недостатчност на информацията обаче решаващият орган констатира при съпоставката на гласните доказателствени източници досежно конкретно предприетите действия от Г., посочени като консумиращи състава на вмененото му нарушение.
Очевидецът Г. е крайно лаконичен при излагане на непосредствените си възприятия върху пътната обстановка, които подчертава, че е формирал чрез моментно наблюдение. Описва движението на Г. като съчетано с „поднасяне на задницата“ на автомобила. Прави впечатление обаче условността, с която той борави при пресъздаване на своите зрителни възприятия, като се дистанцира от конкретика за причините, довели до наблюдаваното поведение, придаващо хипотетичност на твърденията му. Не споменава и повече подробности за състоянието на пътното платно, при все че подчертава, че придвижването с по- висока от 20-30 км/ч скорост е било почти невъзможно. Не твърди и видимо превишение на скоростта в процесния участък от страна на жалбоподателя. Свидетелят не поднася и информация, маневрите на Г. да са създавали опасности и затруднения за останалите участници в движението.
От своя страна свидетелят К. също споделя, че именно изместването на задницата на автомобила на въззивника наляво и надясно спрямо остта на пътя е провокирало вниманието му и спирането на водача. За разлика от своя колега обаче, той споменава наличие на ремонт на пътя и участъци от пътното платно, върху които е различни 3 опесъчаване и които са възпрепятствали обективно движението. Съществено в показанията му е и изразеното от него съмнение, че именно състоянието на пътя е възможно да е провокирало описаното движение, както и изявлението му, че причината за поведението всъщност не може да бъде установена категорично. Така изразеното предположение, ведно с твърдението, че Г. не е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост и отсъствието на наблюдавани други опасни маневри, опровергава тезата на наказващия орган, че поведението на водача е било дадено изключително в резултат на преднамерено въвеждане на превозното средство извън контрол чрез презавиване, като недвусмислен белег на дрифт или улично състезание. В този смисъл доказателствата не са достатъчни, за да се изключи като причина загубата на управление да е станала и в резултат на препятствия по пътя и желание за тяхното избягване. К. по подобие на свид. Г. не уточнява дали е възникнала опасност за други участници в движението от поведението на водача, в какво се е изразила тя и от какво е произтичала.
Не налагат различни изводи за фактите и показанията на актосъставителя Я.. Той е категоричен, че не е очевидец на събитията и е формирал своята представа единствено върху съдържанието на изготвената от колегите му докладна записка. Така формулирани, по съществото си гласните доказателства разкриват характеристиките на деривативни такива, чието кредитиране е подчинено на изискването за съответствие с първоизточника. В конкретния случай това е писмен документ. В неговото текстово оформление обаче отсъства конкретика, а ползваната от съставителя му терминология не дава възможност да се узнае какво точно поведение като параметри се визира, за да се извърши преценка дали то се побира в рамките на понятието „използване на път, отворен за обществено ползване не по предназначение“.
Съдът обсъжда и показанията на бащата на жалбоподателя, съобразявайки близката родствена връзка помежду им, но без да я абсолютизира. От разказа му се установява, че той лично е посетил мястото на проверката към момента на провеждането й и е придобил непосредствени впечатления върху пътното платно, в частност опесъчените участъци, които затрудняват овладяването на превозните средства. Заявява, че именно това е станало и причина за поднасянето на автомобила на неговия син, като информация, споделена му от последния. Така заявеното, съдът не разглежда като тенденциозно насочено да обслужва изключително защитната версия на привлеченото към отговорност лице, доколкото то кореспондира и със съдържанието на показанията на свид. К., поради което и не се явява изолирано от останалия доказателствен материал. Обсъжданият доказателствен източник се ползва като пореден довод против обосноваността на тезата на наказващия орган за извършено нарушение от предявения с наказателното постановление вид.
В резюме прочитът на свидетелските показания налага единствен извод за формално придържане към изложеното в АУАН, без съдържателна конкретика, която да позволи недвусмислено отличаване на поведението на Г. като консумиращо състава на вмененото му административно нарушение. Тук следва да се сподели и принципното разбиране, че актът, с който се инициира производството, не се ползва с презумптивна доказателствена сила 4
/разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/. За безпротиворечивото възприемане на изложената в него обстановка следва същата да намира подкрепа и в други обективни доказателства, стоящи извън обективирания писмен формат.
В случая обаче такива съдът не открива в достатъчен обем сред приобщените по делото материали, в частност свидетелските показания на разпитаните по делото лица. Напротив, остават неопровергани възраженията на въззивника, който отрича наличието на виновно допуснато нарушение в своето поведение. Налага се единственият извод, че сведенията, произтичащи от разпитаните по делото свидетели, анализирани ведно с приложената към преписката докладна записка на служителите към ЗЖУ – София, не носят достатъчна информация за конкретните характеристики на действията на Г. като водач и участник в движението, както и съотнасянето им към конкретно реализиран състав на административно нарушение на правилата за движение по пътищата.