Акт от 07.03.2019, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 07 март 2019 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на 19 февруари 2019 година в състав:

Съдия: Диан Василев при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като разгледа докладваното от ……… съдията ……… административно дело №536…… по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба, депозирана от М.Д.К. ***, в качеството й на земеделски производител(ЗП) срещу Решение № 07/121/06028/3/01/04/01, изх. №01-6500/4707 от 31.08.2018г., с което директорът на ДФЗ й е наложил финансова корекция в размер на 18 095, 40 лева, заради неспазване на разпоредби от договор №07/121/06028 от 14.08.2014г., сключен между ДФЗ и М. К. и нарушаване на нормативни изисквания, разписани в чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № 8/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

Според жалбоподателя, представляващ се в съдебно заседание от адв. Т. П., административният орган е издал решението си в нарушение на процесуалните правила и норми, на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. На следващо място, решението било издадено при липсата на основания, водещи към извода за допуснати нарушения на правото на ЕС или на националното право, липсвала и нанесена вреда на общия бюджет на ЕС, което го прави неоснователно издаден и немотивиран административен акт. Друг аргумент в жалбата е неправилно определена от ръководителя на УО стойност на финансовата корекция.

Излагат се подробни доводи в подкрепа на това становище, което се защитава и в съдебна зала.

Иска се от Административния съд да отмени решението на директора на ДФЗ като незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски само относно внесената държавна такса.

Ответникът по жалбата – директорът на ДФЗ-гр. София, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Ж., счита жалбата за неоснователна, като излага подробни и мотивирани доводи за законосъобразност на административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването. Решението на АО е получено от адресата си на 10.10.2018г., а жалбата срещу него е изпратена по куриер на 25.10.2018г.

Фактите:

М.Д.К., в качеството й на земеделски производител е бенефициер по сключен договор с Държавен фонд „Земеделие“, гр. София за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програмата за развитие на селските райони(ПРСР) за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР)- л.101-109 от адм. преписка. Договорът касае предоставяне от ДФЗ на безвъзмездно финансиране по цитираната програма, относно извършване на дейности, заявени за финансиране с проект №07/121/06028 - „Създаване на трайни насаждения от лешници“. Това финансиране, както е посочено в договора, е на стойност до 60% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект №07/121/06028 от 24.06.2013г. Първоначално одобрената помощ на база кандидатстване по документи съгласно т. 2.1 от договора е в размер на 1 137 774,60 лева.

Въз основа на този договор, на 20.11.2015г. било извършено плащане от ДФЗ по сметка на ЗП, за което е съставено и уведомително писмо под №5221/121, изх. №01-6500/2305 от 08.02.2016г.(л.500 от ад. преписка). Било съставено и писмо за оторизация на плащането под №07/121/06028/3/01N01 от 13.11.2015г., от което е видно, че източник на финансирането е ЕЗФРСР-80%-575958,48 лева и национално съфинансиране-20%, и сума в размер на 143989,62 лева(т. 5 от писмото, на л.498). Общо одобрената субсидия е в размер 719 948,10 лева.

Предвид изпратени от ЗП М. К. писма(виж л.507) до ОД на ДФЗ гр. Велико Търново, с които ги уведомява, че вследствие на настъпило засушаване, са налице щети върху част от лешниковите насаждения, до нея е отправено насрещно такова(л.508) от ДФЗ, изх. №***/1522 от 24.08.2016г. От текста му разбираме, че фондът й напомня, че съгласно т.5.2.2 от процесния, описан по-горе договор(***), както и по друг такъв-07/121/06028, ползвателят е длъжен да възстанови в най-кратки срокове подпомогнатия актив и да уведоми ДФЗ при привеждането му във функционално състояние.

В същото време, до директора на дирекция „Техническия инспекторат“(ТИ) била съставена докладна записка(л.513-514), с която длъжностите лица са преценили, предвид и писмата, получени от ЗП М. К., че е необходима проверка на място, с цел проследяване спазването на договорните и нормативни задължения от страна на бенефициерите по сключените договори с Държавен фонд „Земеделие“.

През периода 27.07.2017г.-15.08.2017г., била извършена проверка на място, от общо 3 лица от регионален инспекторат гр.

В. Търново-главен експерт и още двама експерти, за което е издадена нарочна заповед под № 333710/26.07.2017г.(л.515-517 от преписката).

Констатациите при проверката били материализирани в съставени контролни листи(л.518 и сл.).

