Решение № 1757 от 04.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. Русе, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520102500 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове от Н. Ф. Д. против Ш.

Ф. А. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и иск по чл.537, ал.2 ГПК.

Ищцата твърди, че с нотариален акт №81 ,том 15, дело 4703/94 г., издаден на 14.07.1994 г. закупила от баща си Ф. А. Ю. негов собствен недвижим имот, а именно:

ДВОРНО МЯСТО от 700 /седемстотин /кв.м. неурегулиран парцел с неуредени регулационни отношения - VІІ-152 /римско седем, арабско сто и петдесет /в кв.8 /осем/с полусъборено кирпичено жилище при съседи: улица, А. А., Х.С. и И.М., срещу задължение за гледане и издръжка пожизнено на продавача и съпругата му Ф.М. Ю.а /нейната майка/ от 01-ви януари до 30-ти юни ежегодно, както и да ги погребе, съгласно обичая.

Твърди още, че първо починал баща й - Ф. А. Ю.. След смъртта му тя продължила да се грижа за майка си Ф.М. Ю.а. Преди известно време заминала за Република Турция, като всяка година се връщала в с.Я. по няколко пъти, в зависимост от състоянието и нуждата от грижи на майка й. Често се налагало да я водя по доктори и да има нужда от по-сериозни и специфични медицински грижи. Въпреки старанието и положените от грижи майката на ищцата починала на 09.10.2024 година.

Малко преди майка й да почине, ищцата направила на сина си пълномощно за гореописаното дворно място, за да може той да се разпорежда с него, както намери за добре.

В края на месец март 2024 г. решили да обявят мястото за продажба и при опит 1 да извадят скица на имота разбирали, че тя не е собственичка на същия, а за негов собственик е вписан брат й Ш. Ф. А. - ответник в настоящото производство.

Брат й никога не е владеел дворното място и кирпичената постройка в него и никога не е извършвал дейности, които недвусмислено да показват намеренията му да стане едноличен и безспорен собственик на имота. Никога не се е противопоставял на действията и поведение на ищцата като собственик на имота. Никога не е заявявал пред нея да има каквито и да е претенции за същия. Липсва и каквото и да е давностно владение в законноустановения период.

Приживе баща й оставил на брат й друг имот /къща с място/ в с.Я., за да има и той свой собствен отделен дом. Къщата е в центъра на с.Я. /ул.Д./.

Откакто ищцата е станала собственик на процесния имот през 1994г. и до сега /изключение прави последната година/ редовно си плащала всички задължения за него.

Ответникът в настоящото производство не е осъществявал владение върху имота, което да съответства на изискуемото по ЗС за придобиване по давност на имота.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че Н. Ф. Д. е собственик на недвижим имот — ДВОРНО МЯСТО от 700 /седемстотин / кв.м. неурегулиран парцел с неуредени регулационни отношения -VІІ-152 /римско седем, арабско сто и петдесет/ в кв.8 /осем/ с полусъборено кирпичено жилище при съседи: улица, А. А., Х.С. и И.М.. Моли и съда на правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени Нотариален акт №160, том 19, Дв.вх.7225 от 22.06.2023г., издаден от нотариус Георги Георгиев с №221. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв.

П. П. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, ведно със законни последици и разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не се спори, а и това се установява от представените писмени доказателства, че с НА №81 , том 15, дело 4703/94 г., издаден на 14.07.1994 г. ищцата е закупила от баща си Ф. А. Ю. негов собствен недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО от 700 /седемстотин /кв.м. неурегулиран парцел с неуредени регулационни отношения - VІІ152 /римско седем, арабско сто и петдесет /в кв.8 /осем/с полусъборено кирпичено жилище при съседи: улица, А. А., Х.С. и И.М., срещу задължение за гледане и издръжка пожизнено на продавача и съпругата му Ф.М. Ю.а, от 01-ви януари до 30-ти юни ежегодно, както и да ги погребе, съгласно обичая..

2

С НА № № 32, том III, рег.№ 5756, дело № 267/09.06.2023 г. на нотариус Георги Георгиев с №221, с вх.рег.№ 7446/22.06.2023 г., Акт № 160, том 19, д.№ 3963/2023 г. на Служба по вписвания при РС Русе, въз основа на обстоятелствена проверка ответника Ш. Ф. А. е признат за собственик по давностно владение, продължило повече от десет година на: ПИ с идентификатор 100.152, находящ се в село Я., ЕКАТТЕ 87700, община Русе, по кадастрален план, одобрен със заповед № 667/30.12.1987 г. на Община Русе, с адрес на имота ********, с площ по кадастрален план 735.00 кв.м., трайно предназначение: ниско застрояване, стар идентификатор пл.№1000152, кв.8, п. VІІ , за който имот е образуван УПИ VІІ, с площ 1037.00кв.м., и е отреден за жилищно застрояване, заедно с построената в имота сграда №100.152.1, бр.етажи 1, представляваща паяннтова, жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 55.00 кв.м., при съседи: 100.194; 100.144, 100.145.

