Определение № 989 от 16.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 989 гр. София, 16.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Д. Й. Н. като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Частно наказателно дело № 20231110202323 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Петко П. – повереник на пострадалата И. Т. - против Постановление на СРП от 24.12.2022г. (изведено в деловодството на СРП на 29.12.2022г. ), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 11344/2020г. по описа на СРТП-ОР при СДВР; пр. пр. № /2020г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

В жалбата се твърди, че изводът на прокурора, че възможността на обвиняемия да предотврати евентуално ПТП със засеклия го автомобил чрез рязко спиране като единствено възможен начин, осъществен от водача, не почИ. на събраните по делото доказателства. На експертите не бил задаван въпрос по какъв начин твърдяната опасност е можела да бъде избегната. Видно било, че водачът едновременно е предприел, както спиране, така и спасителна маневра /навил леко на дясно волана/. В жалбата се сочи, че според вещите лица именно начинът на спиране на водача /със закъснение по-малко от комфортабилното/ е причината за настъпилото ПТП. Твърди се, че не е изследван въпросът дали опасността е можела да се избегне и при предприетото спиране с по-голямо закъснение, както и само със спасителна маневра. Не била поставена задача на автотехническата експертиза относно механизма на твърдяното засичане, кога автомобилът е бил видим за водача на автобуса, на какво разстояние от автобуса автомобилът се е пристроил в неговата лента и пр. В жалбата се сочи, че институтът на крайната необходимост изисква деецът да не е могъл да действа по друг начин, т.е. не е достатъчно обвиняемият да е бил мотивиран в деятелността си само от необходимостта да спаси лично благо на другиго /здравето и живота на пътниците/, а и защитата на това благо да не е могла да се реализира по друг начин, а в случая това не било установено дали е така. Определят се като предположения съжденията на прокурора относно вредите, които не са настъпили от предотвратеното ПТП. На следващо место в жалбата се твърди, че житейски трудно би се обяснила силата на удара на тялото на 1 пострадалата в предното стъкло при скорост на автомобила 20 км/час. Прокурорът бил неглижирал показанията на свидетел, който не е видял засичащ автомобил, а е установил, че веднага след рязкото спиране автобусът е бил първо МПС на светофара при червен негов сигнал. Прави се извод, че независимо от наличието или не на „засичащ“ автомобил, автобусът е трябвало да спре на червения сигнал на светофара. Прави се извод, че водачът на автобуса не е възприел червения сигнал на светофара – доколкото непосредствено преди него се е движил с 20 км/час. Допуска се, че рязкото спиране е продиктувано от късното възприемане на червения сигнал на уредбата от страна на обвиняемия, тъй като автобусът е бил първо МПС на кръстовището. По-нататък в жалбата се твърди, че изводите на прокурора относно поведението на пострадалата се опровергават от нейните показания, според които в момента на удара И. Т. се е държала за една от облегалките в автобуса. С това се обяснявала и ротацията на тялото й малко преди удара с предното стъкло, тъй като тя го е ударила с гръб. С тези аргументи се пояснява нуждата от изготвяне на допълнителна експертиза и в жалбата се посочват конкретни седем въпроса, на които тя да даде отговор.

Иска се СРС да отмени Постановлението на прокурора и да върне делото на СРП с указания за пълно и всестранно изясняване на обективната истина.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите от жалбата, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

С Постановление на СРП от 26.11.2020г. (изведено в деловодството на СРП на 30.11.2020г.) е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 41406/2020г. по описа на СРП за това, че на 13.09.2020г. около 15:00 часа в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, в близост до двореца „Врана“, при управление на МПС – автобус на „К.е.“ ООД с рег. № РВ СК, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътничката И. Й. Т. с ЕГН : ********** - престъпление по чл.343, ал.1, б.

„Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

С Постановление за привличане на обвиняем от 03.02.2022г. С. Е. Ю. е привлечен като обвиняемо лице за това, че на 13.09.2020г. около 15:00 часа в гр. София, по пътното платно на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към ул.

„Околовръстен път“, в района на двореца „Враня“, при управление на МПС – автобус марка „Сетра“, модел „516 Джи Ти Хаш Д“ с рег. № РВ СК, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва : чл.132, т.2 от ЗДвП – „При превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване“, при което в резултат на спиране със спирачно закъснение по-високо от комфортабилното, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътника в автобуса И. Й. Т. с ЕГН : **********, изразяваща се в следните травматични увреждания : счупване на телата на 5-ти и 6-ти шийни прешлени, реализирало медико-биологичния признак трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движенията на шията - престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

В рамките на досъдебното производство обв. Ю. е дал обяснения. Освен това са разпитани като свидетели лицата Г. Т. Г., И. Й. Т., С. В. Й., Л. В. Т. и С. С. Б. – А. Изготвени 2 са съдебно-медицинска, автотехническа, видео-техническа и допълнителна автотехническа експертизи. Събрани са и множество писмени доказателства : Епикриза № 670 от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, Епикриза от ВМА, Клиника по неврохирургия, писмо от Дирекция „Национална система 112“ с приложен диск, техническа спецификация на превозното средство, свидетелство за регистрация на МПС – част I, Удостоверение за техническа изправност на ППС, контролен талон № 9787184 и свидетелство за управление на МПС на С. Е. Ю.