След проверката,

ЗП М. К. е уведомена с писмо, изх. №01-6500/6282/21.09.2017г.( л.550), в което в т.1 е посочено, че сертификационното писмо за производство на биологични продукти, е със срок валидност до 31.12.2016г., а по т.2 е записано, че при проверката на място са установени 28 163 бр. лешници, при одобрени и финансирани по документ 52 500 броя. Указано й е, че в срок до 30 дни, следва да предприеме действия за отстраняване на установените несъответствия, както и че ако не представи доказателства за това, ДФЗ ще започне процедура по налагане на финансова санкция, съгласно „Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г.“ Писмото е получено, видно от приложена разписка.

С жалба от

21.11.2017г.(л.554), М. К. е възразила по констатациите от извършените проверки и е поискала нова проверка на място.

На 08.12.2017г., в ДФЗ е входирано придружително писмо(л.561) от ЗП М. К., с което тя заявява, че прилага документи за сертификация от контролиращото лице и фактура за закупени фиданки, с които щели да се възстановят липсващите и мъртви такива.

Според записаното в това писмо, тяхната констатация/на ЗП/ е, че плътността на фиданките е много по-голяма и липсващият брой не е такъв, какъвто се сочи от ДФЗ.

На 15.01.2018г. е изготвена докладна записка(л.568), адресирана отново до директор Д „ТИ“, с която се посочва, че е необходимо извършването на повторна проверка на място, тъй като ЗП оспорва първоначалните констатации, а и представя доказателства за закупуване на 2200 броя фиданки.

На 21.05.2018г. до директора на Д „ОППМРСР“ при ДФЗ е отправено придружително писмо, ведно с документи, свързани с извършената проверка на място(л.569 и сл.). Тази проверка е след заповед № 351040/12.04.2018г.(л.572-574 от преписката), а самите контролни листи се намират на л.575-578. В работни листи са описани броят на лешниковите фиданки и по номера на имоти(л.584-586). Видно е, че досежно лешниковите насаждения, отново е налице разминаване, макар и с по-различни цифри, а именно - по документи следва да са 52 500 броя, а установените на място са 45 798 броя. Общата бройка на липсващите насаждения е 6 702.

На 30.04.2018г. е отправено писмо, изх. №01-042-6500/20 (л.590) до М. К., с което тя е уведомена, че при проверката на място, втора по ред, са констатирани несъответствия, детайлно описани в приложения доклад/контролен лист и й се дава възможност за забележки и възражения в

14 дневен срок.

На 23.05.2018г. е съставен документ, изх. № 01-6500/4707 (л.591), с който М. К. е уведомена, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция. Подробно са описани причините, довели до започване на тази процедура, както и нарушените договорни разпоредби и тези, разписани в приложимата в случая Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба №8/2008г./.

Цитирани са като нарушени т. 4.23., б. „а“ от договора за отпускане на финансова помощ, според която за срок от 5 години след сключване на договора ползвателят на помощта е длъжен да използва подобрените, реконструираните, изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Същото задължение К. има и съгласно чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № 8/2008 г.

Посочено е още, че неизпълнението на договорни задължения дава право на РА съобразно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008г. да иска връщане на вече изплатени по проекта суми.

Идентично на текста на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. е и съдържанието на т. 8.1. от раздел VІІІ „Отговорност“ на договора за отпускане на финансова помощ. В заключение в уведомителното писмо се указва на бенефициера, че на основание цитираните по-горе норми и т. 2 от таблицата в Приложение 1 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 (за краткост само „Методиката“), следва да му бъде наложена финансова корекция на стойност 18 095, 40 лева.

Указано е и, че ако не е съгласна с направените констатации, може в 14-дневен срок да представи своите писмени възражения. Уведомлението за започване на процедурата по налагане на финансова корекция е получено от ЗП на 04.06.2018г., видно от разписката на л.593.

На 14.06.2018г., с вх. №01-6500/4707(л.594), в ДФЗ е входирано възражение от М. К., с което тя изразява становище, че не е съгласна с констатациите на ДФЗ. Счита, че частична щета на насажденията не е основание за приемане, че е налице неизпълнение на ангажимента. На следващо място, се възразява срещу Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013г., която не била нормативно регламентирана.

На 31.08.2018г., независимо от направеното възражение, е издадено и оспореното Решение № 07/121/06028/3/01/04/01, изх. №01-6500/4707, с което директорът на ДФЗ й е наложил финансова корекция в размер на 18 095, 40 лева, заради неспазване на разпоредби от договор №07/121/06028 от 14.08.2014г., сключен между ДФЗ и М. К.. Сумата е определена по т. 2 от „Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г.“, като се е взело предвид от АО, че от повторната проверка на място е установена липса на 6 702 броя лешникови насаждения, за който брой ЗП е получил именно финансова помощ в размер на наложената финансова корекция.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Решението, издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е постановено от компетентен орган.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.

В чл.

9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.

С нормата на §

4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното по-горе правило за определяне на компетентния административен орган като е регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане.