Решение № 94 от 09.05.2023, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Харманли, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20225630100871 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД с обективно кумулативно съединени искове предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземания против А. Г. А. за следните суми: 1) на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 69,57 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****; 2) на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 151,55 лева, представляваща неустойки по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****, а именно три месечни абонаментни такси в размер на 77,46 лева и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната такава в размер на 74,09 лева; 3) на основание чл. 345 от ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 167,63 лева, представляваща неизплатени вноски по договор за лизинг от 25.01.2019г.; 4) на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 17,59 лева, представляваща неустойки по договор за лизинг от 25.01.2019г.; 5) на основание чл. 345 от ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 393,61 лева, представляваща неизплатени вноски по договор за лизинг от 24.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. За претендираните суми е издадена заповед № 149 от 18.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 241 по описа за 2022г. на Районен съд – Харманли.

Ищецът твърди, че на 25.01.2019г. между него и ответникът било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359**** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30,99 с допълнителни 6000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 69,57 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.02.2020г. - 04.04.2020г. В резултат на неизпълнението и съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението, ищецът начислил неустойка в размер на 77,46 лв., която не надвишавала три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № 7305448441/05.06.2020г.

1

На същата дата - 25.01.2019г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +359****, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Grey за обща лизингова цена в размер на 404,57 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 17,59 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 185,22 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2020г. - 04.06.2020г., а именно: 17,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.02.2020г. - 04.03.2020г., начислена във фактура № 7301342909/05.03.2020г.;17,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.03.2020г. - 04.04.2020г., начислена във фактура № 7302809408/05.04.2020г.;9,32 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми, дължима за отчетен период 05.04.2020г.-04.05.2020г., начислена във фактура № 7304045686/05.05.2020г.; 140,72 лв. - сбор от 7 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 05.05.2020г. - 04.06.2020г., начислени във фактура №7305448441/05.06.2020г.

В резултат на неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер +359****, ответникът дължал сума в размер на 74,09 лв., начислена във фактура № 7305448441/05.06.2020г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.

По отношение на посочените задължения за лизингови вноски била налице обща изискуемост поради изтичане срока на договора за лизинг. Към датата на подаване на исковата молба и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не било върнато на ищеца.

Ищецът твърди, че на 24.12.2019г. и по повод договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от същата дата, мобилният оператор, като лизингодател, сключил ответника - лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка ALCATEL ЗХ 2019 Black+Thomson 43 SmartTV за обща лизингова цена в размер на 689,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 29,99 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 393,61 лв., представляваща остатък от начислени накуп лизингови вноски, поради неплащане на предходните такива за отчетен период 10.05.2020г, - 09.06.2020г., след приспадане на частично плащане и начислени във фактура №7305612877/10.06.2020г.

По отношение на посочените задължения за лизингови вноски била налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг. Към датата на подаване на исковата молба и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не било върнато на ищеца.

Ищецът претендира сума в размер на 393,61лв., поради извършено частично плащане в размер на 385,17лв., което погасявало изцяло задълженията за неустойка и за сума за устройство, както и частично погасявало задължението за лизингови вноски до претендирания размер от 393,61 лв.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е издадена заповед № 149 от 18.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 241 по описа за 2022г. на Районен съд – Харманли.

Претендират се направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Не се явява и упълномощеният 2 процесуален представител. Депозирана е молба, с която исковите претенции се поддържат и се моли за постановяване на решение, с което същите да бъдат уважени. Ведно с молбата е депозиран списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба oт назначения на ответника особен представител. Предявените искове се считат за допустими, но за неоснователни. Оспорват се по основание и размер.

С тези мотиви моли за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ответника не се явява, представлява се от назначения особен представител. В пледоарията си особеният представител счита, че исковете са доказани по основание и размер и счита, че следва да бъдат уважени.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Съдът е разпоредил да се укаже на заявителя да предяви иск в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е посочил последиците от неизпълнение на задължението. Разпореждането на съда е изпратено на заявителя на 20.09.2022г., следователно последният ден от срока за подаване на възражение е бил 20.10.2022г.

Настоящата искова молба е с вх. рег. № 7509 от 06.10.2022г., но същата е подадена по пощата на 04.10.2022г., видно от пощенското клеймо на пощенския плик. Същевременно препис от исковата молба е представен с нарочна молба с вх. рег. № 7510 от 06.10.2022г. по ч.гр.д. № 241 по описа за 2022г. на РС-Харманли.

Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.

За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/ - валидното възникване на твърдените облигационни правоотношения, изпълнението на задълженията по сключените договори, приемането на изпълнението, изискуемостта и размера на претендираните вземания за главница, както и, че страните са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя, прекратяване на договорите, изискуемостта и размера на неустойките.

По отношение на претендираните вземания за доставени далекосъобщителни услуги:

От представеното по делото допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359986314421 от 25.01.2019г. между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил за срок от 24 месеца, тоест до 25.01.2019г. да предоставя мобилни услуги по избрания абонаментен план „Тотал 30.99 с допълнителни 6000МВ“, а ответникът се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лева.

Наличието на облигационни отношения между страните се установява и от подписаната от ответника декларация-съгласие от 25.01.2019г. и приложение – ценова листа 3 за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 25.01.2019г.

Сключеният между страните договор за предоставяне на мобилни услуги има характерът на едностранна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като е сключен от търговец и е свързан с упражняваното от него занятие. Следователно приложими са рапоредбите на търговския закон. Съгласно чл. 298 от ТЗ търговецът може да установи отнапред общите условия за сключваните от него сделки, като те стават задължителни за другата страна, когато тя писмено е заявила, че ги приема. В сключения между страните договор за мобилни услуги от 25.01.2019г. изрично е посочено, че общите условия за взаимоотношения с потребителите са неразделна част от него след приемането им, както и условията на ищеца за сключване на договори от разстояние, в случай че са приложими. Представена е декларация-съгласие от 25.01.2019г., подписана от ответника, съгласно която е получил подписан от ищеца екземпляр от общите условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съглА. е с тях и се е задължил да ги спазва. Ответникът е декларирал, че е получил и информацията по чл.

4, ал. 1 от ЗПП.

Следователно по делото се установява, че ищецът е поел задължението да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги, при условията уговорени в договора, приложенията към него и общите условия, а ответникът се е задължил да заплаща дължими абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, съобразно клаузите им.

Ищецът претендира вземания, отразени в процесните фактури, които включват незаплатени абонаментни такси и допълнителни мобилни услуги извън абонамента.