Решение № 1316 от 07.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА

Административно наказателно дело № 20251110203793 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Подадена е жалба от И. Г. И., ЕГН ********** - законен представител на „************“, ЕИК 204981467, против електронен фиш серия К № 9211651, издаден от СДВР. Със същия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, като липса ясна индивидуализация кой е санкционираният субект.

В законоустановения 14-дневен срок е подадена жалба срещу електронния фиш от И.

Г. И., чрез адв. М.. В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен. Релевирани са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са аргументи, че от съдържанието му не може по ясен и категоричен начин да се определи адресатът на издадения електронен фиш, тъй като е следвало по недвусмислен начин да се посочи, че се ангажира отговорността на представляващото дружеството – собственик на МПС физическо лице, а не на самото юридическо лице, съобразно със законодателната уредба. Сочи се, че не е ясно посочен собственикът на моторното превозно средство. Навеждат се и други твърдения, че техническото средство, с което е било заснето нарушението, не е било технически годно. Моли се електронният фиш да бъде отменен. Претендират се раноски.

В съдебното заседание жалбоподателят депозира молба – становище, чрез пълномощник адв. М.. С нея поддържа жалбата, моли да се отмени електронния фиш, излага доводи по същество, претендира разноски. Сочи, че по делото е приложен редактиран електронен фиш, различаващ се от връчения на жалбоподателя, който е приложен с жалбата и в която не са ясно посочени данни относно субекта, чиято отговорност е ангажирана.

1

Представя договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки от въззиваемата страна, чрез юрк. Пашунов. Моли електронния фиш да бъде потвърден и претендира юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 10.05.2024 г. в 13:30 ч. в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ 326, с посока от „Околовръстен път“ към ул. „П. Герман“, е управляван лек автомобил „Тойота Секвоя“, с рег. № ********** Същият е засечен да се движи със скорост от 82 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 % е приета за установена скорост 79 км/ч, при максимално допустима скорост от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26 за населено място, като по този начин констатираното превишение на позволената скорост е 29 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство вид “ARH CAM S1” , сер. № 11743ee. От извършена справка за собственост на автомобила се установява, че собственици на автомобила са „************“, ЕИК 204981467, и Мартин Любомиров Цачев.

Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена съобразно всички събрани по делото писмени доказателства, а именно: снимков материал (в т.ч. на процесното превозно средство и на АТСС, с което същото е заснето), справка за собственост на МПС, заповед на МВР, протокол от метрологична проверка, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за използване на АТСС, справка разпечатка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет, справка за нарушител/водач и разписки за връчване на ЕФ, сертификат за успешно завършен курс на обучение на служителя на СДВР. Съдът кредитира представените доказателства, доколкото не констатира противоречия и несъответствия между същите.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган - СДВР.

Съгласно §. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН ЕФ представлява електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на данни, получени от автоматизирано техническо средство, следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като негов издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да съдържа означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която е извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези на административния орган.

Електронният фиш обаче не съдържа всички останали изискуеми реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано 2 превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане. Относно мястото на нарушението ясно и недвусмислено е посочено конкретното място, където е била установена скоростта на автомобила. Посочен е и номерът на използваното АТТС, приложен е протокол за използването му, данните от който подкрепят посочените в електронния фиш констатации, приложени са документи за премината метрологична проверка и за одобрен тип средство. Цифровата квалификация съответства на словесното описание на нарушението.

От приложената по делото справка за собственост на автомобила се установява, че жалбоподателят не е собственик на автомобила. Установява се, че един от собствениците е юридическо лице, представлявано от жалбоподателя. От съдържанието на електронния фиш не става ясно по недвусмислен и категоричен начин кое точно лице – физическо или юридическо, е собственик на автомобила и отговорността на кое лице – физическо или юридическо, е ангажирана. В бланката срещу „собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател“ е вписано „И. Г. И. – законен представител на фирма „************“, а под полето за собственик са вписани ЕИК и ЕГН. Нещо повече – с жалбата е представен препис от електронен фиш със същия номер, който се твърди, че е бил връчен на жалбоподателя и в който останалото съдържание е идентично с това на приложения по делото, но срещу „собственик, на когото е регистрирано МПС/ ползвател“ е вписано единствено „************“, като са посочени адрес и ЕИК, без да фигурират каквито и да било данни за жалбоподателя И. Г. И. и качеството му на законен представител на фирма „Протос Рент“ ЕООД.

Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на когото е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Налице е неотстранима неяснота относно санкционирания субект, доколкото в електронния фиш не е посочено по ясен и недвусмислен начин лицето, чиято отговорност е ангажирана и на какво основание. В санкционната част също не е индивидуализиран субектът, на когото се налага административната санкция, като начинът на словесно структуриране и използвано обръщение създава впечатление, че санкциониран е представляващият дружеството. Съобразно наложеното наказание и законодателната уредба по тълкувателен път може да се изведе, че санкциониран е представителят на юридическото лице, собственик на МПС, посредством налагането на административно наказание „глоба“, каквото по закон е предвидено да се налага на физическите лица. Индивидуализирането чрез тълкуване на нарушителя обаче е недопустимо, тъй като извършването на деянието, данни за собственика на МПС и за санкционирания субект следва да бъдат посочени и установени по несъмнен начин. Липсата на изрично, ясно и недвусмислено посочване на собственика на МПС и на лицето, на което се налага административно наказание, не позволява да се извърши преценка относно законосъобразността на електронния фиш, затруднява правото на защита на жалбоподателя, а също така и препятства процеса на изпълнение на наложеното наказание.

С оглед липсата на задължителен реквизит в съдържанието на електронния фиш 3

(липса на ясно посочване кой е собственик на автомобила и надлежно посочване на санкционирания субект), електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е заплатил при подписването му адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева, като от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя върху стойността на наложената имуществена санкция, като при интерес до 1000 лв. възнаграждението е равно на 400 лв. Предвид обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение не превишава минимално дължимото такова, съдът прецени, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и същото следва да бъде присъдено в пълен размер от 400 лева в полза на дружеството-жалбоподател и в тежест на СДВР.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 9211651, издаден от СДВР, с който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал.

4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати в полза на И. Г. И., ЕГН ********** - законен представител на „************“, ЕИК 204981467, сумата в размер на 400 (четиристотин) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1 АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4