Решение № 22 от 24.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велико Търново , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА в присъствието на прокурора Румянка Ирманова Хинчева (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20214000600003 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Образувано е въз основа на искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във вр. с чл. 420, ал. 2 НПК, подадено от осъденото лице М. Р. М. за възобновяване наказателното производство по НОХД № 77/2019 г. на Районен съд – Луковит. В искането се сочат нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т.

5 НПК, като от съдържанието се извежда оплакването за нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като декларативно са изброени останалите касационни основания. Искателят твърди, че решаващият съд неправилно е постановил изтърпяване на предходното му наказание лишаване от свобода от две години и четири месеца, което е отложено с изпитателен срок от четири години. Първият твърди, че в посочения срок не е извършвал друго умишлено престъпление от общ характер.

Инкриминираното деяние е извършено на 27.02.2019 г., т.е. извън изпитателния срок.

Освен това искателят счита, че е към момента на извършването му е бил реабилитиран по право, поради което е следвало да му се наложи наказанието една година лишаване от свобода, чието изтърпяване се отложи по чл.66 НК, а не да се изтърпява ефективно.

По изложените съображения иска възобновяване на производството по НОХД № 77/2019 г. на Районен съд – Луковит.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура оспорва основателността на подаденото искане, като моли същото да се остави без уважение.

Осъденото лице М. Р. М. се явява с упълномощен защитник – адвокат В.М., 1 който поддържа искането и моли за произнасяне само в частта за неправилното приложение на материалния закон.

В правото си на последна дума осъденият М. Р. М. моли за отмяна на приложението на чл. 68 НК и определяне на наказание по реда на чл. 66 НК.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличието на наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на посочените в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред. Искането е подадено от легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК в законоустановения срок по чл.

421 ал. 3 НПК. Наведено е оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. По същество подаденото искане от осъдения М.М. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно по следните съображения:

С присъда № 8 / 23.04.2019 г. по НОХД № 77/2019 г. на Районен съд – Луковит подсъдимият М.М. е признат за виновен за извършено на 27.02.2019 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на петстотин лева.

На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното наказание на М.М. по НОХД № 307/2014 г. на Районен съд – Луковит, по което е определено общо такова измежду наложените му по същото дело, по НОХД 3/2014 г. на Районен съд – Луковит и по НОХД № 14/2014 г. на Окръжен съд – Враца от две години и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 3 НК е приспаднато изтърпяното наказание по НОХД № 3/2014 г. Присъдата е влязла в сила на 09.05.2019 г.

В искането се излагат доводи за незаконосъобразно привеждане в изпълнение на предходното му наложено наказание, както и че искателят е бил реабилитиран по право към момента на извършване на инкриминираното деяние. Изложените аргументи са в подкрепа само на заявеното нарушение на материалния закон, което се поддържа и в съдебно заседание.

От защитата се акцентира върху неправилното приложение на чл. 68 НК, както и за това, че искателят е бил реабилитиран по чл. 86 НК. В отговор на оплакването следва да се обсъдят данните, които се установяват от справката за съдимост на М.М.. От същата е видно, че искателят е осъден по НОХД 3/2014 г. на РС – Луковит за извършено престъпление на 19.05.2013 г. по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

130, ал.1 НК. Наложено му е наказание пробация, състояща се от задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно в рамките на една година. Определението е в сила от 10.01.2013 г.

С определение по НОХД № 14/2014 г. на ОС – Враца е одобрено споразумение, с което М. е осъден за извършено престъпление на 7.02.2013 г. по чл.

2

142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, като му е наложено наказание две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл.66 НК за срок от четири години. Определението е в сила от 29.01.2014 г.

С определение по ЧНД № 448/2014 г. на ОС Враца на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наложените наказания на М. по НОХД № 3/2014 г. на РС – Луковит и по НОХД № 14/2014 г. на ОС – Враца, като е определено едно общо такова в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.

66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за срок от четири години. Определението е в сила от 14.11.2014 година.

С присъда по НОХД № 307/2014 г. на Районен съд – Луковит М. е осъден за извършено престъпление на 8.03.2013 г. по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 10 НК, като му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. Изтърпяването му е отложено за срок от четири години. На основание чл.25 ал.1 НК са групирани наложените наказания по същото дело, по НОХД № 3/2014 г. на РС –Луковит и по НОХД № 14/2014 г. на ОС Враца. Определено е общо наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по чл.66 НК за срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на 19.02.2016 г.

Инкриминираното деяние е извършено на 27.02.2019 г., за което М. е осъден с присъда по НОХД № 77/ 2019 г. на РС – Луковит. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.343 б ал.3 НК. Същото е от общ характер и е умишлено, като е извършено в изпитателния срок на предишното му осъждане. Така установените фактически положения обуславят извод да наличие материалноправните предпоставки за приложение на чл. 68, ал. 1 НК. М.М. е признат за виновен за умишлено престъпление от общ характер, което е извършено в изпитателния срок на предишното му осъждане. Следователно наложеното по него наказание, чието изтърпяване е било отложено по чл.66 НК, законосъобразно е приведено в изпълнение по чл.68 НК.

На следващо място е наведен довод, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, за което М. е осъден по НОХД № 77/2019 г. на РС– Луковит, същият е бил реабилитиран по право. Посоченото не намира подкрепа в материалите по делото. Инкриминираното деяние е извършено от М. в определения изпитателен срок на групираното общо наказание по НОХД № 307/2014 г. на РС – Луковит.

Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 НК в случаите на условно осъждане реабилитацията настъпва по право, когато в изпитателния срок не е извършено друго престъпление. В случая изискуемите от закона предпоставки за настъпване на реабилитация по право не са налице. В искането избирателно се сочи само определението по ЧНД № 448/2014 г. на ОС Враца, с което са групирани наложените му наказания по НОХД № 3/2014 г. на РС – Луковит и по НОХД № 14/2014 г. на ОС – Враца. Налице е последващото осъждане на М. с присъда по НОХД № 307/2014 г. на РС – Луковит. Със същата по чл.25 НК са групирани наложените му наказания, като е определено общо такова в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено отново за срок от четири години. Присъдата е в сила от 19.02.2016 г., а не от 29.01.2014 г. или от 14.11.2014 г. Следователно е налице правилно приложение на материалния закон, а от там наведените оплаквания са неоснователни.

На следващо място в искането е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Доколкото липсват конкретни доводи в подкрепа на същото, настоящият състав 3 намира за необходимо единствено да отбележи, че наложеното наказание е справедливо, отмерено при съблюдаване тежестта на инкриминираното деяние и личността на осъдения, както и е в съответствие с целите по чл. 36 НК. Наложените наказания в размер на една година лишаване от свобода и глоба от петстотин лева са правилно определени при условията на чл.54 НК. Определеният размер на първото от тях е в минималния такъв, предвиден в санкцията на чл. 343б, ал. 3 НК. При индивидуализация на наказанието решаващият съд е взел предвид обремененото съдебно минало на М., както и наложените му административни наказания за нарушения по ЗДП, проектиращи завишената лична опасност на дееца. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено направеното самопризнание в хода на досъдебното производство. При определяне размера на наложеното наказание глоба са съобразени имотното състояние и доходите на осъдения.

С оглед изложените съображения, настоящият състав на Апелативния съд счита, че направеното искане за възобновяване на наказателното производство от осъдения М.М. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложените съображения и по аргумент от чл. 425 НПК, Апелативният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице М. Р. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 77/2019 година на РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4