Решение № 5561 от 21.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7276/2025
- Вид
- Решение № 5561
- Подписан
- 21.08.2026
- Състав
- Галя Вълкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 5561 гр. София, 21.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100107276 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. С. Х. против „Юробанк България“ АД, с която са предявени следните искове:
- установителен иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за признаване за установено в отношенията между страните, че не съществува вземане на „Юробанк България“ АД срещу Г. С. Х. за главница в размер на 56362,43 швейцарски франка поради нищожност на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 36002/27.06.2008 г. и - осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 1 775,77 евро (3 473,11 лева) като платена по нищожен договор за кредит над получената сума по договора, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до датата на плащането.
Претендира съдебни разноски по делото.
Ищцата твърди, че на 27.06.2008 г. е сключила с „Юробанк България“ АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36002, по който банката се е задължила да й предостави кредитен лимит в швейцарски франкове, равностоен на 88 000 лева, а реално е била усвоена сума от 88 000 лева по сметка в лева след служебно превалутиране. Поддържа, че кредитът се погасява в швейцарски франкове по чл. 6, ал. 2 от договора, без в договора да е посочен размерът на кредита в швейцарски франкове и без изготвен и подписан погасителен план към момента на сключване на договора, като по 1 чл. 23, ал. 1 целият валутен риск от промяната на курса на швейцарския франк спрямо лева, както и увеличението на погасителните вноски, е възложен върху кредитополучателя. Твърди, че след 2008 г. курсът CHF/BGN се е повишил значително, банката е прилагала по-висок лихвен процент от уговорения и размерът на дълга и месечните вноски в левова равностойност се е увеличил драстично. Излага, че с влязло в сила решение по гр. д. № 17344/2019 г. на СРС, потвърдено от СГС и недопуснато до касация с Определение № 50027/07.06.2024 г. по т. д. № 1467/2022 г. на ВКС, са прогласени за нищожни като неравноправни клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 12, ал.
1, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора и банката е осъдена да й заплати общо 17 918,97 лв. надплатени валутни разлики и 4 437,15 CHF недължимо платени лихви за периода 14.04.2014 г. – 14.03.2019 г., както и законна лихва. Твърди, че банката не е изпълнила доброволно решението и присъдените суми: 17 918,97 лв. валутни разлики и 8 756,23 лв. лихви, са събрани по принудителен ред, поради което общо платеното от ищцата към банката по договора възлиза на 116 691,44 лв. Посочва, че от тази сума 88 000 лв. представляват получената кредитна сума, а 26 675,20 лв. са й върнати от банката, поради което е налице надплатена сума над получената чиста главница в размер на 2 016,24 лв., докато към датата на исковата молба банката претендира по договора непогасена главница в размер на 56 362,43 CHF (17 021,24 CHF просрочена и 39 341,19 CHF редовна), с левова равностойност 117 085,06 лв.
Ищцата се позовава на практиката на СЕС по дело C‑117/23 и на актуалната практика на ВКС по т. д. № 1060/2022 г. и т. д. № 1367/2021 г., в която се приема, че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от типовия договор на „Юробанк“ възлагат изцяло валутния риск върху потребителя, не са прозрачни, определят основния предмет на договора и са неравноправни, поради което договорът за кредит е нищожен в цялост и не може да бъде „спасяван“ чрез превалутиране или замяна на валутата. При тези обстоятелства ищцата твърди, че поради нищожността на целия договор престациите подлежат на връщане на основание неоснователно обогатяване, като банката има право единствено на връщане на предоставената главница с лихва от поканата, а тя – на връщане на платеното над тази сума и на установяване, че не дължи остатъчна главница от 56 362,43 CHF. В уточнителна молба Г. Х. сочи, че е единствен титуляр на банковата сметка, от която е обслужван кредита. Сумите са заплащани единствено от ищцата със собствени средства през банковата й сметка, която ответникът служебно задължавал на падежа, не са правени погасявания от други сметки.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за погасителна давност. Ответникът твърди, че процесният договор за кредит № HL 36002/27.06.2008 г. е сключен не само между банката и ищцата Г. Х., а и със съпруга й А.Х.Х., ЕГН **********. Излага, че двамата съпрузи са кредитополучатели по договора и носят отговорност съобразно уговореното в договора (включително при солидарност), поради което всички искания за връщане на платеното и за установяване, че не се дължи главница, засягат 2 договор, по който ищцата не е единствен длъжник. Банката поддържа, че кредитът по договора е бил реално усвоен съобразно уговореното и средствата са предоставени и използвани в полза на кредитополучателите. Позовава се на извършените плащания от ищцата в продължение на години като поведение, което потвърждава валидността на договора, приемането на договорните условия и признанието на задълженията по него. Ответникът оспорва извода на ищцата, че целият договор за кредит е нищожен в резултат на неравноправността на клаузите за валутния риск. Поддържа, че договорът е действителен, че не е налице основание за прогласяване на обща нищожност и че евентуални пороци на отделни клаузи не водят автоматично до недействителност на целия договор. Банката оспорва иска за сумата 2 016,24 лв. като платена без основание над отпуснатата сума по договора, като твърди, че всички плащания от ищцата са извършени на валидно правно основание – действащ договор за кредит. Спорд ответника не е налице неоснователно обогатяване, тъй като договорът не е прогласен за недействителен в цялост, а полученото от банката съответства на дължимите по договора престации (главница, лихви, такси). Ответникът оспорва иска за установяване, че не съществува вземане за остатъчна главница 56 362,43 CHF, като поддържа, че това вземане е дължимо по валиден договор за кредит.
