Решение № 516 от 15.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100512826 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 06.08.2021 г. по гр.дело № 43082/20 г., СРС, ІI ГО, 58 състав е отхвърлил предявения от ЗК „Л.И.” АД против С.о. иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 27378/2020 г. на CPC, II ГО, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- за сума в размер на 262,91 лв. стойност на застрахователно обезщетение, което се твърди, че било изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по договор за застраховка "Каско" и за щети на автомобил „Мерцедес С 600” с рег.№ ****, причинени при ПТП на 04.11.2016 г. от необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. "**** в посока ул. "Президент Линкълн", ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-26.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 79,9 лв. за периода от 16.6.2017 г. до 22.6.2020 г.

Осъдил е ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **** да заплати на С.о. с адрес гр. София, **** сумата 100 лв. - съдебни разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца ЗК „Л.И.” АД, ЕИК 1

****, със седалище и адрес на управление7 гр.София, ул.“****, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Н.Г. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че за да отхвърли предявените искове съдът е приел, че липсва валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца ЗК „Л.И.” АД и собственика на увредения автомобил поради неспазена формалипсата на подписана от страните полица. Счита, че констатациите на съда за липса на валидно застрахователно правоотношение по полица Каско за неправилни. Съгласно чл.187 от КЗ/отм./ застрахователният договор влиза в сила след плащане на първата вноска при разсрочено плащане на премията.

В конкретния случай, премията по полица Каско е платена изцяло, който факт се доказва с назначената, приета и неоспорена от страните счетоводна експертиза. След съвкупната преценка на писмените доказателства по делотоУведомление за настъпило застрахователно събитие, талон за оглед на автомобил, фактура за ремонт на процесния автомобил на името на собственика, заведена щета при застрахователя, изплатено застрахователно обезщетение, счита за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по полица КАСКО.

Въпреки неподписаната полица в отношенията между застраховател и застрахован, счита, че следва да се приложат саниращите последици на чл.

293, ал. 3 от ТЗ. Саниращото действие се разпростира и спрямо трети лица, в случая застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, като в този смисъл са решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно:

Решение № 29 по т.д. № 535/2008г на II ТО на ВКС, Решение № 50 по т.д. № 95/2011г на II ТО на ВКС, Решение № 71 по т.д. № 11/2009г на I ТО на ВКС, Решение № 115 по т.д. 348/2012 на ВКС, I ТО, в които изрично е прието, „че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД / чл.27 и сл./Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в 2 търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.З ТЗ”.

Моли да бъде отменено процесното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове от ЗК „Л.И.” АД.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско вънаграждение.

Въззиваемият/ответник по жалбата С.о., с адрес: гр.София, ****, чрез пълномощника юрисконсулт А.Г. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ЗК „Л.И.“ АД, е предявил установителен иск срещу С.о., за признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 27378/2020г., а именно: 262,91 лв., представляваща сума по изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица 93001610063995, ведно със законна лихва от 26.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихви в размер на 79,90 лв. за периода от 16.06.2017 г. до 22.06.2020 г. и 75 лв. разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 04.11.2016 г. в гр.София, ул.****, в посока ул.“Президент Линкълн“, водачът Д.А., при управление на лек автомобил 3 марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. № ****, собственост на Почетно консулство на Република Албания, реализира ПТП, като навлиза в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно/дупка/. За настъпилото ПТП има съставен Протокол за ПТП № 1682621/04.11.2016 г.

Към датата на събитието лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. № ****, е застрахован по застраховка „Каско“ в ЗК„Л.И.“ АД, застрахователна полица № 93001610063995, със срок на валидност от 22.08.2016 г. до 21.08.2017 г. Във връзка със застрахователно събитие, пред ЗК „Л.И.“ АД е образувана щета № 0000-1261-16-254820. При извършения оглед на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. № **** са констатирани увреждания по гума задна лява. Определено е застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 252,91 лв., изплатена на 28.11.2016 г. от ищеца. Тъй като се касае за реализирано произшествие на път, стопанисван от СО, то ответник е СО. На основание чл.41, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, ЗК„Л.И.“ АД придобива правото на регрес срещу СО за сумата от 262, 91 лв., от които 252, 91 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски.

На основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за ЗК„Л.И.“ АД възниква правото да претендира от длъжника лихва за забава в размер на 79,90 лв. за периода от 25.06.2017 г. до 22.06.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът СО е оспорил исковете с твърдението, че липсва застрахователно правоотношение, поради неспазена писмена форма за действителност, тъй като представената полица не е подписана. При условията на алтернативност е оспорил причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и вредите, че не е доказано настъпването на конкретните вреди; направил е възражение за съпричиняване.

Съдът констатира следното:

П о делото е представено копие от застрахователна полица № 93001610063995 за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. № ****, собственост на Почетно консулство на Република Албания, със срок на застраховката от 22.08.2016 г. до 21.08.2017 г.

4

Ответникът е оспорил наличието на валидно сключен застрахователен договор между страните, като не е направил искане за представяне на оригинал по реда на чл.183 ГПК, а е поискал ищецът да представи документ за платени вноски по застрахователния договор. В съдебно заседание на втори юни 2021 г. ищецът изрично е заявил, че полицата не са намира при него, като е поискал назначаването на ССЕ, която да отговори на въпроса дали е заплатена застрахователната премия по застраховка „Каско“. Такава е била допусната и приета, като вещото лице сочи, че са заплатени трите вноски, като общо заплатената сума възлиза на 3 058, 09 лв.

По делото са представени писмени доказателства, приети са свидетелските показания на водача на автомобила марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. № **** свидетелят Д.А., както и заключение на САТЕ, от които се установява, че ПТП-то е настъпило на 04.11.2016 г. в 9,10 часа в гр.София, района № 11 на ул.“Феникс“, като участник в произшествието е МПС марка „Мерцедес“, модел „С 600“, с рег. № ****, който се е движил по ул.“Феникс“ с посока на движение от бул. „Президент Линкълн“ към ул.“Иван хаджийски“, като в района на № 11 попада в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, което става причина за увреждане на автомобила, а именно увреждане на „гума задна лява“.

Нанесените щети се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в протокола на ЗПП и деклариран в уведомлението, подадено пред застрахователя. Към датата на ПТПТ-о 04.11.2016 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС марка „Мерцедес“ възлиза на 267,48 лв., а с включени ликвидационни разноски от 10 лв., на 277,48 лв.

От правна страна:

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната СО с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. За да бъде уважен иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

Именно наличието на валидно застрахователно правоотношение между 5 ищеца и увреденото лице е оспорено от страна на ответника СО. Съдът е констатирал, че представеният от ищеца документ за застрахователна полица не съдържа положени от страните подписи, поради което е достигнал до извода за липса на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца ЗК „Л.И.” АД и собственика на увредения автомобил поради неспазена форма, като само на това основание е отхвърлил иска.

Съгласно Решение № 47 от 18.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 1021/2011 г., I т. о., ТК по силата на чл. 184, ал. 1 КЗ/отм./ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или други писмен акт, като писмената форма е форма за действителност на договора.

Компютърната разпечатка за съществуващо застрахователно правоотношение, която не носи подписите на страните по договора, не представлява писмена форма за действителност на договора. Според нормата н а чл.344, ал.1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. В конкретния казус, като доказателства за сключването на договора са представени: Уведомление за настъпило застрахователно събитие, талон за оглед на автомобил, фактура за ремонт на процесния автомобил на името на собственика, заведена щета при застрахователя, изплатено застрахователно обезщетение, експертиза по щета, сравнителна експертиза, и т.н. Според трайно установената съдебна практика (Определение № 371 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 896/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 184 от 7.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2744/2014 г., I т. о., ТК) неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3 ТЗ. Върховният касационен съд е посочил, че когато фактите по делото недвусмислено сочат на неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението на застрахования в застрахователния договор, като въпреки неточното попълване на данните за автомобила и липсата на подпис на страните, застрахователят е приел плащането на премията, осчетоводил е полицата и е изпратил данните от нея в Информационния център към 6