Решение № 365 от 25.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пловдив, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Тихомира П. Калчева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Въззивно частно наказателно дело № 20235300601250 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от адвокат С. М. Ч. от Адвокатска колегия - Стара Загора – повереник на пострадалия тъжител Е. Д.

К., срещу Протоколно определение № 295 / 16.05.2023 година по НЧХД № 210 / 2023 година Районен съд - Асеновград, ІІ наказателен състав, с което на основание чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 81, ал. 3 от НПК се прекратява наказателното производство, образувано против подсъдимия В. М. У. с повдигнато частно обвинение за престъпление по чл.

147, ал. 1 от НК.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, немотивиран и неправилен – постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон, и се иска отмяната му, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия .

Аргументира се, че е спазен шестмесечният срок от деня, в който пострадалият узнава за извършване на престъплението за подаване на 1 тъжбата с повдигнато обвинение, предмет на делото, тъй като на 23.04.2022 година (инкриминираната дата) по време на провеждан от К. разговор с оператор на телефон 112 отправените му от У. думи: „Кажи, че си лежал в затвора, бе“, не представляват конкретно насочена обида към частния тъжител, а въпросното изречение по своя семантичен и логически смисъл е покана към тъжителя да изрече определени думи към трето лице, представляващи по смисъла си обстоятелство, за което не се знае дали е вярно, или не. Докато преди това, когато У. звъни на телефон 112 и заявява:

„Той се казва Е. К., има присъда и е бил в затвора“, в което изречение се съдържа конкретно насочено невярно, обидно и клеветническо твърдение срещу тъжителя, К. не е присъствал. Той узнава за него едва след като разговорът е изслушан в съдебно заседание и съдържанието му е обективирано в съдебния протокол – на 25.11.2022 година по НЧХД № 283 / 2022 година на Районен съд - Асеновград. Сочи се, че първата инстанция, чийто акт се обжалва, смесва два различни времеви момента – на подаването на сигнала и на разговора между страните, тъй като думата „присъда“ фигурира само в подадения сигнал на телефон 112 от У., но не и в разговора между двамата и оператора. Заявява се, че, както се твърди и в тъжбата, така и по настоящото дело, тъжителят не присъства на първия сигнал, който именно е инкриминиран и е предмет на делото.

От жалбоподателя не са направени доказателствени искания, но за изясняване на фактите от въззивната инстанция е изискано Районен съд Асеновград да представи докладвани в съдебно заседание на 25.11.2022 година по НЧХД № 283 / 2022 година на Районен съд - Асеновград предоставени от „Районен център 112“ - Кърджали на Дирекция „Национална система 112“ към МВР справка и разпечатки на графични файлове (снимки на електронни картони) за регистрирани на 23.04.2022 година на спешен телефонен номер 112 обаждания от В. У. и Е. К. , както и препис от съдебния протокол от 25.11.2022 година по наказателното дело от частен характер.

Срещу подадената въззивна частна жалба липсва становище от насрещната страна.

В проведеното пред въззивния съд заседание адвокат С. Ч. поддържа жалбата си. Моли с оглед представените изискани служебно от Окръжния съд доказателства да бъде прието, че първоинстанционният съд неправилно е 2 решил, че производството трябва да бъде прекратено, тъй като доверителят му бил възприел определено твърдение на подсъдимия, което според съда означавало, че шестмесечният срок е „изтърван“. Повереникът намира съображенията си за правилни, потвърдени и от писмената разпечатка, в която изрично е записано от оператора, че обадилото се лице – подсъдимият У., съобщава, че извършителят на противообщественото деяние, за което се обажда, е лежал в затвора. По изложеното моли да бъде уважена подадената жалба и да бъде отменено обжалваното определение.

Жалбоподателят частен тъжител Е. К., редовно призован, не се явява за лично упражняване правото си на защита.

Защитникът на подсъдимия адвокат К. А. Т. от Адвокатска колегия Пловдив моли частната въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Намира определението на първоинстанционния съд за законосъобразно, обосновано и правилно. Според защитника ясно се установява от протокола, че при второто обаждане, инициирано от частния тъжител К., У. се обръща към него с думите: „Кажи, че си лежал в затвора“, което е обръщение лично към него в момента, в който той говори с оператора на телефон 112, и К. чува и възприема правилно отправеното му изречение, защото репликира с думите: „Аз съм лежал в затвора“. Счита, че изречението в първото инициирано от У. обаждане: „Има присъда, лежал е в затвора“, и при второто извършено от К. обаждане, в който изречението е: „Кажи, че си лежал в затвора“, са еднакви по смисъл и доводите на първоинстанционния съд са правилни. Моли да бъде потвърдено атакуваното определение и претендира присъждане на разноски.

Подсъдимият В. У. се присъединява към защитника си; при последна дума моли да бъде потвърден актът на първата инстанция.

След анализ на материалите, включително приобщените от въззивната инстанция, доводите на страните и служебна проверка на първоинстанционният съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК Съдът намира частната въззивна жалба за процесуално допустима – подадена в срок от легитимирано лице, а разгледана по същество – и за основателна.

За да счете, че е налице прекратителното основание по чл. 24 ал. 5 т. 2 от НПК, защото шестмесечния срок от узнаване на престъплението е изтекъл на 3

23.10.2022 година и тъжбата е просрочена (същата е депозирана на 17.03.2023 година) първоинстанционният съд приема, че по повод същия инцидент на 23.04.2022 година са проведени няколко телефонни разговора, единият от които иницииран от частния тъжител Е. Д. К., на който присъства подсъдимият В. М. У.. При този разговор подсъдимият разпространява същите клеветнически твърдения, идентични по същественото си съдържание, като подканва частния тъжител да потвърди „Кажи, бе, че си бил в затвора“, което по своето съдържание е твърдение в същия смисъл, в който е първоначалното твърдение, че има присъда и че е бил в затвора. Тези два израза според Районния съд са извършени в една и съща фактическа обстановка, при една и съща логически последователна ситуация и по отношение на едно и също лице и на практика представляват едно престъпление. Първата инстанция дори излага становище, че при по-широко тълкуване – ако се приеме, че двете са извършени през непродължителен период от време и са отделни деяния – те пак съставляват от материалноправна гледна точка продължавано престъпление, което според правната теория е едно единствено престъпление.