Сочи, че ищцата продължава да е обвързана от договора (заедно със съпруга си) и че не са налице предпоставки за отпадане на главницата поради нищожност или поради пълна реституция.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа страна следното:
На 27.06.2008 г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Г. С. Х. и А.Х.Х. е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36002.
Страните са обективирали съгласие за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 88000 лв. по курс купува на швейцарския франк в деня на усвояване на кредита, като 24400 бъдат използвани за плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и 63600 лв. за други разплащания.
Уговорено е служебно превалутиране на усвоения кредит от швейцарски франкове в лева в курс купува на банката в деня на усвояване и превод по сметка на кредитопучателя. Посочена е дължима лихв в размер на сбора от базовия лихвен процент, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е 4,5%. В чл. 3, ал. 5 е отразено, че действащия БЛП не подлежи на договоряне и промените стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП на видно място в банковите салони. Според чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Не е посочен падеж на месечна вноска. Според чл. 12 Банката запазва правото си да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и 3 комисионните, приложимите лихви или валута, като промените влизат в сила от деня на приемането от банката и са задължителни за страните. В чл. 23 е посочено, че промените в курс продава/купува могат да имат за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски в лева/евро, като кредитополучателят поема да носи риска за своя сметка, вкл. всички вреди от промяната във валутните рискове и лихвите.
С Решение от 12.03.2020 г. по гр. д. № 17344/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 88 състав, е признато за установено по предявените от Г. С. Х. против „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, че клаузите в чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 в Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 36002/27.06.2008 г., сключен между Г. С. Х. и А.Х.Х. – в качеството им на кредитополучатели и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, са нищожни като неравноправни. Осъдено е „Юробанк България“ АД да заплати на Г. С. Х. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 17 918,97 лв. - надплатена сума поради валутна разлика за периода от 14.04.2014 г. до 14.03.2019 г. между швейцарския франк и лева по Д/оговор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 36002/27.06.2008 г., сключен между Г. С. Х. и А.Х.Х. – в качеството им на кредитополучатели и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 18 049.93 лв. Осъдено е „Юробанк България“ АД да заплати на Г. С. Х. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 4437,15 швейцарски франка, представляваща платени под формата на възнаградителни лихви при начална липса на основание през периода от 14.04.2014 г. до 14.03.2019 г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 36002/27.06.2008 г., сключен между Г. С. Х. и А.Х.Х. – в качеството им на кредитополучатели и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени предявените от Г. С. Х. против „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3898,21 лв. – мораторна лихва начислена върху главницата от 18 049,93 лв. за периода от 25.03.2016 г. до датата на исковата молба – 25.03.2019 г., както и за сумата от 948,12 швейцарски франка – мораторна лихва, начислена върху главницата от 4437,15 швейцарски франка за периода от 25.03.2016 г. до датата на исковата молба – 25.03.2019 г., като неоснователни. Осъдено е „Юробанк България“ АД да заплати на Г. С. Х. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 593,55 лв. – разноски в производството, осъдена е Г. С. Х. да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1217,62 лв. – съдебни разноски.
В рамките на осъществения въззивен контрол с Решение № 261072/24.03.2022 г. по в.гр.дело № 7169/2020 на СГС, ІV-Б състав е потвърдено първоинстанционното решение по жалба на „Юробанк България“ 4
АД в частта, с която ищцовите претенции са уважени. С определение № 50027/07.06.2024 г. по т.д. № 1467/2022 г. на ВКС, ІІ Т.О. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По делото е приета и неоспорена Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. Р. С.. Експертът отговаря, че съгласно процесния договор за кредит HL36002/27.06.2008 г., банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в CHF в размер на равностойността в CHF на 88 000.00 лв. по курс купува за CHF към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в CHF на кредитополучателя с IBAN: ********. Усвоеният кредит в CHF се превалутира служебно от банката в лева по курс купува на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по сметка на кредитополучателя с IBAN: BG ********. По счетоводни данни на „Юробанк“ на 14.07.2008 г. по сметка с IBAN: ******** на ищеца е постъпила сума в размер на 74 413.00 CHF с основание „Усвояване на кредит“. На 14.07.2008 г. е извършен превод чрез валутна сделка от сметка в CHF с IBAN: BG******** на ищеца е превалутирана и преведена сума в размер на 74412.31 CHF, а по сметка в BGN с IBAN: BG ******** е получена сума в размер на 88 000.00 лв.
Разпечатката съдържа 22 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33808ad1-eda4-48ec-a84d-8c5cc28f9979