Решение № 1119 от 14.07.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2134/2020
- Вид
- Решение № 1119
- Подписан
- 14.07.2020
- В сила
- 05.08.2020
- Състав
- НИКОЛАЙ ХРИСТОВ ИНГИЛИЗОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.3, т.5, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1119 гр. Пловдив, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ при участието на секретаря
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2134/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0435-000002 от 20.01.2020 г. на Г.Н.М.– Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ на МВР, с което на В.П.П., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че нарушението не е извършено, тъй като водачът е извършил маневра завой надясно на място, където няма знак забраняващ тази маневра, излагат се аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения и се иска отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят В.П.П., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание, не се представлява. В молба по делото процесуалния му представител излага аргументи за отмяна на оспорваното НП и претендира направените разноски по делото.
Въззиваемата страна – 02 РУ на МВР при ОД на
МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 30.12.2019 г. жалбоподателят В.П. управлявал лек автомобил „Нисан Патфайндър” с рег. № **, лична собственост в гр.Пловдив. Около
14.20 часа същият се намирал в района на кръстовището ул. „Елин Пелин” в гр.Пловдив, като предприел маневра завой надясно към бензиностанция „Еко“. По същото време в района на бензионстанцията се намирали и полицейските служители към 02 РУ на МВР при ОД на МВР Пловдив, св.Ц.Р. и колегата му П. Р., които били на обособено КПП. Тъй като в зоната на бензиностацията се намирал пластмасов знак тип В1 полицейският служител Р. съставил фиш на жалбоподателят за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Последният оспорил нарушението, като с оглед на това му бил съставен АУАН, в който било посочено дата на съставяне 14.01.2020 г. На жалбоподателя било връчено копие от съставения АУАН, в който била записана дата на съставяне 01.2020 г. Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив и изпратените схеми на разположена със знаци сигнализация, копие от АУАН представено от жалбоподателят, оправомощителни заповеди, отговор от както и от показанията на св. Ц.Р., които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че не е безспорно доказано осъществяването на визираното в НП нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на 30.12.2019 г., около 14.20 часа жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „Нисан Патфайндър” с рег. № ***, в гр.Пловдив, като е извършил маневра завой надясно от ул.“Елин Пелин“ в посока бензиностанция „Еко“. Недоказано обаче е че тази маневра е била забранена, тъй като от приобщените по делото писмени доказателства – отговор от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив и изпратените схеми на разположена със знаци сигнализация не се установява на соченото място в АУАН и НП да е разположен знак В1, който да забранява навлизането след него на превозни средства. Ето защо и съдът приема, че нарушение не е извършено, независимо че на това място на бензиностацията е наличен пластмасов знак наподобяващ пътен знак В1. Това е така, тъй като за да бъде въведена дадена забрана със знакова сигнализация, то същата следва да е поставена по законоустановения ред, а в конкретния случай това не се констатира. Соченото е основание за отмяна на оспорваното НП.
От друга страна може да се счита, че в хода на административното производство са допуснати и съществени процесуални нарушения, доколкото в съставения АУАН наличен по делото и представеното копие от жалбоподателят се наблюдават сериозни различния касателно датата на съставяне на АУАН, като в копието е посочено „ 01.20“, а в АУАН по преписката „14.01.20“.
Това разминаване е съществено и касае обстоятелство от значение за преценката дали актът е законосъобразно съставен с оглед срочност на съставянето.
С оглед на всичко изложено обжалваното
НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Следва да бъде уважено и направеното искане за присъждане на направените разноски по делото от страна на жалбоподателят в размер на 300 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От доказателствата по делото се установява, че е заплатена сумата от 300 лева за адвокатски хонорар, поради което и следва да бъде присъдена именно тази сума на жалбоподателят и да бъде осъдена въззиваемата страна за заплащането и.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0435-000002 от 20.01.2020 г. на Г.Н.М.– Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ на МВР, с което на В.П.П., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на жалбоподателя В.П.П. направените в производството разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! Е. А.