Решение № 880 от 18.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100113066 по описа за 2021 година

Ищцата М. АН. М. поддържа в исковата молба, че на 15 май 2009г. срещу нея били повдигнати обвинения от Прокуратурата и била взета мярка за неотклонение. През 2010г. СГП внесла срещу нея обвинителен акт в съда, по който било образувано наказателно дело. Съдебното производство продължило повече от 6 години. На няколко пъти ищцата била оправдавана по повдигнатите обвинения, но по протест на прокурора делото било връщано за ново разглеждане. С решение на ВКС от 13.10.2016г. съдът окончателно потвърдил цялостното оправдаване на ищцата по повдигнатите й обвинения.

От незаконните действия на Прокуратурата ищцата търпяла неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, унижено достойнство, уронване на доброто й име, предвид широкото отразяване на наказателното преследване в медийното пространство, уронване на престижа й като професионалист и свързаната с това загуба на възможността да работи по специалността си за дълъг период от време, увреждания на здравето, причинени от силния стрес – онкологично заболяване и болест на Хашимото, се оценява на сума в размер на 200 000 лв.

Претендира и законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 1

15.05.2009г.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита за недоказани твърдените от ищцата вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва законна лихва върху присъденото обезщетение да се дължи от датата на повдигане на обвинение, като сочи, че такова следва да бъде присъдено от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. На самостоятелно основание, възразява за погасяване по давност на предявения иск за мораторно обезщетение.

В хода на устните състезания адв. В., упълномощен представител на ищцата, заявява, че поддържа претенцията за законна лихва за периода от датата на влизане в сила на окончателната оправдателна присъда по наказателното дело, водено срещу ищцата, до окончателното плащане.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 200 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от незаконни обвинения в извършване на престъпления от общ характер, по които обвинения ищцата е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че през м.май 2009г. ищцата е била привлечена към наказателна отговорност като обвиняема, а през 2010г. в съда е внесен обвинителен акт за извършени престъпления по чл.282, ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.282, ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.313 ал.1 пр.1 от НК, по който е било образувано нохд №2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в.

С присъда от 25.01.2011г. по посоченото наказателно дело ищцата е призната за виновна в извършването на престъпления по чл.282, ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК, като на осн. чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание – четири 2 години лишаване от свобода, към което на осн. чл.23, ал.2 от НК е присъединено наказанието – „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от шест години, считано от влизане в сила на присъдата. По другите две повдигнати обвинения ищцата е била оправдана.

С присъда от 20.06.2012г. на САС, НК, VI-ти състав по внохд №377/2011г. присъдата на СГС е отменена в частта, в която подсъдимата М. е призната за виновна в извършването на престъпления по чл.282, ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и подсъдимата е призната за невиновна в извършването на посочените престъпления и оправдана така повдигнатите обвинения. В останалата си част присъдата е потвърдена.

С решение от 16.05.2013г. на ВКС, Трето НО по н.д. №2241/2012г. въззивната присъда е отменена в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда относно признаването на подсъдимата за виновна в извършването на престъпление по чл.143, алк.3, пр.10, ар.ал.1 от НК и същата е призната за невиновна и оправдана по това обвинение, и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на САС. В останалата си част въззивната присъда е оставена в сила.

Така наказателното производство, водено срещу ищщцата по повдигнатите обвинения за извършване на престъпления по чл.282, ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.282, ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.313 ал.1 пр.1 от НК е приключило на 16.05.2013г. с влизането в сила на оправдателната присъда и същото е продължило само по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК.

С въззивна присъда от 10.12.2015г. на САС по внохд №519/2015г. отново е отменена първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимата М. е призната за виновна в извършването на престъпление чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и подсъдимата е призната за невиновна в извършването на посоченото престъпление и оправдана по повдигнатото обвинение.

От мотивите на въззивната присъда се установява, че в периода 20132015г. производството по делото е било разглеждано от САС още веднъж, като въззивният съд е отменил изцяло осъдителната първоинстанционна 3 присъда, но с решение №458 на ВКС от 04.06.2015г. оправдателната присъда на САС по внохд №484/2013г. е била отменена и делото отново върнато за ново разглеждане. Така производството по внохд №519/2015г. се явява трето по ред въззивно производство по това обвинение.

С решение №138/31.10.2016г. по наказателно дело №494/2016г. въззивната присъда по внохд №519/2015г. е оставена в сила. Така наказателното производство срещу ищцата по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК окончателно е приключило на 31.10.2016г.

Така посочените обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства.

Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации в електронни и печатни издания, от които е видно отразяването в медийното пространство на повдигнатото срещу ищцата обвинение, както и изразено становище на представител на прокуратурата относно воденото наказателно преследване. Част от публикациите отразяват и хода на развитието на съдебния процес.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Х. и В.Х..