При така събраните доказателства прокуратурата е приела, че деянието е несъставомерно от обектИ. и субективна страна, тъй като следва да намери приложение нормата на чл.13, ал.1 от НК. Поради това с Постановление на СРП от 24.12.2022г. (изведено в деловодството на СРП на 29.12.2022г.) е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 11344/2020г. по описа на СРТП-ОР при СДВР, водено срещу Стоянчо Емилов Юруков за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Именно този прокурорски акт е предмет на настоящия съдебен контрол.

Пострадала от престъплението, за което се води досъдебно производство № 11344/2020г. по описа на СРТП-ОР при СДВР; пр. пр. № 41406/2020г. по описа на СРП се явява И. Й. Т.. Като обвиняемо лице по досъдебното производство е привлечен С. Е.Ю.

Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство е получено от С. Е.Ю. /чрез неговата дъщеря/ на 10.01.2023г. (видно от известието за доставяне на л.132 от досъдебното производство) и от И. Т. на 06.02.2023г. (видно от известието за доставяне на л.133 от досъдебното производство).

И. Й. Т. чрез адв. П. (с пълномощно, приложено на лист 4 от досъдебното производство) подава жалба срещу Постановлението на СРП, с което се прекратяване на наказателното производство. Жалбата е входирана в СРП на 13.02.2023г. С писмо с вх. № 43695 от 16.02.2023г. жалбата на Т., ведно с цялото досъдебно производство, са изпратени от СРП на СРС и по повод на тази жалба на 17.02.2023г. е образувано настоящото НЧД № 2323/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

Жалбата на И. Й. Т. е подадена чрез упълномощен процесуален представител - адв. П. в срока по чл.243, ал.4 от НПК. Жалбоподателят се явява пострадало лице от престъплението по чл.343, ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, т.е. Т. е правно легитимирана да обжалва Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

Атакуваният прокурорски акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл.243, ал.5 от НПК пред СРС, който се явява местно и родово компетентен съд в случая. Поради това СРС – 10 състав приема, че е сезиран с процесуално допустима жалба и спорът следва да се разгледа по същество.

След собствен анализ на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания прокурорски акт, СРС установи, че по отношение на настъпилите телесни увреждания на И. Т. в хода на досъдебното производство са събрани достатъчни по обем и информативност доказателства, от които следва, че на 3 пострадалата е било причинено трайно затруднение в движенията на шията за срок от повече от 30 дни. В подкрепа на този извод са съдебно-медицинската експертиза, Епикриза № 670 от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София и Епикриза от ВМА, Клиника по неврохирургия.

Доколкото те са обективни и компетентно дадени от специалисти в съответната област, съдът им се доверя напълно. От събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания се установява времето, мястото, реализирането на ПТП, участниците в него и как е настъпил процесният удар. Относно механизма на настъпване на ПТП-то данни се съдържат и в автотехническата и допълнителната автотехническа експертизи. Времето, мястото и участниците в ПТП не са спорни обстоятелства. Спорно е дали за настъпилото телесно увреждане на св. Т. следва да носи отговорност водачът на автобуса, дали деянието му е обществено опасно, респ. дали за да предотврати настъпването на ПТП с друго превозно средство той е спрял рязко и е причинил телесна повреда на екскурзовода от автобуса.

От всички събрани до момента гласни доказателства се установява по безспорен начин, че Т. е политнала към предното челно стъкло на автобуса, ударила се е в него с гърба си и се е оплакала от болки в шията. Описаното от всички свидетели състояние на Т. след удара се подкрепя и от медицинските документи, приложени по делото. Поради това СРС дава вяра на тази част от думите на свидетелите Г., Т., Й., Т. и Б. – А. Същевременно, обаче, съдът установи противоречие между показанията на св. Т. /от една страна/, тези на св. Й. /от втора страна/ и думите на св. Т. /от трета страна/ по отношение на това дали екскурзоводът е бил с лице към предното стъкло, с гръб към него или странично /„с лявото си рамо към предното стъкло на автобуса“/. Нещо повече – неизяснена към момента е не само позицията на тялото на Т. непосредствено преди удара спрямо предното стъкло и посоката на движение на автобуса, в който са пътували всички разпитани свидетели, но и това дали Т. се е държала за нещо. Относно това обстоятелство показанията на свидетелите Г., Й. и Т. се явяват неинформативни, тъй като Г. казва, че вниманието му е било ангажирано с 6-годишната му внучка, а екскурзоводът е бил зад него /между втора и трета седалка/, а свидетелите Й. и Т. явно не са били разпитвани за това дали Т. се е държава за седалката непосредствено преди да полети към предния прозорец. Поради това показанията на тези трима свидетели се явяват за момента неинформативни относно коментираното тук обстоятелство.

Същевременно св. Т. твърди, че докато е била права в автобуса, е усетила, че той рязко спира, хванала се за дръжките на облегалките на седалките, но ги изпуснала и полетяла към предния прозорец на автобуса, а св. Б. – А. казва, че Т. е държала в двете си ръце списък с имената и местата за сядане в автобуса и предполага, че не се е държала. За да се проверят показанията на св. Т., както и за да се изясни дали тя се е държала или не за седалката преди да полети напред, респ. кога се е хванала за седалката спрямо момента на спиране на автобуса, следва да се проведат допълнителни разпити на свидетелите Й. и Т. относно това дали екскурзоводът е държал дръжките на седалката преди да полети към предното стъкло на автобуса или ръцете на Т. са били свободни. Освен това следва да се изясни чрез специални знания на вещи лица дали настъпването на телесни увреждания по тялото на св.