Решение № 260045 от 22.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 88/2020
- Вид
- Решение № 260045
- Подписан
- 22.03.2021
- В сила
- 16.12.2022
- Състав
- БОРИСЛАВ АЛЕКСАНДРОВ ИЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.19а · Административнопроцесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.81, ал.2, т.2 · Закон за здравето
- чл. 52 · Конституция на Република България
- чл.52, ал.1 · Конституция на Република България
Р Е Ш
Е Н И Е №260045
22.03.2021 г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, търговски състав, на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Илиев Секретар:
Галя Младенова
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия
Б.Илиев т.д.№ 88 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по исковата молба на УМБАЛ „Пълмед“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, Ул. „Перущица" №1А, представлявано от управителя д-р Й.Л.П. против Национална здравноосигурителна каса, ЕИК121858220, със седалище и адрес на управление, гр. София, ул. „Кричим“ №1.
В исковата молба и направените към нея уточнения ищеца излага следните обстоятелства :Между ищеца, като изпълнител и ответника, като възложител, бил сключен Договор за оказване на болнична помощ по КП с № 13/РД-29-422 от 01.06.2017 г., който носел белезите на административен договор по чл.19а от АПК по силата на който ищецът се задължил да оказва болнична медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки (КП) срещу заплащане. Договорът от 2017г. бил изменен и допълнен с множество допълнителни споразумения,които прилагат към настоящата искова молба.Твърди се също,че страните сключили и Договор за оказване на болнична помощ КП№13/РД-29-422 от 29.05.2018г. който също носи белезите на административен договор по чл.19а от АПК.В изпълнение на задълженията си по договора за оказване на болнична помощ от 2017г. УМБАЛ „Пълмед“ ООД –клон Медицинска структура Здраве ООД извършило медицински дейности,в прериода от м.април 2017г. до м.декември 2017г.- включително . Голямата част от извършените медицински дейности са останали незаплатени Произходът на тези задължения е посоччен в нарочна таблица. За тази извършена дейност има изпратени писма между двете страни: Твърди се,че сумата на общото задължение на НЗОК към УМБЛЛ „Пълмед“ ООД - клон Медицинска структура Здраве ООД за периода от месец април 2017 до месен ноември 2017г. включително към настоящия момент възлиза на 322 597.00 лева. При така установените между страните правоотношения за посочените по-горе фактури УМБЛЛ „Пълмед“ ООД - клон Медицинска структура Здраве ООД е получило от НЗОК справки за дейности, които ме следва да фактурира на НЗОК, защото общата стойност на медицинските дейности за съответния месец надхвърля установения лимит.
Измененията на договора, породили действието си по силата на допълнително споразумение, които не позволяват да бъдаг фактурирани извьршените медицински дейности над установения лимит, противоречат на закона, поради което са нищожни, въвеждането на лимити за заплащане на медицинските дейности не се основава на закона и противоречи на Конституцията и на добрите нрави. В изпълнение на задълженията си по Договор за оказване на болнична помощ по КП №13/РД
- 29 - 422 от 29.05.2018г., УМБЛЛ „Пьлмел“ООД - клон Медицинска структура Здраве ООД е извършило медицински дейности, в периода от месеците април и май 2018 г. включително. Голямата част от извършените медицински дейности са останали незаплатенн Произходът на тези задължения е посочен в нарочна таблица. За тази извършена дейност има изпратени писма между двете страни. По силата на сключените помежду им Договор и допълнителни споразумение, НЗОК се задължава да заплаща дейностите по оказване на болнична медицинска помощ по договорени цени за отделните клинични пътеки, като се определя стойността на посочените дейности съобразно правила, приети на основание Закона за бюджета на НЗОК. На основание правомощията на НЗОК да определя обши месечни стойности и обеми на медицинската дейност по договора, са сключени допълнителни споразумения, с кои го е налице изменение на определените стойност на медицинските дейности. Последните не са резултат от договаряне между страните, а са едностранно определени от НЗОК.Счита, че осъществената болнична помощ, следва да бъде заплатена в изпълнения обем, като съображенията им за това са следните: При сключен договор между лечебното заведение и ПЗОК, последната дължи заплащане на всички дейности по уговорените клинични пътеки и дейности, в рамките на лимитите за тях. Тези разпоредби били в противоречие с духа и целта на ЗЗО, респективно с основните разпоредби на сключения между страните договор.
Заложените в договора клаузи за лимит на извършената дейност са нищожни като противоречащи на чл.35 от ЗЗО, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и като такива не произвеждат действие. Нещо повече - в договорите не била предвидена възможност, след изчерпване па предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности.
