Решение № 23 от 16.02.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. ***, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130101334 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 9 от ЗЗДт от Г. АЛ. ХР. с искане съдът да прекрати предприетата с Решение № 186/29.07.2020 г. по гр.д. № 513/2020 г. по описа на РС-*** спрямо детето й СТ. ИЛ. Н. социална услуга – настаняване в резидентен тип „Преходно жилище” – с. ***, община ***, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Молителката Г. АЛ. ХР. твърди, че по отношение на детето й СТ. ИЛ. Н. се предприема социална услуга – резитентен тип „преходно жилище“, с. *** с решение на съда.

В тази връзка посочва, че до момента получава от социалните служби два отказа за реинтеграция на дъщеря й при нея. Счита отказите на социалните служби за неоснователни, като излага подробни съображения. Наред с това посочва, че разполага с нужните родителски качества за правилното отглеждане и възпитание на С.. Заявява, че жилището, в което се установява за постоянно в с. ***, Община ***, е ремонтирано, обзаведено добре. В момента упражнява и трудова дейност без сключен договор, като получава 700.00 лева месечно.

Предвид горното, се иска от съда да прекрати предприетата спрямо детето й социална услуга-настаняване в резидентен тип „Преходно жилище” – с. ***, община ***.

В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск. Моли за уважаването му.

Дирекция „Социално подпомагане“-гр. *** счита молбата за неоснователна и че следва да се остави без уважение.

Назначеният от съда особен представител на детето изразява становище за неоснователност на молбата. Моли за отхвърлянето й.

Фактически констатации на съда:

Основният спорен по делото въпрос е дали са налице основания за успешна реинтеграция детето СТ. ИЛ. Н. в семейството на своята майка Г. АЛ. ХР.. Съдът следва да 1 прецени редица юридически факти, свързани пряко или косвено с майката – семейната история, възпитателски качества, морален лик, грижа и отношение към детето, желанието на майката, привързаност на детето към майка й, пол и възраст на детето, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно битови и други материални условия на живот. При изследване на висшия интерес на детето, следва да се съобрази и самото отношение му към случая; условията, при които живее в момента – в преходно жилище с. ***; как се чувства в това заведение и кое би било по-полезно за нея – да живее при майка си и в социалното заведение до навършване на пълнолетие.

По делото са събрани множество писмени доказателства, както и съдебнопсихологична експертиза, които настоящият съдебен състав, като преценява по отделно и в съвкупност, счита, че има възможност да формира своите фактически и правни изводи по отношение на настоящия спор.

Тъй като предмет на процеса са различни по вид юридически факти, настоящият съдебен състав ще направи опит за тяхната систематизация по групи и извършване на съответен анализ.

Фамилна история на семейството:

Фамилната история на майката Г. АЛ. ХР. се установява от изготвения от центъра за обществена подкрепа – гр. *** доклад, в частта относно т.1.1. „Лична история на родителите“, която не се оспорва от ищцата. От доклада в тази част се установява, че ищцата Г.Х. е дете на многодетно семейство – има три сестри и двама братя. Има завършен втори клас в училище, но въпреки това е грамотна – може да чете и пише. Баща й почива преди няколко години, а майка й към момента живее в с. ***. Ищцата се запознава с първия си съжител И.Н. в гр. ***. Н. работи в циментовия завод. Двамата заживяват на семейни начала, като от съвместното им съжителство се ражда С. на 09.02.2005 г. Детето се припознава от баща си след 15 години. Първоначално семейството живее в гр. ***, а впоследствие се премества в с. ***, а след това в гр. ***, кв. *** – към този момент С. е на 4 години. Бащата на С. влиза в затвора, заради кражба, което влошава отношенията му с майката й. Родителите се разделят, поради което ищцата се премества със дъщеря си при майка си в с. ***.

От представения по делото социален доклад от ДСП-*** от 12.11.2021 г. се установява, че със заповед на директора на ДСП-**** спрямо детето С. се предприема мярка за закрила – настаняване в семейството на г-жа С. М. и г-н А. М. – баба и дядо на детето по майчина линия. Мярката се потвърждава с решение № 109/09.07.2013 г. по описа на РС-*** за срок от две години. С. се настанява при своите прародители по майчина линия последователно за срок до 16.01.2021 г. с решения №№ 165/02.10.2015 г. и Решение № 186/19.12.2017 г. по описа на РС-***. Основната причина е, че ищцата не полага достатъчни грижи за детето си. След поредния конфликт между детето и баба му, С. се обажда на баща си И.Н., който я взима при себе си в гр. ***. След извършване на проучване на социалните служби, настаняването на С. при баба му се прекратява, а детето се настанява при баща си. След конфликт между С. и баща й, същата напуска дома му и отива при поголямата си сестра, където е майка й. На 25.02.2020 г. в ОЗД към ДСП-*** се провежда среща между социалните работници и родителите, на която Н. заявява, че не желае да се грижи за С., тъй като не може да се справи с проблемното й поведение, вследствие на което настаняването при него се прекратява. Така С. се връща при майка си в с. ***. При извършване на социално проучване от ОЗД *** се установява, че от около три месеца С. съжителства с приятеля си А.А.А. в с. ***. Това се случва, докато майка й е извън страната и без нейно съгласие. При посещение на адреса на баба й в с. *** на 05.06.2020 г. се установява, че С. не живее на адреса. Бабата не желае да полага грижи за С., тъй като не успява да упражнява контрол над нея. На 07.06.2020 г. семейството връща С. в дома й.