Настоящият въззивен състав не споделя доводите на Районния съд за неспазен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.

На инкриминираната дата – 23.04.2022 година, заради инцидент в град Асеновград, област Пловдив, на улица „Б.“ № * (административен адрес и за тъжителя, и за подсъдимия) с оператор на спешен номер 112 са проведени пет телефонни разговора: в 13:42:55 часа, в 14:48:48 часа и в 14:49:58 часа, инициирани от В. У. , както в 15:01:30 часа и в 15:47:30 часа, инициирани от Е. К..

В първия от тези разговори в 13:42 часа У. съобщава на оператора на ЕЕН 112 за инцидент между родителите му и съседите от третия етаж, като тогава изрича: „Той се казва Е. К.. Има присъда и е бил в затвора“, след което се представя с името си. От описаните в протокола от съдебното заседание по НЧХД № 283 / 2022 година обаждания може да се констатира, че към момента на този първи разговор, както при последващите позвънявания към ЕЕН 112 от страна на подсъдимия – в 14:48 часа и в 14:49 часа, той не е на мястото на инцидента, а пътува натам. Към тези моменти между него и тъжителя няма личен контакт. За това, че е осъществен такъв контакт и дори 4 съприкосновение между двамата, може да се прави извод от обажданията от страна на Е. К. на ЕЕН 112 в 15:01 часа и в 15:47 часа. При първия от тези разговори, след като тъжителят се представя, подсъдимият (чието авторство не се отрича) му казва: „Кажи, че си лежал в затвора, бе“, на което К. отвръща: „Аз съм лежал в затвора. Тук има психично болни хора“.

От думите на пострадалия в отговор на подканването да каже, че е лежал в затвора няма как да бъде установено дали той изразява учудване, възмущение или друго чувство с оглед на веднага заявеното след това за присъстващи на място психично болни хора, доколкото фактите за събитията се установяват само от протоколираните записи (дискът с обажданията е приложен по друго дело) и не може да се чуе интонацията на Е. К., за да се правят изводи за отношението му към изреченото към него. Това обстоятелство, обаче, е без значение във връзка с предмета по настоящото производство.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК съдържа изискванията към съдържанието на тъжбата като процесуален документ, годен да послужи за иницииране на наказателно производство от частен характер – да е писмена, да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението – фактическите данни, на които се основава обвинението, в това число моментът на извършване на деянието и кога частният тъжител узнава за извършването му, ако те са различни, както и други фактически данни, въз основа които може да се преценява допустимостта на тъжбата.

Видно от съдържанието на Тъжба вх. 3828 / 17.03.2023 година по описа на Районен съд - Асеновград, повдигнатото обвинение е за клеветнически твърдения (правилно квалифициран от първата инстанция като престъпление п о чл. 147, ал. 1 от НК), обективирани в израза „Той се казва Е. К.. Има присъда и е бил в затвора“ – думи, изречени от В. У. на 23.04.2022 година в момент, в който провежда телефонен разговор на ЕЕН 112 и за които думи пострадалият узнава след 25.11.2022 година, защото към момента на изговарянето им той не е до подсъдимия.

На същата инкриминирана дата – 23.04.2022 година, но вече при провеждане на разговор на същия телефон от пострадалия, подсъдимият му заявява: „Кажи, че си лежал в затвора, бе“, които думи Е. К. чува и им 5 отговаря, тъй като е до изказващия ги.

Факт е, че двата израза разкриват конкретни обстоятелства за определени сходни събития, станали известни на поне едно трето лице – операторът на спешния телефонен номер, като е въпрос по същество дали заявленията са неверни и позорни от гледна точка общоприетите морални разбирания, предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото, както и дали по същността си не представляват оценъчни твърдения.

В случая важен е разграничителният момент между двете деяния и кога те стават известни на пострадалия, а времето на произнасянето на думите от В. У. е различно, макар и на една и съща дата, – в 13:42 часа, когато казва, че Е. К. има присъда и е бил в затвора при лично обаждане на спешния телефон, и в 15:01 часа, когато кара пострадалия, докато той говори по телефона, да признае, че е лежал в затвора.

Практиката е недвусмислена, че и с двата документа, с които се повдига обвинение (държавно с обвинителния акт и частно с тъжбата), се очертават фактическите и правните рамки на това обвинение, обвързващи произнасянето на съда по въпросите има ли осъществено съставомерно деяние и ако има, виновно ли е извършено от лицето, сочено за извършител.

Но за второто твърдение изобщо няма повдигнато обвинение. От друга страна, факт е, че в 15:01 часа Е. К. чува В. У. да го подканя да каже, че е лежал в затвора. Само че в този момент пострадалият няма как да знае, а дори и да предполага за по-ранното обаждане в 13:42 часа, когато подсъдимият заявява налична за К. присъда и престой в затвора, тъй като той не е там тогава. Или изречените по-късно сходни думи за пребиваване в затвора, макар и като подкана от В. У. към Е. К., а не като твърдение пред трето лице, не могат да „санират“ в полза на дееца предоставения от законодателя 6месечен срок от узнаване на деянието, в който пострадалият следва да предприеме действия по частен наказателно-правен за защита на правата си.