Свидетелката Х. заявява при разпита в съдебно заседание, че познава ищцата от 1999г. Работела като нейна секретарка до момента на напускането й на поста изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

Заявява, че ищцата се опитвала да извърши реформа в НАП. Била всеотдайна, работела много, но винаги била лъчезарна. Не е виждала ищцата да приема лекарства, не знае да е посещавала лекар за прегледи. Помни, че при посещение в САЩ заедно с г-н О., ищцата получила награда за успешна реформа. В България също получавала награди за добри резултати. Ползвала се с добро има в системата на НАП. Световната банка имала високо мнение за нея като професионалист.

След образуването на наказателното производство срещу нея, настъпила промяна. Започнали медийни атаки. Помни изказвания по телевизията как тя била присвоявала, повдигнатите й обвинения били за престъпления по служба. Това шокирало колегите и семейството й. Ищцата помолила свидетелката, когато баща й се обаждал разтревожен, да му 4 обяснява, че тя не е такъв човек, че не е направила нищо. Близките й не можели да повярват, че това се случва на човек, направил толкова много за агенцията.

Производството продължило седем години. През този период свидетелката запазила добрите си отношения с ищцата, макар вече да не работели заедно. Опитвала да я разсейва, канела я да излизат, но ищцата отказвала. Свидетелката я посещавала вкъщи. Преди делото ищцата била много уравновесена – човек, здраво стъпил на земята. След това се случвало, когато свидетелката я попита нещо, да се разтрепери. Започнала да пие лекарства за високо кръвно, докато преди била с ниско кръвно налягане.

Претърпяла и гинекологична операция. Вече има и заболяване на Хашимото, за което пие лекарства. Всичко, което се случило, се отразило на психиката й.

Започнала да става тревожна и се притеснявала да се среща с хора, избягвала контакти. Тези промени в поведението, високото кръвно и Хашимото си остават и до сега.

Свидетелят Х. заявява при разпита в съдебно заседание, че живее на съпружески начала с ищцата. Познава я от 1998г. След година решили да заживеят заедно. Тогава тя работела изключително активно по създаването на данъчния процесуален кодекс и през 2000г. била назначена за ръководител на централната експертна група, което трябвало да се занимае с конструирането и създаването на НАП. В резултат на усилията на ищцата в период от седем години, при три различни правителства, чрез съответните структурни реорганизации, се стигнало на 01.01.2006г. до сформирането на НАП.

Резултатите не закъснели и се получила изключително висока събираемост.

Това било отразено от световните експерти в МВФ и Световната банка. За този изключителен проект България получила тържествено награда в Ню Йорк. Това давало на ищцата увереност и яснота за кариерното й развитие. В личен план била приветлив и усмихнат човек, без никакви здравословни оплаквания.

Един ден ищцата разбрала, че е отнет допускът й до класифицирана информация. Изживяла изключителен стрес. Буквално за часове всички средства за масова информация започнали да публикуват, че са откраднати милиарди, а заместник градския прокурор казал, че всички, които са свързани с нея, трябва да се страхуват, да треперят. Отслабнала с няколко килограма за 5 няколко седмици. Седели си вкъщи, а отвън имало журналисти с камери. В тази атмосфера станало ясно, че вече има формулирани обвинения и през май 2009г. същите били повдигнати. Декември месец същата година и повдигнали допълнително четвърто по ред обвинение, след което делото влязло в съда.

Ищцата била в състояние на крайно отчаяние по време на процеса. От психическия стрес започнала деградация във физическото й състояние.

Претърпяла една гинекологична операция и усложнения със заболяване на щитовидната жлеза. Ежедневно свидетелят я виждал как седи и гледа в точка, изглеждала като човек, който постепенно губи вяра. Кариерата й и развитието й в тази сфера приключила.

Съдът, като обсъди показанията на свидетелите по реда на чл.172 от ГПК, намира, че същите следва да бъдат кредитирани, доколкото възпроизвеждат факти и обстоятелства около състоянието на ищцата по време на воденото срещу нея наказателно преследване, на които свидетелите са били непосредствени очевидци поради близките си връзки с нея и доколкото показанията не си противоречат, а се подкрепят взаимно.

По делото е изслушано заключението на комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, от което се установява следното:

Вещото лице – психолог сочи, че у ищцата се наблюдава стресова реакция във връзка с воденото срещу нея наказателно преследване, засиления медиен интерес и широко разпространеното публично поругаване на личната й чест и достойнство, унижаващи и позорящи внушения, увреждащи социалния й престиж и авторитет. Налице е протрахирана адаптационна реакция, като последица от продължителността на негативното въздействие.

Разпечатката съдържа 39 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3387a5da-9aea-4552-ad0c-252ad35c4fe3