Определение № 2904 от 16.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2904 гр. София, 16.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Частно касационно търговско дело № 20258003901984 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. Л. Л. (сдружен в адвокатско съдружие „Б. Консулт“) в качеството му на процесуален представител на А. А.

Р. срещу Определение № 14989/07.08.2025 г. по в.гр.д. № 4134/2024 г. на СГС, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение чрез присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказаната на въззиваемия правна помощ.

Заявява се оплакване за неправилност на обжалвания акт.

Жалбоподателят поддържа, че доверителят му Р. е участвал във въззивното производство в две качества – като въззивник, представляван от друг адвокат, и като въззиваем, представляван от него при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Сочи, че предвид цялостното отхвърляне на жалбата на насрещната страна последната дължи адвокатско възнаграждение за защитата на въззиваемия независимо от това, че в полза на друг адвокат е присъдено възнаграждение за правната помощ, оказана на Р. като въззивник. По изложените съображения моли за отмяна на определението и изменение на въззивното решение в горепосочения смисъл.

Ответникът по частната жалба „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД я оспорва. Поддържа, че не са били налице предпоставките за осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Изразява становище за неприложимост на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и сочи факти, обуславящи определяне на претендираното възнаграждение в минимален размер.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав Първо отделение, намира, че частната жалба е допустима - подадена е в срок от легитимирана страна срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.

1, т. 2 ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалби на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД и на ответника А. А. Р.. Въззивната 1 жалба на Р. е подадена чрез адвокат К. Б. – сдружена в адвокатско съдружие „Бул Лекс“ и действаща за Р. по силата на договор по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Отговорът на Р. по въззивната жалба на ищеца пък е подаден чрез адвокат М.

Л. – сдружен в адвокатско съдружие „Б. Консулт“ и упълномощен да осъществява безплатна правна защита на ответника като въззиваем. С въззивното решение е уважена само жалбата на Р. и в резултат от това исковете (с обща цена от 13 616,43 лв.) са изцяло отхвърлени. В полза на адвокат Б. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 782,35 лв. за защитата на Р. във въззивното производство.

Въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, като в производството по новообразуваното гр.д. № 4134/2024 г. на СГС е проведено едно заседание, на което не са се явили процесуални представители на Р.. Въззивният съд е постановил идентично като резултат въззивно решение, а на адвокатско съдружие „Бул Лекс“ (въпреки липсата му на персонификация) е присъдил адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 782,35 лв. за първото въззивно производство.

По реда на чл. 248 ГПК адвокат Б. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 782,53 лв. за защитата на Р. като въззивник във второто въззивно производство, а адвокат Л. - възнаграждение в размер от 360 лв. за защитата на Р. като въззиваем. Молбите са отхвърлени. По отношение на искането на адвокат Б. съдът се е аргументирал с вече осъществената в първото въззивно производство правна помощ, за която е присъдено възнаграждение от 782,53 лв., и с липсата на извършени нови процесуални действия при повторното разглеждане на делото. Искането на адвокат Л. пък е отхвърлено, като е прието, че то изхожда от втори адвокат, ангажиран от една и съща страна по делото. Съдът е допълнил, че при определяне на възнаграждението в полза на адвокат Б. е съобразена защитата на Р. и като въззивник, и като въззиваем.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ограничава отговорността за разноски за правна защита до възнаграждението за един адвокат, дори когато страната по своя преценка е ангажирала повече процесуални представители. Това ограничение следва да се приложи и когато съдът присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – то трябва да се определи като за един адвокат за цялата инстанция, в която е осъществявана защита, а ако повече адвокати са защитавали страната в различно нейно качество (както е в процесната хипотеза – като въззивник и като въззиваем), на всеки от тях по правило следва да се присъди съответна част от определеното за инстанцията общо възнаграждение според критериите за справедливост. В настоящия случай обаче цялото дължимо възнаграждение за защита във въззивната инстанция е присъдено с влязъл в сила акт в полза на един от адвокатите и с това отговорността на насрещната страна е изчерпана. Осъждането й да заплати второ възнаграждение за същата инстанция би било в противоречие с чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което е правно неприемливо. Ето защо обжалваният акт следва да бъде потвърден, а възникналите извъндоговорни отношения между адвокатите по повод предоставената помощ и заплащането й - да се уредят съобразно съответните за това правила.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14989/07.08.2025 г. по в.гр.д. № 4134/2024 г. на СГС, с което е отхвърлена молбата на адвокат М. Л. Л. по чл.

248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение чрез присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3