Напротив, в договора изрично е въведено изискване лечебното заведение, в качеството му на изпълнител постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравноосигуренпте лица, да разполага по всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти, да осигурява непрекъснато 24 часово изпълнение иа лечебната дейност . Извършената от лечебното заведение болнична медицинска помощ е в изпълнение на задълженията им по договора, като същото се явява изправна сграна по договора п следва да бъде възмездено за извършената престация, предмет на настоящата искова претенция. Липсвало както законово, така и договорно основание ла се отказва предоставяне на болнична помощ на здравноосигуренпте лица, поради което няма и основание да се отказва запчащането на така предоставената помощ, напротив, доколкото тази болнична помощ се дължи с оглед статута на едно лице като здравно осигурено, съответното здравно заведение, оказало такава помощ, следва да получи заплащането й.Позовава се на разпоредбата на чл. 52, ал.1 от Конституцията на Република България съгласно която „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и ма безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Константна била практиката на Конституционния съд иа Република България относно разбирането за задълженията на държавата, съответно на държавните органи за гарантиране на публичното право „право на здраве" като цел на националната здравна подтика (така решение No 8/28.06.2016 г. по к.дело 9/2015 г.). Задължението на държавата по чл.4, ал.2 и чл.52, ал.З н 5 от Конституцията е съответно иа "правото на здраве" иа гражданите, уредено по специфичен начин в чл.52, ал.1 от Конституцията като право па здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ, и безплатно ползване на медицинско обслужване, при условия и по ред, определени със закон. Счита,че аконодателят може по целесъобразност при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети, доколкото не се нарушават- принципи н разпоредби на Основния закон. Твърди,че в чл. 2, ал. 1 от Закопа за здравното осигуряване регламентира, че задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен пзбор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса, като правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано но географски и/нли алмпмпсфашшш основалия (чл. -1 oт ЗЗО). Съгласно чл.5, т.5 от ЗЗО вр. чл. 4, ал.2 от ЗЗО, един от основните принципи, ма които се основава задължителното здравно осигуряване е равнопоставеност при ползването на медицинска помощ, включително и достъпьт до свободно избран изпълнител на медицинска дейност.
Именно от тези принципи се изхожда и при регламентацията на правото на българските граждани на достъпна медицинска помощ съгласно Закона за здравето - чл.81, ал.2, т.2 от Закона за здравето. Категорични са разпоредбите и на подзаконова регламентация. В чл. 19а от Наредбата за осъществяваме правото па достъп до медицинска помощ (ред. ДВ бр. 22/22.03.2016 г.) се сочи, че задължително здравноосигуреното лице има право да избере лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на съответната болнична помощ, на територията на цялата страна, като е недопустимо чрез административни механизми да бъдат ограничавани основни конституционно гарантирани права на гражданите, като чрез ограничаване на свободата на избор на здравиоосигурените лица да се обезпечава доста гьчпостта на обществения финансов ресурс.Считат ,че оглед гореизложеното, с цитираните по-горе и приложени към насгоящата искова молба за пореден път са поискали НЗОК да изпълни задължението си и да им заплати тази сума, но до настоящия момент това не се е случило,поради което твърдят , че от страна на ответника е налице неизпълнение на сключения между нас договор н гой ни дължи изпълнение на основание чл.79 от ЗЗД, както и обезщетение за забавата на това изпълнение, представляващо законната лихва по см.на чл.86 от ЗЗД, считано от датата на забавата до окончателното изпащане на дължимите суми ,като са посочени дати на забавата следва ,като мораторните лихви върху горните суми и периоди до датата на завеждане на ИМ, са изчислени с помощта на софтуера „Лихвен калкулатор на НЛП" и общият им размер е 66 847.05 лева.Считат, че им се дължи и законна лихва, считано от датага на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата по главницата — 345 924 лева. В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника ст.юрисконсулт В.Л.В същия излага съображения относно подсъдността на предявените искове,по допустимостта им и тяхната основателност. Не възразява по приемането на приложените писмени доказателства и по искането за допускане на ССч.Е ,възразява по искането за разпит на двама свидетели.Прави доказателствени искания за допускане на СМЕ.
Развити са подробни съображения за това, че НЗОК не дължи заплащане на претендираните суми предвид разпоредбите на Закона за бюджета на НЗОК Посочено е, че ответника заплатил на ищеца средствата, които са влизали в рамките на определения бюджет за процесния период съгласно приложение №2 към договора, но не е поемал задължение за заплащане на исковите суми. Твърди се, че в договора между страните, както и в относимите към казуса нормативни актове, липсвал предвиден ред, респ. задължение НЗОК да заплаща средства, отчетени в превишение на бюджета определен на ищеца или отчетени в нарушение на правилата разписани в чл. 20, ал.1, т.6, чл. 28, ал.2 и чл. 29, ал.1 във връзка с чл. 40, ал.6 от договора Оспорена е основателността и на акцесорния иск за мораторна в претендирания размер . В заключение се иска отхвърляне на претенциите. Сочат се доказателства В срока предоставен на ищеца по реда чл.372 от ГПК, същият е упражнил правото си да подаде допълнителна искова молба в който изразява становище относно твърденията на ответника, по допустимостта на иска и основателността на предявените искове , счита същите за неправилни.Твърди, че процесната дейност е извършената от ищеца за процесния период и отчетена по надлежния ред, по електронен път чрез изискуемите ежедневни отчети в ПИС системата на НЗОК, а също така и писмено.Твърди ,че за извършената медицинска дейност са издадени фактури, дебитни известия към тях, ведно със спецификации, съгласно задължението на ищеца по двата договора, които документи са представени на ответника, но последният е отказал плащане на стойността й.Подържа,че тези факти се установяват от представените с исковата молба фактури, дебитни известия към тях и спецификации, както и от многобройната кореспонденция между страните.
В срока предоставен на ответника по реда чл.373 от ГПК, същият е упражнил правото си да подаде допълнителен отговор на искова молба с който поддържа направените с отговора на исковата молба твърдения,,доказателствените искания и доводи за недопустимост и неоснователностна предявените искови претенции.Подробно обективира правни твърдения и доводи в писмен вид и излага подробни съображения.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Разпечатката съдържа 20 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33810192-5302-40a3-b2e5-47a96f4181c3