Решение № 167 от 22.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100500155 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба входящ № 96065/20.12.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от И. Р. С., чрез процесуалния му представител адв. З.

П., срещу Решение № 3953/05.12.2023 г., постановено по гр. д. № 6220/2023 г. по описа на РС-Варна, 50-ти състав, с което съдът е: задължил И. Р. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Д. Р., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; осъдил И. Р. С. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН; осъдил И. Р. С. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата в общ размер на 175 лева, представляваща държавна такса в размер на 25 лева и 150 лв. възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и е осъдил И. Р. С. да заплати на С. Д. Р. сумата в размер на 1000 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.

11, ал. 2 от ЗЗДН.

Въззивникът-И. С. счита, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е осъществявал актове на домашно насилие спрямо С. Р.. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго решение, с което исковата молба против него да 1 бъде отхвърлена.

В тридневния срок, по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Д. Р., чрез процесуалния й представител адв. Б. Б. от АК -Варна, с който се моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание И. С., чрез процесуалния си представител адв. З. П., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В открито съдебно заседание С. Д. Р., чрез процесуалния си представител - адв. Б. Б., поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Претендират се разноски по делото.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производството е образувано по молба на С. Д.

Р., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие, извършено от И. Р. С.,

В молбата се излага, че С. Р. е била във фактическо съпружеско съжителство с И. С. в продължение на 16 години до 2018 г., след което двамата са се разделили. От съвместното си съжителство имат едно дете. С. Р. твърди, че след раздялата им, И. С. започнал да упражнява психически тормоз, чрез социалните мрежи, спрямо нея. Отправял й е заплахи и закани чрез съобщения по телефона. С. Р. заявява, че на 05.05.2023 г. в 11:04 часа, от личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук", И. С. е изпратил на М.Г.

/неин колега/, нейни голи снимки и съобщение с текст: „Курва от Варна" и посочен нейния телефонен номер „***********", и уточнение „разкрепостената С.". С. Р. твърди, че на същия ден - 05.05.2023 г., И. С. е предоставил нейния телефон номер, с текст, че е проститутка и предоставя платени услуги, в резултат, на което е получила обаждане от телефонен номер ***********, от момче, представило се, че е от град Б., което заявило, че се обажда във връзка с обявата за проститутка и посочило, че има номера на молителката от И. С., който му е изпратил снимки и казал, че предлага такива услуги.

С. Р. моли да й бъде предоставена защита, включително незабавна такава, с която съдът да задължи И. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да му забрани да приближава нея и жилището й в град Варна на по-малко от 50 метра.

В открито съдебно заседание С. Р., чрез процесуалния си представител, поддържа искането за защита и моли за постановяване на посочените в молбата мерки.

В открито съдебно заседание И. С., чрез процесуалния си представител оспорва твърденията за извършено от него домашно насилие и моли за отхвърляне на молбата.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че са разделени и не живеят заедно. От удостоверение за раждане № ********** се установява, че С. Р. и И. С. имат общо дете – Т. И.ва Р.а, родена на ********* г. в град Варна.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от С. Р., в 2 която същата декларира, че И. С. е осъществил спрямо нея домашно насилие, с твърдения идентични на описаните в молбата. Също така твърди, че това не е първият и единствен случай, в който И. С. е упражнявал домашно насилие спрямо нея.

От постъпило по делото писмо от 05.06.2023 г. от Първо РУ на ОД на МВР – Варна, се установява, че има подадена жалба от С. Р. срещу И. С., за закани и заплахи от 28.04.2023 г. Материалите по преписката, по жалбата са били изпратени на РП-Варна на 15.05.2023 г.

От постъпило по делото писмо от 05.09.2023 г. от РП-Варна, става видно, че преписката по подадената от С. Р. срещу И. С. жалба е прекратена с постановление от 18.05.2023 г., като е отказано да бъде образувано досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление от общ характер.

От заключението на извършената компютърно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от независимо вещо лице, притежаващо специални знания, се установява, че приложените по делото снимки са изпратени от И. С. на М.Г., след което същите са били препратени от М.Г. на С. Р.. Представения на електронен носител снимков материал отразява вярно получената информация.

От показанията на разпитания по делото свидетел Т.И.И. /съпруг на С.

Р./, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като обективни, последователни, еднопосочни, непротиворечиви и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че С. Р. и И. С. са във влошени отношения след раздялата им и имат спор по отношение на издръжката на детето им. Свидетелят разказва, че на процесната дата 05.05.2023 г. С. Р. е получила съобщения от неин колега – М.Г., чрез личен чат, по интернет приложение „месинджър“, със съдържание нейни голи снимки, които той й споделил, че ги е получил от И. С..

Свидетелят е видял лично въпросните снимки от телефона на С. Р..

Свидетелят заявява, че, когато С. Р. получила съобщението с горното съдържание, била бременна и много се разстроила. Свидетелят е присъства лично по време на телефонните обаждания, на 05.05.2023 г. при които са търсели С. Р., във връзка с обява, че е проститутка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН – домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но в практиката, като такива се окачествяват всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат: вербално насилие /крещене, обиждане/, унижение, предизвикване на страх, изолация.

Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

Следва да се направи разграничение между психическо и емоционално 3 насилие. Психическото насилие представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, с които могат да бъдат накърнени физическата или психологическа цялост на индивида.

При осъществяването на психическо насилие от едно лице спрямо друго, се предизвиква попадането на жертвата в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да намали самочувствието на жертвата, до орони нейното достойнство, добро име.

При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, което води до чувство на страх, на малоценност, на вина, чрез интензивно обидно и унизително отношение.

Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани.

Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.

В настоящия случай, следва да се съпоставят описаните в молбата действия на И. С. с легалната дефиниция по чл. 2 от ЗЗДН, за да се прецени, дали същите могат да се квалифицират като "домашно насилие". В случая твърдените действия не представляват физическо насилие, при което лицето е подложено на побой, телесни повреди, нечовешко и унизително отношение, причиняващи му физическа болка и страдание.

Настоящата съдебна инстанция счита, че И. С. на 05.05.2023 г. в 11:04 часа от личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук" е изпратил на М.Г.

/колега на С. Р./, нейни голи снимки и съобщение с текст: „Курва от Варна" и посочен нейния телефонен номер „***********", и уточнение „разкрепостената С.". Това се установява от заключението на извършената компютърно-техническа експертиза, от показанията на разпитания по делото свидетел Т.И.И. и от заявеното от С. Р. в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена сила. Обстоятелството, че И. С. на 05.05.2023 г., е предоставил телефонния номер на С. Р., с пояснение, че е проститутка и предоставя платени услуги, в резултат, на което тя е получила обаждане от тел. ***********, от момче, представило се, че е от град Б., което заявило, че се обажда във връзка с обявата за проститутка и посочило, че има номера на молителката от И. С., който изпратил снимки и казал, че предлага такива услуги, се установява заявеното от С. Р. в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена сила и от показанията на разпитания по делото свидетел – Т.И..

Съдът счита, че посочените действия представляват актове на психическо и емоционално насилие, по отношение на молителката. Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат – негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма, за окачествяване на действията като психическо или емоционално насилие.

4

Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. В настоящия случай действията на И. С. са въздействали по негативен начин върху психиката на С. Р., това се установява от показанията на Т.И. - когато С. Р. получила съобщението, била бременна и много се разстроила.