От скица №УТ-01-744/05.05.2025г. на Община Русе. е видно, че ПИ №100.152, находящ се в с.Я., ЕКАТТЕ 87700, община Русе, по кадастрален план, одобрен със заповед № 667/30.12.1987 г. на Община Русе, съответства на УПИ VІІ-152 в кв.8 по рег.план на с. Я. /описан в НА № №81, том 15, дело 4703/94 г., издаден на 14.07.1994 г./.

От квитанции, приложени от л.47 до л.50 по делото е видно, че ищеца е плащала данъци за спорния имот от придобиването на същия, до 2022 г. включително.

По делото е представено удостоверение от ГДГП от 17.10.2025г. относно даписи на данни за преминаване през ГКПП на РБългария на ищцата Н. Адемова за последните 5 години, какъвто е и срокът на съхранение на данни в АИС ГК за български и чуждестранни граждани и управляваните от тях превозни средства.

От показанията на свидетелите на ищцовата страна: С.М. Ю.а и С.А.С. - които съдът кредитира се установява, че спорния имот се намира в село Я., /в регулацията на селото/, същия е продаден на Н. от баща й преди много години. Между страните не е имало спорове за този имот от прехвърля.нето му на Н. от баща й до сега. Ш. се преместил в имота 5-6 месеца след смъртта на баща им -29.11.2005г. и от тогава живеел там. Ответникът имал друг имот, прехвърлен му от баща му, намиращ се в центъра на селото, но там нямало ток, вода, същия бил неподдържан и неподходящ за обитаване. Ищцата се връщала в РБългария, слез заминаването й в РТурция през 1999г. по 2-3 пъти в годината. Когато се налагало тя се връщала и по-често, при честите боледувания на майка й Н. в й носела лекарства и се грижела за нея. И двамата свидетели не са виждали ответника да поддържа къщата, да прави ремонт или да я боядиса.

От показанията на свидетелите на ответната страна: М.К.Б. и А.Ю.А. - които съдът кредитира се установява, че Ш. живее в къщата на ул. Средна гора след смъртта на баща му. Виждали са го да прави частични ремонти- подменя цигли, керемиди, 3 подмазва около прозорците. И дваматна свидетели не са виждали ищцата от 20 години да идва в къщата. Св. А. знае, че Ш. има друга къща в центъра, но не знае защо той не живее в нея. Допълва, че и в двете къщи не е влизал.

Показанията на свидетелите на ответника са противоречиви, от същите не се установи по безспорен начин от кога до кога ответника е владял процесния имот спокойно и необезпокояван от никого, между него и ищцата да е имало спорове за имота, че ответника е манифестирал право на собственост върху имота, което да е станало достояние на: ищеца, съседи и живеещите в селото - за да може същия да придобие имота по давност и да се снабди с нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка.

От правна страна :

Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от лице имащо активна процесуално-правна легитимация. Разгледан по същество е основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като и съдът е мотивиран от следните съображения :

Ищецът по делото твърди , че с договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.07.1994 година е закупил прицесния недвижим имот. Същия договор е обективиран в нотариален акт . Не се спори между страните, като и съдът приема за безспорно установено, че ищцата е в родствена връзка с ответника – неин брат.

През 1999 година ищцата е заминала да живее в Р. Турция. По делото не се събраха доказателства за това при изселването си тя да е снабдявала с пълномощно брат си или пък да е сключвала с него какъвто и да е договор за отговорно управление на имота, под каквато и да е форма. Установи се по делото, че след смъртта на бащата на страните -29.11.2005г. ответникът се е преместил да живее при майка им. Ищцата се е връщала по няколко пъти в годината, за да се грижи за майка си. Понякога оставала в дома при майка си, а други пъти при сина си, който също живее в с.Я..

На 22.06.2023 година ответника е признат за собственик от нотариуса на имота въз основа на обстоятелствена проверка и е снабден с нотариален акт за собственост върху процесния недвижим имот, на основание факт на упражнено от него върху имота давностно владение. По естеството си, възникналия между страните спор е относно вещно право на собствено върху недвижим имот- процесния такъв.

Правото на собственост може да бъде изгубено само ако собственикът му се откаже от него- чл.99 от ЗС и с нарочен акт във формата по чл.100 ал.1 от ЗС. Правото на собственост се изгубва и ако друг го придобие -в случая на оригинерно основание чл.99,във връзка с чл.79 ал.1 т. ЗС,за което не е достатъчно собственика да бездейства,а следва новият владелец да прояви активност,която да стане достояние на собственика.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост 4 по отношение на един изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.

79 ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материално правни предпоставки, изключва придобиването на собствеността и вещната претенция основана на този придобивен способ следва да бъде отхвърлена.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.

Владението е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/338066b0-f0bd-4ada-a8f2-24f66fbdcf06