При изслушването на С. в о.с.з. се установява, че А. я взима, под претекст да я запознае с родителите му. Майката на С. през това време е в чужбина, и след като разбира за това от проведения с дъщеря си разговор, предупреждава А., че ще уведоми полицията, ако не върне дъщеря й. На следващия ден С. се връща при баба си в с. ***. Две-три седмици 2 след това А. отново я взима без знанието на майка й, която е все още в чужбина. За период от няколко месеца С. се държи на сила в дома им, през които майката не знае за това, тъй като баба на детето няма телефон, а при разговорите с майка си, С. се принуждава от родителите на А. да я лъже, че е вкъщи при баба си. С. напуска дома на А. едва след като социалните работници разбират от бабата на С., че живее при него. При провеждане на разговор със социалните работници, С. заявява, че желае да бъде настанена в дом, тъй като майка й е в чужбина, поради което А. пак ще дойде да я вземе на сила.

След обсъждане на случая социалните работници вземат решение спрямо детето да се предприеме нова мярка за закрила, която да ограничи възможността й да заживява на семейни начала с момчета, а именно чрез настаняването й в Преходно жилище с. ***.

Предоставената социална услуга се предоставя от съда с решение № 186/29.07.2020 г. по гр.д. № 513/2020 г. по описа на РС-***.

Възпитателски качества на родителя, грижи и отношение към детето:

Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на навиците на децата. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на детето.

По делото са налице две групи доказателства с противоположно съдържание относно притежаваните от майката родителски качества. Първата група писмени доказателства са изготвените от социалните служби доклади, в които се изразява становище, че майката е с нисък родителски капацитет, а втората група – приетата по делото съдебно-психологична експертиза, чието заключение е, че майката притежава добър родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на С..

Отрицателното становище изхожда от изготвения от ЦОП-*** доклад и от социалните доклади на ДСП-*** и ДСП-****. Социалните служби са с отрицателно становище за реинтеграция на С. в семейството на майка й, тъй като считат, че не разполага с нужните качества, за да полага добри грижи за дъщеря си. Посочва се, че майката се опитва да дава напътствия на С. с променлив успех, което се дължи на липсата на авторитет от нейна страна. В социалното проучване от ДСП-**** се посочва, че С. е дълги години с мярка за закрила извън семейна среда, тъй като майката не полага грижи за дъщеря си, а показва незаинтересованост и безотговорност. Обясняват множеството проблеми със С. и по-голямата й сестра, която се омъжва непълнолетна, с ниския родителски капацитет на майката. Посочва се, че в предходни периоди се извършват опити за реинтеграция при майката, но безуспешно. Последно през юни 2020 г. майката заминава за Германия и оставя С. без грижи, което налага настаняване на момичето в социална услуга от резидентен тип.

Същевременно вещото лице психолог А.Ц., след провеждане на събеседване с майката и детето и извършване на необходимите психологични тестове, заключава, че Г.Х. към момента има необходимия родителски капацитет, за да отглежда и възпитава детето С..

Счита, че желанието на С. за настаняването й в институция е от страх да не бъде притеснявана от бившия й приятел А.. Вещото лице посочва, че ищцата се придържа към авторитетния стил на възпитание, с черти от либералния, като счита, че това е удачен модел на родителстване. Резултатите от проведеното психологично проучване дават информация, че майката не проявява излишна строгост към детето в семейството. Налице е изявен стремеж да се избягват конфликтите, скалата на раздразнителност е в ниските стойности. От съдебно-психологичната експертиза се установява, че майката окуражава С. към самостоятелност, без това да означава, че се снемат ограниченията и контрола върху поведението на детето. Ограниченията са придружени с подробни обяснения – отнася се толерантно към мненията и желанията на детето, не се стреми да го подчини, проявява емоционална топлота, привързаност и отзивчивост. Майката се съобразява с емоционалните потребностите на С. и полага усилия да ги задоволява. Налице е оптимален емоционален контакт между родителя и детето.

3

Съдът кредитира заключението на вещото лице, поради което приема, че Г.Х. има необходимите родителски качества, за да отглежда и възпитава детето С. по адекватен начин. Този извод на съда е с оглед наличните към момента родителски качества на майката. Без значение е обстоятелството, че в предходните години майката има поведение, което налага да се предприемат спрямо С. мерки за закрила по реда на ЗЗДт. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на социалния работник към ЦОП-*** в т. 3 „Схващания за отглеждане и възпитание на деца“, „Отношение към собственото дете“ и „Целеполагане“, в която се посочва, че майката желае да „осигури сигурна среда за отглеждане, да бъде в подкрепа в трудни и важни момента в живота й“, „Споделя за положителни емоции и моменти с детето, когато е гостувало при нея. Възприема я като личност“ и „Тя споделя, че е привързана към С....“.

Всичко това мотивира съдът да приеме, че майката осъзнава към момента родителската си отговорност към дъщеря си.

Морален лик на родителя:

Моралните качества на родителя са важна предпоставка за възпитанието им и за създаване в децата на нравствени добродетели. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за децата.

Видно от служебно изисканата от съда справка за съдимост Г. АЛ. ХР. до момента не извършва деяния, които представляват престъпление по смисъла на НК. Няма данни същата да употребява алкохол или наркотици. Ищцата, по време на откритите съдебни заседания, показва уважение към съда и другите участници в процеса. Не прекъсва и не повишава тон, включително към назначения от съда особен представител, чиято позиция през целия процес е против нейните твърдения. Всичко това, обуславя извода на съда за добър морален лик на родителя Г. АЛ. ХР..