Решение № 804 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110115921 по описа за 2024 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване вземането на кредитора „К.” ООД, EИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. Ч. в. № ***, офис *** срещу длъжника Н. Б. Б., ЕГН **********, адрес гр. В., жк „В.“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, общ. В., обл. В., произтичащо от индивидуален договор за паричен заем № *** от 28.08.2023 г. сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, а именно: за сумата 500 лв. – главница по Договор за кредит №***/ 28.08.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.06.2024 год. до окончателното изплащане на задължението; за сума в размер на 47.19 лв. – лихва за забава за периода от 28.09.2023 год. до 04.06.2024 год., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6798/2024г, 14 състав, по описа на Районен съд - Варна.

Твърденията от които ищецът черпи права са, че страните са сключили посочения договор за паричен заем № *** от 28.08.2023 г. от разстояние. Сумата е усвоена от кредиполучателя. След усвояване изцяло на кредита, ответникът не е извършвал никакви плащания съгласно погасителния план след настъпване на падежа - 27.09.2023 г. до момента. До подаване на заявлението ответникът е бездействал виновно, въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения от страна на ищеца. Виновното поведение на длъжника за толкова дълъг период от време е обусловило правния интерес на заемодателя да претендира лихва за забава в размер на 47,19 лв. лихва за забава върху главницата за периода 28.09.2023 год. до 04.06.2024 г. посочена в справката по кредита, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли за уважаване на иска и заплащане на разноски от 1 ответника за заповедното и за исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез упълномощен представител е подал отговор на исковата молба. Оспорва като неоснователен иска за заплащане на неустойка. Оспорва размера на иска за възнаградителна лихва като неправилно изчислен. Прави възражение за нищожност на договора за кредит като сключен в нарушение на разпоредбите на ЗПК чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12, т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноските за производството.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора.

Ищецът в писмено становище поддържа исковата молба. Оспорва възраженията на ответника като неоснователни. Заявява, че не претендира неустойки, заплащане на възнаградителна лихва, няма твърдения за действието на каквито и да е санкционни или обезпечителни клаузи. Такива не съществуват в сключения между страните договор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

От представените с молбата писмени доказателства разписка за извършено плащане № 2000000448360416/13.12.2024 г., искане за отпускане на кредит, разписка №

2000000367918371/28.08.2023 г., справка по индивидуален договор, ел.писмо за връчване на документи, искане за бързо разглеждане, съобщение по ел.поща за връчване на документи за потвърждаване на искане за кредит, справка по индивидуален кредит № ***, информация за нареден превод през ePay.bg, доказателства за извършени плащания, разпечатка от 19.11.2024 г. се установяват твърденията в молбата, че страните по делото са сключили договор за паричен заем № *** от 28.08.2023 г. от разстояние за 500,00 лева, че отпуснатата в заем сума е преведена на кредитополучателя на 28.08.2023 г. – лист 12 и същата е усвоена изцяло. По тези твърдения страните нямат спор.

До приключване на устните състезания ответникът не е представил доказателства за извършени плащания по договора съгласно погасителния план след настъпване на падежа, който съгласно справка по индивидуален договор за кредит № *** от 28.08.2023 г. от разстояние е определен на конкретна дата 27.09.2023 г.

По възраженията на ответника, заявени в отговора:

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи 2 служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не. В този смисъл е налице установена практика на съдилищата в страната / така решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о. и други/. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит. Така възникналите правоотношения се регламентират от специален закон, а именно ЗПК. В чл.9 на същия е дадено легално определение на договора за потребителски кредит, съгласно което това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Същият е формален доколкото условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали сключеният от страните договор е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В конкретния случай Индивидуален договор за потребителски кредит от 28.08.2023 г., приложен към заповедното производство, което е приобщено към доказателствата по делото съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК, а именно посочен е годишният лихвен процент – 0,00 %, посочен е ГПР – 0,00 %, общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора е 610,00 лева, срока на кредита е 30 дни, дата на падеж 27.09.2023 г. В сумата за връщане /обща стойност на плащанията/ е включена „такса експресно разглеждане“ в размер на 110,00 лева.

Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно 3 разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.

Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия състав, в противоречие на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В този смисъл са се произнесли различни състави на ВКС в решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г.о., решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г.о., определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о. и други. В процесния индивидуален договор не е уговорена възнаградителна лихва, поради което и не е налице хипотеза в която съдът да преценява дали договора за кредит е сключен при накърняване на добрите нрави, което е обуславящо за нищожността на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146, ал.

2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена е върху кредитора.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита формира общите разходи по кредита за потребителя като в ал. 4 на нормата е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 4 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорена възнаградителна лихва на падежа. С пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения нулев процент.